2 Р Е Ш Е Н И Е №149 Гр.София, 12.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 422 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. П., [населено място] срещу решение № 2034/30.12.2011г., постановено по т.д.№ 1745/11г. от Софийския апелативен съд, с което отменено решение № 153/04.02.2011г. по т.д.№ 1522/07г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД против [фирма],гр.София за заплащане на сумата от 50000 лв. /частично предявен за сумата от 151205.50 лв./, както и иск с правно основание чл.135 ЗЗД против [фирма] и М. Й. С., [населено място] за обявяване за недействителен на договор, сключен с нотариален акт № 27, том І, рег.№ 842, н.д.№ 26/02.03.2006г., с който [фирма] продава на М. С. недвижим имот: първия етаж от сграда в [населено място],[жк], [улица]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците оспорват жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен, тъй като предоставените от ищеца парични средства, претендирани като връщане на допълнителни парични вноски по чл.134, ал.3 ТЗ, не са постъпили в касата на дружеството. Изложени са съображения, че липсата на решение на общото събрание на съдружниците за извършване на вноските, води до освобождаване от отговорност на дружеството за възстановяването на средствата. По иска с правно основание чл.135 ЗЗД решаващият състав е приел, че ищецът е кредитор на дружеството, тъй като към деня на завеждане на исковата молба той има неуредени отношения с дружеството във връзка с прекратяване на членственото му правоотношение. Искът е отхвърлен предвид липсата на увреждане на кредитора от извършената разпоредителна сделка. Основание за този извод е неустановяването на пазарната цена на имота към момента на неговото отчуждаване, която да се съпостави с вписаната в нотариалния акт, с оглед преценка за разликата между двете, която ще бъде стойността на увреждането на кредитора. Според въззивния съд доказването на този факт е следвало да се извърши с експертно заключение, изслушването на каквото не е поискано от ищеца. С определение № 251/18.03.2013г. по т.д.№ 422/12г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта по разгледания иск с правно основание чл.59 ЗЗД и в частта по иска с правно основание чл.135 ЗЗД по въпроса: Налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД, ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот? Становището на състава на ВКС произтича от следното: С отменителният иск по чл.135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за увреждането при извършването на възмездна сделка. Елементите на фактическия състав за успешното упражняване на правото по чл.135, ал.1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането. Според решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на ВКС, ІV гр.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. В решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ВКС, ІІІ гр.о. е прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. Поставеният по реда на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос е обусловен от приетото разрешение от въззивния съд за недоказаност на увреждането на кредитора с извършената разпоредителна сделка, тъй като не са събрани доказателства, въз основа на които да се прецени съотношението между пазарната цена и цената, вписана в нотариалния акт. Тези мотиви на въззивния съд дават основание да се счита, че изразеното становище е за наличие на увреждане на кредитора, само ако пазарната цена на имота е по-висока от уговорената продажна цена на имота. Отговорът на въпроса изисква конкретизиране на възприетите от съдебната практика и теория разрешения относно увреждането на кредитора по предявен отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Доколкото увреждане е налице при осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на длъжника се намалява, но ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ длъжникът получава насрещна престация - най-често цена. Независимо от това, от момента на извършване на отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора. В този смисъл, в правната доктрина е застъпено становището, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на имот по действителната му цена. Въпросът за подлежащите на доказване на факти, въз основа на които да се направи извод за наличието на увреждане следва да се разреши въз основа на правните последици, които законодателят свързва с предявяването на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. Предназначението на П. иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл.135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. При отпадане на интереса на кредитора, а интересът ще отпадне при погасяване на вземането му, отпада и предназначението на отменителния иск. Независимо от обявената относителна недействителност, длъжникът може да изпълни доброволно задължението си. Ако вземането бъде погасено или отречено със сила на пресъдено нещо, кредиторът не би могъл да осъществи принудително изпълнение по отношение на имуществото, предмет на разпоредителната сделка. В производството по принудително изпълнение кредиторът следва да разполага с изпълнителен титул и въз основа на него да предприеме изпълнителни действия срещу имуществото на третото лице, които осъществява по силата на съдебното решение за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме принудително изпълнение само въз основа съдебното решение по иска по чл.135 ЗЗД. В този случай, последиците от обявената относителна недействителност отпадат. Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. Следователно евентуалната разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната цена, уговорена между страните, не от значение за преценката за наличието или липсата на увреждане на кредитора. По изложените съображения съставът на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: Увреждане на кредитора по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД е налице и ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот. По същество на касационната жалба. По допустимостта на въззивното решение, постановено по иска, разгледан на основание чл.59 ЗЗД. В исковата молба от 13.09.2007г. ищецът твърди, че е предоставял лични парични средства на дружеството, които били необходими като оборотни средства за закупуване на стоки и материали за дейността му, както и че с акта на разпореждане относно собствеността на дружеството се цели намаляване на активите му и увреждане на интересите му като съдружник, като той бъде лишен от възможността да получи обратно предоставените лични средства. С молба от 09.06.2008г. ищецът е уточнил, че е предоставял личните парични средства под формата на допълнителна парична вноска, но не било изготвено решение на общото събрание по реда на чл.134, ал.1 ТЗ, тъй като личната му воля била търговската дейност да продължи без сътресения и в този момент имал финансовата възможност да я подпомогне с лични средства. Въвежда довод, че допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството и представляват дадена в заем на дружеството лична сума, която подлежи на връщане и е налице неоснователно обогатяване от страна на дружеството. В открито съдебно заседание на 01.12.2008г. пълномощникът на ищеца е заявил, че претенцията се основава на твърдението, че сумите са дадени в заем на дружеството и поради това подлежат на връщане. При така въведените обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си за заплащане на паричната сума, съставът на ВКС приема, че предявеният иск е следвало да се разгледа на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. Релевантен за спора е фактът на предоставяне на паричната сума от ищеца на дружеството срещу задължение за връщането й. Ирелевантно е наличието или липсата на решение на общото събрание на дружеството за внасяне на допълнителни парични вноски и съпоставянето на обогатяване и обедняването по смисъла на чл.59 ЗЗД. По тези съображения въззивното и първоинстанционното решения са недопустими на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.3 ГПК и следва да се обезсилят, като делото се върне на първоинстанционния съд за постановяване на решение по предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД. По жалбата в частта по иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Касаторът не въвежда основания за отмяна относно приетото за безспорно обстоятелство от въззивния съд, че ищецът по отменителния иск притежава качеството на кредитор на ответното дружество. Независимо от това във въззивната жалба ответниците са въвели възражения, че качеството на ищеца като кредитор се основава единствено на вземането му за паричните средства, предоставени на дружеството. Въззивният съд е приел, че между иска за връщане на паричната сума и отменителния иск няма никаква връзка, а качеството на кредитор на ищеца произтича от неуредените отношения по повод на прекратяването на членственото му правоотношение. Съставът е констатирал и че решението на общото събрание за изключване на ищеца като съдружник е отменено по иск по чл.74 ТЗ и съдебното решение е влязло в сила на 30.06.2010г. С оглед на въведените в исковата молба обстоятелства ищецът твърди, че е недовлетворен кредитор с увредени от разпоредителната сделка интереси, което му качество произтича от лишаването му от „възможността да получи обратно предоставените на дружеството лични средства за ползването им като оборотни средства”. В този смисъл, установяването на качеството на кредитор на ищеца с оглед на легитимацията му по иска по чл.135 ЗЗД и предвид на съединените за общо разглеждане – осъдителен и отменителен иск, е част от предмета на делото. По осъдителния иск съдът следва да установи възникването и съществуването на неудовлетворено вземане, което подлежи на принудително изпълнение. По отменителния иск ищецът е задължен да установи качеството си на кредитор като материална предпоставка на правото по чл.135 ЗЗД, но доколкото това негово качество би могло да бъде отречено при отхвърляне на осъдителния иск, то ще отпадне и интересът от обявяване на относителната недействителност на разпоредителното действие. В този смисъл са: решение № 552/15.07.2010г. по гр.д.№ 171/09г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№ 879/09г. на ВКС, ІІІ гр.о., решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ВКС, ІІІ гр.о. По тези съображения съставът на ВКС приема, че предвид на обезсилването на решенията по иска, разгледан на основание чл.59 ЗЗД решенията в частта по иска по чл.135 ЗЗД следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази приетото от него разрешение относно съществуването на вземането на ищеца по иска, както и дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване относно увреждането. Съдът следва да има предвид, че в исковата молба ищецът се позовава на увреждане на интересите му като съдружник с извършената разпоредителна сделка чрез лишаването му от възможността да получи обратно предоставените парични средства от 196301.03 лв., а не само с оглед на разликата между вписаната в баланса и договорената продажна цена на имота. При преценката за наличието на субективния елемент съдът следва да изложи съображения и за знанието за увреждането на третото лице – съдоговорител на длъжника по предявения иск в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД, а не за намерението за увреждане – сключената сделката да е с предназначение /цел/ да се увреди кредиторът по смисъла на чл.135, ал.3 ЗЗД. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските по чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2034/30.12.2011г., постановено по т.д.№ 1745/11г. от Софийския апелативен съд, както и решение № 153/04.02.2011г. по т.д.№ 1522/07г. на Софийския градски съд, в частта по иска на Л. Т. П., [населено място] срещу [фирма], [населено място], разгледан на основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лв. /частично предявен за сумата от 151205.50 лв./. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане на иска на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. ОТМЕНЯ решение № 2034/30.12.2011г., постановено по т.д.№ 1745/11г. от Софийския апелативен съд и решение № 153/04.02.2011г. по т.д.№ 1522/07г. на Софийския градски съд, в частта по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от Л. Т. П., [населено място] против [фирма], [населено място] и М. Й. С., [населено място] за обявяване за недействителен на договор, сключен с нотариален акт № 27, том І, рег.№ 842, н.д.№ 26/02.03.2006г., с който [фирма] продава на М. С. недвижим имот: първия етаж от сграда в [населено място],[жк], [улица]. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския градски съд в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.