О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 62 София, 17.02.2022 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 386 по описа за 2022 г. взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. Г. Д., чрез адв. К. А., срещу въззивно определение № 363/14.12.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 418/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният Кюстендилски окръжен съд, като потвърдил определението на първостепенния Кюстендилски районен съд, приел, че българският съд не е местно компетентен да разгледа предявения от С. Д. срещу Р. Й. иск по чл. 127, ал. 2 СК за упражняване на родителски права, определяне на режим на лични отношения и издръжка за детето М. Р. Й.. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че С. Д. и Р. Й. са родители на малолетното дете М. Й., родено м. ноември 2018 г. През 2019 г. майката и детето са заминали да живеят в Кралство Норвегия, където и понастоящем е обичайното местопребиваване на детето. Посочил, че Кралство Норвегия не е член на Европейския съюз, поради което и по отношение на нея Регламент (ЕО) № 2203/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност и Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. относно издръжката, са неприложими. Приложение намират правилата на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана както от България, така и от Норвегия. Тя е част от вътрешното право по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и е пряко приложима. Съгласно чл. 5 от Конвенцията съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността и имуществото му. Основният критерий за определяне на международно компетентния съд за решаване на въпроса относно родителските права на детето и свързаните с него допълнителни въпроси, е обичайното местопребиваване на детето. Посочената компетентност е абсолютна, не е налице и никоя и от хипотезите, които биха могли да я дерогират. Според българското право разглеждането на въпроса за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е задължителен елемент от решенето на съда по претенцията за упражняване на родителските права и режима на лични отношения. От това следва, че изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по местопребиваването на детето, относно исковете за предоставяне на упражняването на родителските права и режима на лични отношения, следва да се приеме и спрямо свързания с тях иск за издръжка. Касаторът обуславя допускане на касационно обжалване с въпроса може ли компетентността на българския съд в случаите на първоначално постановяване на родителски права и издръжка да бъде определена и реализирана именно по специалния предвиден в Регламента ред, а не по общия ред, предвиден в ГПК и чужд съд да постанови изменение на решение, постановено от български съд; Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въпросът, както е поставен няма отношение към съображенията на въззивния съд – той изрично е изяснил, че Регламент (ЕО) № 2203/2003 г. и Регламент (ЕО) № 4/2009 г., са неприложими в случая; приложени са правилата на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата; няма никакъв спор и в трите инстанции, че обичайното местопребиваване на детето е в Кралство Норвегия. Ако акцентът на въпроса е това, че родителите са български граждани и, че искането по чл. 127 СК е първо, то това безспорно няма никакво значение за определяне на международно компетентния съд по спора – тези обстоятелства не са въздигнати като значими в хипотезите на релевантните норми. И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността, допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и на други основания, непосочени от касатора. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 363/14.12.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 418/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: