Р Е Ш Е Н И Е № 50141 гр. София, 01.11.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 499/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения И.-Д. С. Р. за възобновяване на НОХД № 1586/2020 г. на Софийски районен съд, по което е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, както и отмяна на постановената присъда, потвърдена с решение на Софийски градски съд по ВНОХД № 3726/2021 г. В искането се твърди, че съдебните фази на производството са приключили без него, поради което счита, че е било нарушено правото му на лично участие в процеса. Претендира възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда на първоинстанционния съд, както и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция молителят и неговият защитник поддържат искането за възобновяване. Акцентират на факта, че искателят не е участвал лично в съдебното производство, водено срещу него. Затова претендират за възобновяване на делото и връщане на същото на Софийски районен съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Той счита, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно производство като съдът е изпълнил задължението си да му осигури справедлив процес, а осъденият сам е решил да напусне пределите на страната, поради което пледира за отхвърляне на искането. В последната си дума осъденият Р. моли производството по делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от осъдения в шест месечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За момент на узнаване от осъдения И.-Д. Р. за постановената спрямо него присъда следва да се приеме датата 28.01.2022 г., когато той е депозирал искане до СГС за издаване на копие от постановеното решение по ВНОХД № 3726/2021 г. Самото искане за възобновяване е подадено чрез СРС до САС на 04.05.2022 г. Разгледано по същество, искането за възобновяване по този текст от закона е неоснователно. Възможността, която предоставя НПК за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от наличието на предвидените в чл. 423, ал. 1 НПК предпоставки. На първо място, необходимо е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото му обвинение и на второ – неучастието му в производството не следва да се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. По делото е установено следното: На 10.04.2019 г. молителят И.-Д. С. Р. бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем по ДП № 3382 ЗМК-431/2019 г. като му била определена мярка за процесуална принуда – подписка. Досъдебното производство приключило задочно срещу искателя, т. к. след щателно издирване той не бил установен на територията на страната. В районен съд - София срещу И.-Д. Р. било образувано НОХД № 1586/2020 г., по което постъпили данни, във връзка с провежданото му общодържавно издирване, че той се намира в СЦЗ. От там Р. бил редовно призован и участвал в проведеното разпоредително заседание по делото. Осъденият Р. участвал лично в съдебните заседания, състояли се на 21.09.2020 г., 23.11.2020 г. и 17.03.2021 г., като последното се провело с онлайн участие на Р., защото той отсъствал от Р България. Делото било отложено за 15.04.2021 г., когато била постановена присъдата по образуваното съдебно производство пред СРС и молителят Р. не присъствал. По жалба на служебния защитник на осъдения Р. пред СГС било образувано ВНОХД № 3726/2021 г., за разглеждането на което подсъдимият не бил редовно призован, т. к. по сведение на леля му той не се намирал в страната и тя не приела призовката. Производството пред въззивния съд приключило без подс. Р. да е уведомен за образуването му. На 28.01.2022 г. осъденият Р. подал молба до СГС, с която искал копие от решението по ВНОХ № 3726/2021 г. по описа на същия съд. На 04.05.2022 г. в Софийски апелативен съд била депозирана молба от И.-Д. Р. за възобновяване на съдебното производство по делото с наведени две групи аргументи – такива по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и по чл. 423, ал. 1 НПК. С определение от 27.05.2022 г. състав на Софийски апелативен съд прекратил производството по ЧНД № 474/2022 г. и изпратил делото на Върховния касационен съд за произнасяне по искането на осъдения от негова компетентност. В този смисъл, настоящият състав дължи отговор на възраженията, свързани с преценката за наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК. В конкретния случай не е изпълнено първото кумулативно условие на закона, а именно – осъденият да не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство. Точно обратното. По делото се установява, че осъденият Р. е участвал лично в процесуално-следственото действие привличане на обвиняем и разпит в това качество. Така той е бил уведомен за започналото срещу него наказателно производство. Нещо повече, той е участвал и във воденото спрямо него съдебно производство пред СРС. Въпреки трудностите за съда да намери и призове за участие в първоинстанционното производство привлеченото към наказателна отговорност лице, той изпълнил това свое задължение, връчил му е обвинителен акт и Р. е участвал лично във всички съдебни заседания пред първостепенния съд освен в последното, в което била постановена осъдителната спрямо него присъда. Затова, може да се приеме, че с напускане на адреса си в страната, в хода на висящ пред съд процес, искателят се е дезинтересирал от личното си участие в съдебната фаза на производството. По образуваното пред него по жалба на служебния защитник на осъдения дело Софийският градски съд преценил, че искателят сам е взел решение за напускане пределите на страната и не е пожелал да участва лично във въззивното производство, поради което е разгледал делото в отсъствие на молителя И.-Д. Р.. Действително, една от основните гаранции за пълноценното упражняване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице е личното му участие при проверката и събирането на доказателствата, но законодателят е предвидил случаи, в които делото може да се разгледа и в негово отсъствие щом това се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на осъдения. Този факт – че делото пред първоинстанционния и въззивния съдилища е приключило в отсъствие на Р. не може да доведе до търсения от молителя резултат – възобновяване на производство на това основание, защото той сам се е поставил в невъзможност да участва лично в процеса, доколкото е нарушил определената му мярка за неотклонение – подписка, с която е поел задължението да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган. Наред с това е участвал в няколко съдебни заседания пред първостепенния съд и е бил наясно с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение. При така установените обстоятелства, касационната инстанция намира, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и сам се е лишил от възможността да участва лично в цялата съдебна фаза на процеса, поради което не са налице основанията на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. В молбата за възобновяване на И. – Д. Р. са посочени оплаквания, свързани с неучастието му при събиране и проверка на доказателствата, както и относно справедливостта на наложеното му наказание, които попадат в основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По тях компетентен да се произнесе е апелативен съд – София, пред когото делото е било първоначално образувано и на когото то следва да се изпрати след като настоящият състав остави без уважение искането за възобновяване. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.-Д. С. Р. за възобновяване на производството по НОХД № 1586/2020 г. по описа на Софийски районен съд. ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.