Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 48   София,  03.04.2009 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   при секретаря  Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 131/2009 г.     Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. “К”, с. К., Община С. за отмяна на влязло в сила решение № 136 от 08.04.2008 г. по в. гр. д. № 886/2007 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Свищовски районен съд решение № 165 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 311/2007 г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от ПК “Н”, с. К., Община С. срещу Е. “К”, с. К., Община С. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 797.80 лв., представляваща паричната равностойност на предадена стокова наличност, с включен ДДС, по фактура № 1660/31.03.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от исковата молба - 18.05.2007 г. до окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски в размер на 321.59 лв. Молителят основава молбата си на писмо изх. № 1* от 03.10.2008 г. на Министерство на финансите - Национална агенция за приходите, ТД - Велико Търново, в което се коригира информацията в предходно писмо на същия орган - изх. № 5* от 27.02.2008 г., прието като доказателство по в. гр. д. № 886/2007 г. на Великотърновски окръжен съд относно собствеността върху фискалната памет на касовите апарати на ответника по молбата ПК “Н” към 31.03.2005 г. С оглед на това ново доказателство, счита за неправилно постановеното от въззивния съд решение, в което същият е приел за недоказано извършеното от молителя плащане на исковата сума 2 797.80 лв. в полза на кооперацията. Ответникът по молбата - ПК “Н”, с . Козловец, Община С. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. За да се счете, че е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, необходимо е обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, да отговаря на няколко комулативно дадени изисквания, а именно - да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаването му или същата да не е могла да се снабди с него своевременно. Тези изисквания в случая са налице. Видно от мотивите на атакуваното решение, главният аргумент на въззивния съд за уважаване на предявения от ПК “Н”, с. К. срещу Е. “К”, с. К. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 797.80 лв., представляваща паричната равностойност на предадени на едноличния търговец стоки по фактура № 1* от 31.03.2005 г., е липсата на доказателства, че фискалното устройство и фискалната памет на касовия апарат, от който е издаден представения от едноличния търговец фискален бон от 31.03.2005 г. за плащане на исковата сума, са били собственост на ПК “Н”, с. К.. Този извод е базиран на изпратеното от Министерство на финансите - Национална агенция за приходите, ТД - Велико Търново писмо изх. № 5337/27.02.2008 г. в изпълнение определение на Великотърновски окръжен съд по чл. 148 ГПК /отм./ от 19.02.2008 г., в което фискалното устройство, от което е издаден процесният финансов бон, не е посочено като собственост на ПК “Н”. В свое последващо писмо изх. № 19725/03.10.2008 г., изпратено до Великотърновски окръжен съд, същият орган е заявил, че “вследствие несъвършенствата на информационната система” съдържащата се в първото му писмо информация относно фискалната памет на един от апаратите на ПК “Н”, с. К. към датата 31.03.2005 г. е невярна, като е предоставил нови данни за притежаваните от кооперацията касови апарати и фискална памет. С оглед обстоятелството, че във второто писмо като собствена на ПК “Н” фигурира и фискална памет ДТ 011999 на апарата, от който е издаден процесният касов бон от 31.03.2005 г., този документ следва да се прецени като писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. По отношение на него е изпълнено и изискването доказателството да е ново и непредставянето му в хода на разглеждане на делото да не се дължи на проявена процесуална пасивност на страната, тъй като посоченият документ е издаден и изпратен в съда едва след постановяване на въззивното решение. С оглед изложеното, молбата за отмяна се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на молителя направените от последния разноски за настоящото производство в размер на сумата 405.80 лв., включваща 55.80 лв. - държавна такса и 350 лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 333 от 22.10.2008 г.   Така мотивиран, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 136 от 08.04.2008 г. по в. гр. д. № 886/2007 г. на Великотърновски окръжен съд.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ОСЪЖДА ПК „Н”, с. К., Община С. да заплати на Е. „К”, с. К., Община С. направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 405.80 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: