Ключови фрази
Нищожност * делба * доказателства * уравнение на дялове * нищожност на договор за дарение * установителен иск * представителство


4
РЕШЕНИЕ

№ 815

София,15.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1713/2009 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №106/26.01.2010 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване на въззивно решение №213/08.7.2009 г. по гр.д.№372/2009 г. по описа на П. апелативен съд, г.к., по два процесуалноправни въпроса, а именно: “Следва ли въззивният съд преди постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и доводи от страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция?” и “За конкуренцията между доказателствата ангажирани по спора, приетите от съда експертизи и тяхното обсъждане, заедно и поотделно, при постановяване на съдебното решение ?”. Като противоречиви на обжалваното решение се сочат по първия въпрос решение №221/15.4.2002 г. по гр.д.№677/2001 г. на ВКС, І г.о. и решение №707/17.3.1977 г. по гр.д.№3417/1976 г. на ВКС, ІІ г.о., а по втория - решение №616/15.12.2008 г. по т.д.№530/2008 г. на ВКС, І т.о.
По отговора на поставените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси.
По първия поставен въпрос Върховният касационен съд е дал отговор в три свои решения, а именно: решение №331/19.5.2010 г. по гр.д.№257/2009 г. на ІV г.о., решение №334/23.4.2010 г. по гр.д.№427/2009 г. на ІV г.о., и решение №298/28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г. на ІV г.о./бивше І г.о./. Отговорите в посочените решения се свеждат до следното:
На въпрос “Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им ?” съдът е дал положителен отговор основавайки се разпоредбите на чл.121, ал.2 от Конституцията на Р. България и чл.чл.4, 108, 109, 127, 188 и 189 ГПК/отм./. В процесния случай по този въпрос въззивната инстанция е постановила решението си в съответствие с постановеното от ВКС по цитираните три решения.
На втория поставен въпрос съдът намира, че не дължи отговор, тъй като в случая не е било необходимо назначаването на експертиза относно размера на претенцията. Предявеният иск е установителен с правно основание чл.255, изречение второ ГПК/отм./.
В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че с решение от 17.3.2003 г. по гр.д.№475/2002 г. по описа на П. районен съд, ІV-ти гр. състав е допусната съдебна делба между Р. Г. и И. Ж., съответно ответник и ищец по настоящото дело, на недвижим имот, находящ се в[населено място], [улица], а с последващо решение №204/21.12.2004 г. по същото гражданско дело са определени дяловете, поставени в разпореждане на страните, като с този съдебен акт ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на ответницата, за уравнение на дяловете, сумата 13010,67 лева и е образувано изпълнително производство по което Р. Г. е взискател, а И. Ж. – длъжник. Прието е също така, че с решение №26/23.3.2005 г. по гр.д.№4730/2004 г. на П. районен съд, ХІІ-ти гр. състав/влязло в сила/, е прогласена нищожността на договор за дарение, сключен на 06.3.1975 г. с нотариален акт №29, т.13, д.№4886/1975 г., по силата на който С. Т. С. и съпругът й К. Ж. С., даряват на децата си И. К. Ж. и Р. К. Г. същият имот. Въззивната инстанция е приела, че предмет на спора е иск с правно основание чл.255 ГПК/отм./, с който И. К. Ж. оспорва задължението си, респективно насоченото срещу него принудително изпълнение за сумата 13010,67 лева, представляваща уравнение на дяловете между него и сестра му Р. Г., съобразно диспозитива на решение №204/21.2.2004 г. по гр.д.№475/2002 г. на П..
По наведените от ответницата по исковата молба оплаквания във въззивната жалба апелативният съд е приел, че новонастъпилият факт, а именно обявяване на акта за дарение за нищожен, не е налице хипотезата на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, тъй като това е станало след влизане в сила на решението по делбата и единствената защита за И. К. Ж. се съдържа в разпоредбата на чл.255, изречение второ ГПК/отм./.
В касационната жалба се навежда довод, че в обжалваното решение не е ценена изобщо приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, не е обсъдено и направеното във въззивната жалба оплакване, че приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза не е обсъдена в съответствие с останалите приети по делото доказателства. Прави се оплакване, че в решението не е обсъден направеното оспорване на иска по размер с оглед заключението на вещото лице. Оспорват се изводите на съда досежно разноските, като се твърди, че искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно, независимо от това дали е основателен или не предявеният иск. Твърди се, че с исковата молба се иска обезсилване на изпълнителния лист, издаден за изпълнение на решение №204/21.12.2004 г., като предмет на същият изпълнителен лист освен паричното уравнение на дялове съдържа и други суми. Навежда се и довод, че Р. Г. не е причина за завеждане на гр.д.№4730/2004 г. на П. и гр.д.№1632/2005 г. на ПОС и че апелативният съд не е обсъдил тези възражения.
Моли се за уважаване на касационната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа от жалбоподателката.
Ответникът по касация – И. К. Ж., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирал писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание, писмената защита от ответника по касация и отговорите на поставените въпроси, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, намира следното:
Решението на П. апелативен съд е правилно.
Оплакванията на касационната жалбоподателка са неоснователни. Предявеният иск е установителен с правно основание чл.255, изречение второ ГПК/отм./. Целта на този отрицателен установителен иск е да се установи, че сумата, за която е осъден ищеца по настоящото дело да заплати на ответницата-касационна жалбоподателка, за уравнение на дялове, по постановено решение за делба на съсобствен имот не се дължи. В такъв случай назначаването на експертиза за установяване на размер не е необходимо. Обстоятелството, че по делбеното дело ответникът по касация е осъден да заплати на касационната жалбоподателка други суми, в случая за подобрения е ирелавантно, тъй като тези суми не са предмет на настоящия спор.
Неоснователни са доводите относно твърдението на касационната жалбоподателка, че тя не е причина за завеждане на делото, и е без значение обстоятелството дали искът е основателен или не с оглед присъждането на разноски. Този довод не намира законова опора. Напротив разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК/отм./ по категоричен начин сочи, че “Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска”.
Неоснователно е искането на касационната жалбоподателка за правна помощ. От намиращото се в първоинстанционното дело пълномощно е видно, че тя е упълномощила адв. В. Т. по делото за три инстанции. Посоченият пълномощник е представлявал страната в предходните две инстанции, представлявал го е и при подаване на касационната жалба и изложението. Липсват доказателства пълномощията да са оттеглени или пълномощникът да е отказал да представлява касационната жалбоподателка.
Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решени е- в сила.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №213/08.7.2009 г. по гр.д.№372/2009 г. по описа на П. апелативен съд, г.к.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: