11 Р Е Ш Е Н И Е №114 София,02.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1200 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Крис – МТ“ ООД, представлявано от адв. С. К., срещу решение № 66 от 22.02.2019г. по в.т.д. № 745/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, с което, след отмяна в обжалваната част на решение № 311 от 27.07.2018г., поправено с решение № 434 от 21.11.2018г., постановени по т.д. № 77/2017г. на Окръжен съд – Смолян, са отхвърлени предявените от касатора против [община] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата 26164.07 лева с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение /главница/ за извършени СМР във връзка със сключен между страните по делото договор за възлагане наобществена поръчка № 94 от 16.12.2013г. и фактура № 1574/11.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 4878,12 лева, представляваща мораторна лихва за неизпълнение на главното парично задължение от 26 164,07 лева през периода от 09.01.2016г. до 09.11.2017г.; сумата 14400 лева с ДДС, представляваща неизплатени непредвидени разходи /главница/ за извършени СМР във връзка със същия договор и фактура № 1577/12.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 2689,37 лева, представляваща мораторна лихва за неизпълнение на главното парично задължение от 14400 лева през периода от 09.01.2016г. до 09.11.2017г., и касаторът е осъден да заплати на [община] разноски в размер на 1902,76 лева за първоинстанционното производство и в размер на 1059 лева – за въззивното производство.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че съгласно чл.4.6 от сключения между страните договор, изменения в количеството на отделните видове СМР се допуска в рамките на общата цена и при доказване на необходимост за това изменение, която уговорка кореспондира както с уговорката по чл.1.2, така и с уговорките в чл.4.11 и чл.4.12, регламентиращи условията за заплащане на непредвидени разходи и дефиниращи същото понятие. Сочи, че по волята на страните „непредвидени разходи“ са тези, възникнали в резултат на работи, които не е могло да бъдат предвидени при първоначалното проектиране и водят само до увеличаване на количествата, заложени предварително в КСС към проекта. Позовава се на приетото по делото заключение, от което се установява, че завишаването на количеството на някои видове СМР произтича от констатирано несъответствие между проектираните и необходимите с оглед реализирането на проекта СМР, заради допълнителни констатации относно особеностите на терена и съществуващата инфраструктура, налагащи различни от проектираното архитектурни и конструктивни решения. Твърди още, че липсата на подземен кадастър и установяването впоследствие от възложителя е довело до нареждането на допълнителни СМР, които според заключението на СТЕ, т.6, са непредвидени – наложили са се, след като при разчистването на строителната площадка са установени обстоятелства, които първоначално не са били видими. В тази връзка излага съображения за необоснованост на извода на въззивния съд, че тези работи не подлежат на заплащане, тъй като не са били непредвидени по смисъла на уговорката в чл.4.12 от договора и не са били изпълнени изискванията, предвидени в посочената клауза. Касаторът сочи, че въззивният съд не е взел предвид, че в чл.3.1 от договора е предвидено, че стойността на непредвидените разходи за СМР по възложената поръчка е до 14 400 лева с ДДС и поради това по отношение на допълнително възникналите и извършени СМР се дължи сума в посочения размер. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Ответникът [община], представлявана от адв. И. А., оспорва касационната жалба. Сочи, че по делото е безспорно, че претендираните неразплатени СМР не са включени в КСС, неразделна част от договора, сключен по реда на ЗОП, и не е сключено изменение на този договор, което да има за предмет тези СМР. Излага съображения за законосъобразност на извода на въззивния съд, че не е изпълнено изискването на чл.43, ал.2 ЗОП /отм./ за изменение на договора за обществена поръчка с допълнително споразумение към него. Сочи, че въззивното решение е в съответствие с решение № 82 от 19.02.2011г. по т.д. № 658/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., според което изменението в съществени параметри на договор за обществена поръчка е недопустимо, а промяната му след сключването на договора може да се разгледа като заобикаляне на този закон. Излага съображения за правилност на извода на въззивния съд, че допълнителните разходи не са били непредвидени по смисъла на договореното в чл.4.12 от договора.
С определение № 274 от 04.05.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: „Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?“.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове в уважените размери. Приел е, че е налице несъответствие между проектните и офертни количества на част от СМР по договора, от една страна, и действително извършените СМР – от друга, както и че това несъответствие се дължи на предписаните със заповеди в заповедната книга на процесния обект от проектанта промени в първоначалния проект и извършването на допълнителни СМР. Приел е, че възложената с договора работа е била изпълнена от ищцовото дружество, съответно – приета от възложителя, както и че последният е заплатил възнаграждение за тази работа, съответстващо на одобрената и отпусната му от ДФ „Земеделие“ финансова помощ, т.е. без заплащане на допълнително извършените СМР.
Въззивният съд е изложил съображения, че задълженията на страните произтичат от договор за обществена поръчка, чието сключване, условия и изпълнение е подчинено на действащия при сключването и изпълнението му Закон за обществените поръчки /отм. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г./, поради което и за гарантиране целта по чл.1 ЗОП /отм./, насочена към защита на обществения интерес, разпоредбите на договора и специалния закон относно сключването, изменението и изпълнението на договора се прилагат преимуществено пред общите разпоредби на ЗЗД. Посочил е, че една от тези особености е неотменността на постигнатите уговорки, освен при изрично и лимитативно определените случаи – чл.43 ЗОП /отм./. Въззивният съд е взел предвид клаузата на чл.4.6 от сключения между страните договор, съгласно която изменения в количеството на отделните видове СМР се допуска само в рамките на общата цена и при доказване на необходимост за това изменение, кореспондираща с уговорката по чл.1.2, че възложените с договора работи следва да се изпълнят в съответствие с договора и приложенията към него, включващи техническото задание, инвестиционния проект, техническото предложение от офертата на изпълнителя, както и с уговорките в чл.4.11 и чл.4.12, които регламентират условията за заплащане на непредвидени разходи и дефинират същото понятие. Приел е, че по волята на страните „непредвидени разходи“ са разходите, възникнали в резултат на работи, които не е могло да бъдат предвидени при първоначалното проектиране и водят само до увеличаване на количествата, заложени предварително в КСС и към проекта.
Във връзка с първия иск за заплащане на допълнителните СМР с обща стойност 21 806.96 лева въззивният съд е намерил за установено от приетото заключение, както и от съдържащите се в заповедната книга три броя заповеди, че завишаването на количествата на някои видове СМР произтича от констатирано несъответствие между проектираните и необходимите с оглед реализирането на проекта СМР, заради допълнителни /след започване на строителството/ констатации относно особеностите на терена и съществуващата инфраструктура, налагащи различни от проектираното архитектурни и конструктивни решения. Приел е, че макар в по-голямата си част действително да се касае за увеличени количества на вече предвидени в проекта СМР, то тази промяна произтича от нови архитектурни и конструктивни решения, различаващи се от предвидените в проекта, като например: изпълнение на стълбище с три рамена вместо с едно, съответно – увеличаване дължината на парапета; промяна в начина на полагането на бордюрите; промяна на различно от проектираното осветление, тъй като предвиденото не било подходящо; ремонт и покриване на съществуваща шахта; преместване на проектираните беседки по трасето и подмяна на подовете им – от греди и дъсчена обшивка на настилка от каменни плочи; промяна във втока на предвидения водосток чрез конструктивни промени в дебелината и армирането на стените; промяна в размерите на ребрата от покривната конструкцията на беседките и перголата, и пр. С оглед на това е заключил, че извършването на описаните промени е наложено от констатациите, направени в хода на строителството, че наклонът на трасето се е оказал по-стръмен от предвидения, за който е изготвен проектът, както и че основата не била подходяща за фундиране, което щяло да наложи изграждането на по-високи стени. Това е наложило и нареждането за допълнителни, непредвидени в проекта СМР, а именно: водосток от стоманобетонови тръби Ф-1000, с дължина 86 метра, както и изграждането на допълнителен канал от полиетиленови тръби DN, с номинален диаметър Ф-160 мм и дължина 85 метра, разходите за които са предмет на втория главен иск.
Въззивният съд не е възприел заключението на СТЕ – т.6, че тези разходи са непредвидени, тъй като необходимите допълнителни СМР за осъществяването на проекта са се наложили, след като при разчистването на строителната площадка са установени обстоятелства, които първоначално не били видими. Счел е, че въпросът за определянето на разходите като предвидени или непредвидени е правен, а не технически, още повече, че този въпрос е намерил изрична уредба в процесния договор. Изложил е съображения, че от изложеното в заключението на СТЕ, а също и в заповедите на проектанта, въз основа на които са възложени допълнителните СМР, не може се изведе, че извършените промени във вида и количеството на част от предвидените в проекта и предмет на договора СМР и съответно – допълнителните разходи, свързани с изпълнението им, не са могли да бъдат предвидени при първоначалното проектиране, доколкото се касае за наклон на трасе, чиято дължина и денивелация могат с точност да бъдат измерени и определени, така както биха могли да бъдат определени видът и категорията на почвата, независимо от наличието или липсата на растителност върху терена. Поради това е достигнал до извод, че допълнителните разходи, свързани с тези промени, не са били непредвидени по смисъла на уговорката в чл.4.12 от договора между страните и не подлежат на заплащане.
Въззивният съд е приел, че не са изпълнени и изискванията, съдържащи се в чл.4.12 от договора, непредвидените разходи, които не съответстват като вид и цена на предварително одобрената количествено-стойностна сметка, да бъдат сведени до съответствие чрез подробен анализ на новия вид дейност. Приел е, че не е изпълнено и съдържащото се в чл.43, ал.2 ЗОП /отм./ в редакцията й към датата на възложените промени изискване, изменението на договор за обществена поръчка да се извършва с допълнително споразумение към договора.
Поради това въззивният съд е достигнал до крайния извод, че макар извършените разходи да са свързани с допълнителни СМР, необходими за завършването на обекта и въвеждането му в експлоатация, възлагането на тези работи и извършването на разходите не е било съобразено с изискванията на специалния закон и с уговорките в договора, поради което за възложителя не е възникнало задължение за заплащането на такива разходи.
По поставения материалноправен въпрос:
По въпроса за заплащането на допълнителни и необходими строително-монтажни работи, възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./, е формирана постоянна практика на ВКС, на която се позовава касаторът – решение № 82 от 19.97.2011г. по т.д. № 658/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 241 от 09.03.2017г. по т.д. № 2799/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 10 от 10.02.2017г. по гр.д .№ 53083/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Според тази практика изменението на сключения по реда на ЗОП договор не може да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението, като изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата е недопустимо, а промяната им след сключването на договора може да бъде разглеждана като заобикаляне на този закон. Прието, че ако в хода на изпълнението на договора се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Изменението на инвестиционния проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, без да е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на ЗОП. Допустими са само корекции на проекта, необходими за правилното му изпълнение, но не и такива корекции, които биха съставлявали промени на съществените параметри на обществената поръчка.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от формирана съдебна практика. Тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
По основателността на касационната жалба:
Със сключен между страните Договор № 94 от 16.12.2013г. [община] е възложила на касатора „Крис – МТ” ООД изпълнението на СМР на обект „Строително-монтажни работи за реализиране на инвестицията по проект „Изграждане на туристическа пътека Неделино – местност „Фенере” и създаване на интегриран туристически продукт”, в съответствие с техническо задание, инвестиционен проект, техническо предложение и предлаганата цена от офертата на изпълнителя. Договорът е сключен след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура и определяне на касатора за изпълнител на тази поръчка, а за финансирането на обекта, възложителят използва безвъзмездна финансова помощ по сключен с ДФ „Земеделие” договор за отпускане на финансова помощ 313 „Насърчаване на туристическите дейности“ от Програма за развитието на селските райони през периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл.3.1 от сключения договор общата стойност на възложената работа е в размер на 246 359.60 лева без ДДС, както и до 12 000 лева без ДДС за непредвидени разходи.
По делото не е спорно обстоятелството, че възложената работа по договора е била изпълнена, била е приета от ответника [община], като е издадено удостоверение № 6 от 02.09.2015 г. за въвеждане на обекта в експлоатация. Съгласно подписания от представители на страните приемо-предавателен протокол от 02.09.2015г., извършените от изпълнителя СМР са на стойност 246 272,29 лева без ДДС.
След приключване на СМР изпълнителят е издал проформа фактура за окончателно разплащане на обща стойност 246 272.29 лева без ДДС, от които, след приспадане на авансово платената сума в размер на 98 543,84 лева, се претендира остатък в размер на 147 728,45 лева. Ответникът е заплатил на ищеца сумата 125 924,31 лева без ДДС или общо за извършените по договора СМР, заплатени от ответника, са на стойност 224 468,15 лева без ДДС.
Спорен по делото е въпросът за дължимостта на сумата 21 447,62 лева с ДДС по фактура № 1577/12.12.2015г. и на сумата 26 164,97 лева с ДДС по фактура № 1574/11.12.2015г., които не са осчетоводени от ответника.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ описаните видове и количества СМР в приемо-предавателния протокол частично съвпадат с тези, посочени в Заповед № 3 от 20.12.2014г., вписана в Заповедната книга на строежа и съвпадат с описаните видове СМР в КСС с изключение на точките, които изцяло отпадат. В приемо-предавателния протокол не са включени предписаните в посочената заповед водосток от стоманобетонови тръби Ф-1000 с дължина 86 метра и допълнителен канал от полиетиленови тръби DN с номинален диаметър Ф-160 мм и дължина 85 метра на обща стойност 21 447,62 лева с ДДС или 17 873,02 лева без ДДС, които са изпълнени. Част от видовете и количествата СМР по Заповед № 3 от 20.12.2014г., вписана в Заповедната книга на строежа, са заложени като вид СМР в КСС към договора, но са с различни количества, друга част от СМР са отменени и трета част: водосток от стоманобетонови тръби Ф-1000 с дължина 86 метра и допълнителен канал от полиетиленови тръби DN с номинален диаметър Ф-160 мм и дължина 85 метра са допълнително заложени, като не променят същността на проекта. Според вещото лице необходимостта от тези СМР е възникнала, тъй като при започване на строителството – след разчистването на строителната площадка от растителност, отпадъци и мека почва, са се установили факти, които не са били видими предварително и проектантите са преценили, че предписаните с посочената заповед СМР са реално необходимите за изпълнението на проекта. Единичните цени по КСС и приемо-предаветелния протокол за видовете СМР изцяло съвпадат. Според заключението от изпълнените и приети с приемо-предавателния протокол от 02.09.2015г. СМР на стойност 246 272,29 лева без ДДС не са одобрени от ДФ „Земеделие” СМР със завишени спрямо предвидените в договора количества на стойност 21 806,96 лева без ДДС или 26 164,97 лева с ДДС. В с.з. на 28.06.2018г. в.л. С. е пояснила, със стойността на тези СМР не е надхвърлена крайната сума по договора, но е налице надхвърляне по пера – по отношение на отделни видове СМР. Посочила е, че е налице завишаване на предвиденото количество на част от предвидени в проекта СМР, което е било непредвидено, тъй като завишаването се е наложило след започване на работа и това е вписано в заповедната книга. Уточнила е, че тези допълнителни количества са във връзка с повечето стълби, с които е изпълнено стълбището. Допълнила е, че в същото време има изпълнени в по-малко количество СМР, както и отпаднали СМР, във връзка с вписаното в заповедната книга и необходимостта от тези промени. Посочила е, че ако не са били изпълнени тези СМР, вписани в заповедната книга от проектантите, проектът не би бил приет, тъй като тези работи са били необходими при изпълнение на обекта поради голямата денивелация на терена. Посочила е, че при липсата на подземен кадастър общината не е знаела какво има под земята. При започване на работа се е установило, че в един участък има стара канализация, която е с тръби Ф 1000 и в предписание в заповедната книга е предвидено да се използва наличният канализационен клон и в останалата част да се сложат тръби Ф 1000, а допълнително тръби Ф 160, пластмасови трябва да се сложат за отводняване на водата, която ще се събира в решетките. Констатирала е разлика между предвиденото в графичната част на проекта, където са предвидени тръби Ф 1000, и КСС, където са предвидени пластмасови тръби Ф 300. По проекта имало предвидени шахти, но са изпълнени по-малко, но пък се е наложило да бъде изпълнен един допълнителен канал Ф 160. Уточнила е, че по проекта е имало предвиден канал и е бил заменен един вид тръби с друг вид тръби, заменена е била дължината на тръбите по проект, т.е. е изменен видът на канала. Посочила е, че ако от сумата 21 447,62 лева с ДДС се извади сумата 5 668,40 лева, предвидена за канализационни тръби в проекта, доставка и полагане на полиетиленови тръби DM 300 – 185м. по първоначалния проект, които са отпаднали, сумата 6 847,05 лева за отпадналите 7 бр. улични РШ, сумата 1 091,52 лева поради отпадането на 7 броя дъждоприемни решетки или общо 14 606,97 лева без ДДС за СМР, предвидени по проекта, се явява разлика в размер на 3 266,05 лева, които са изразходвани в повече и според вещото лице са непредвидени разходи. Пояснила е още, че заповедите в заповедната книга са подписани от всички участници в строителството. Настоящият състав възприема заключението на вещото лице, тъй като е обективно, компетентно и дава изчерпателни отговори на поставените задачи.
При така установените факти и с оглед отговора на значимия за делото материалноправен въпрос настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд за неоснователност на претенциите за заплащане на допълнителните СМР, тъй като възлагането и извършването им не било съобразено с изискванията на специалния закон и договора.
Претенцията за заплащане на сумата 26 164,97 лева с ДДС по фактура № 1574/11.12.2015г. е основателна, тъй като необходимостта от извършването на допълнителни количества СМР на посочената стойност е възникнала в хода на изпълнението на договора с оглед качественото изпълнение на възложената работа. В случая не е налице изменение на постигнатото съгласие, а извършване на допълнителни количества СМР, каквито по вид са били предвидени в проекта, като извършването им е било наредено от проектанта и е било необходимо за правилното изпълнение на проекта, без да съставлява промяна на съществените параметри на обществената поръчка. В тази връзка настоящият състав съобразява заключението на СТЕ и дадените от вещото лице пояснения, според които необходимостта от извършването на тези работи е наложена с оглед особеностите на терена и съществуващата инфраструктура, установени след започване на работата. Поради това следва да се приеме, че извършването на тези СМР не е могло да бъде предвидено при първоначалното проектиране и противният извод на въззивния съд - че разходите нямат характера на непредвидени, се явява неправилен. От друга страна, с извършването на тези допълнителни количества СМР не се надхвърля предвидената в договора обща стойност и те са остойностени по единични цени за отделните видове СМР, посочени в КСС, както е предвидено в чл.4.6 от договора. Без значение за основателността на иска е обстоятелството, че за посочената сума е било отказано финансиране от ДФ „Земеделие”, тъй като в сключения между страните договор наличието на такова финансиране или одобрение не е предвидено като условие за заплащане на стойността на извършените и приети СМР.
Извършените допълнителни видове СМР, непредвидени в договора и КСС, на стойност 21 447,62 лева с ДДС по фактура № 1577/12.12.2015г., с оглед заключението на СТЕ представляват дейности с обслужващо предназачение и също нямат характера на изменение на съществени параметри на договора, респ. на проекта. Извършването им е било в изпълнение на нареждания, вписани в заповедната книга, и е било необходимо за правилното изпълнение на проекта и приемане на обекта. С оглед дадените от вещото лице в с.з. на 28.06.2018г. пояснения настоящият състав приема, че тези допълнителни видове СМР са били непредвидими при първоначалното проектиране, изпълнени са от ищеца и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /в това число констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 22.06.2015г. и заповедната книга за строежа/, са приети от възложителя. Поради това претенцията за заплащане на част от тази сума в размер на 12 000 лева без ДДС, съобразно уговорката в чл.3.1 от договора, или 14 400 лева с ДДС, се явява основателна.
Съгласно клаузаната на чл.4.1.3. от договора останалите 60% от цената следва да бъдат заплатени след получаване на разрешение за ползване в срок до 20 дни от датата на представяне на оригиналната фактура, оформена съгласно ЗСч за дължимата стойност. В настоящия случай удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа е издадено на 02.09.2015г., а издадените от ищеца фактури са постъпили в деловодството на ответника на 18.12.2015г. Поради това ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на посочените суми, считано от 08.01.2016г., когато е изтекъл предвиденият в чл.4.1.3. от договора срок. Следователно исковете на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 09.01.2016г. до датата на завеждане на исковата молба – 09.11.2017г., са основателни. Размерът на дължимата лихва за посочения период възлиза на 4878.13 лева /върху главницата 26 164,97 лева/ и 2689.37 лева /върху главницата 14 400 лева.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, вместо което ответникът [община] следва да бъде осъден да заплати на „КРИС – МТ” ООД сумата 26 164,97 лева с ДДС по фактура № 1574/11.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017г. до окончателното плащане на сумата, сумата 4878.13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 26 164,97 лева за периода от 09.01.2016г. до 09.11.2017г., сумата 14 400 лева с ДДС по фактура № 1577/12.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2017г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 2689.37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 14 400 лева за периода от 09.01.2016г. до 09.11.2017г.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените за трите инстанции разноски в рамер на 4 519,97 лева – за първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете, 2 500 лева – за въззивното производство и 3 492,63 лева – за касационното производство, или общо 10 512,60 лева. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 297,24 лева, а с оглед обжалваемия интерес и изхода на спора във въззивното и в касационното производства разноски за тези инстанции не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 66 от 22.02.2019г. по в.т.д. № 745/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [община] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „КРИС – МТ” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх.А, ап.10 сумата 26 164,97 лева /двадесет и шест хилди лева сто шестдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за извършени допълнителни количества СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 94 от 16.12.2013г., за което е издадена фактура № 1574/11.12.2015г., на основание чл.266 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017г. до окончателното плащане на сумата, сумата 4878.13 лева /четири хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 26 164,97 лева за периода от 09.01.2016г. до 09.11.2017г., на основание чл.86 ЗЗД, сумата 14 400 лева /четиринадесет хиляди и четиристотин лева/ представляваща възнаграждение за извършени допълнителни СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 94 от 16.12.2013г., за което е издадена фактура № 1577/12.12.2015г., на основание чл.266 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2017г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата 2689.37 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 14 400 лева за периода от 09.01.2016г. до 09.11.2017г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА [община] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „КРИС – МТ” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх.А, ап.10 сумата 10 512,60 лева /десет хиляди петстотин и дванадесет лева и шестдесет стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „КРИС – МТ” ООД да заплати на [община] сумата 297,24 лева /двеста деветдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ - разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|