О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36 гр. София, 18.04.2022 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при становището на прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 320 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 2415/13.04.2022г. на съдия от Районен съд - Пловдив, с което съдебното производство по НЧД № 2135/2022г. е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Димитровградския и Пловдивския районни съдилища. Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е РС – гр. Димитровград. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Първоначално искането за настаняване на лечение на А. И. А. на основание чл.157, вр. чл.156 от Закона за здравето е внесено в Районен съд - Димитровград, където е образувано НЧД № 151/2022г. С определение № 52/06.04.2022г. съдията - докладчик по делото е прекратил съдебното производство, като приел, че компетентен е Пловдивският районен съд и му го изпратил по подсъдност. В Пловдивския районен съд е образувано НЧД № 2135/2022г., съдебното производство, по което е прекратено с цитираното разпореждане на основание чл. 44, ал.1 от НПК, тъй като по делото е установено, че А. пребивава на територията на гр. Хасково и най-вече в Димитровград. Настоящият съдебен състав, прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд в гр. Пловдив. Видно от материалите по делото, лицето, чието настаняване на лечение се иска, е с настоящ адрес вгл. Пловдив, ул. "Св. Климент" № **. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето възлага подсъдността еднозначно на районния съд по настоящия адрес на лицето. Изключение от правилото се допуска само в случаите по чл. 154 от същия закон, в които компетентен е районният съд по местонахождението на лечебното заведение. Цитираните определения, според които понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува съобразно фактическото местоживеене на лицето, са неотносими към конкретния казус. Понятието „местоживеене“ няма легална дефиниция и съдебната практика го определя като продължително фактическо пребиваване в населеното място, трайна уседналост, позволяваща връчването на съдебни книжа и личното участие в процеса да се осъществят с най-малко трудности. Видно е, че при всички случаи става въпрос за пребиваване на определен адрес, където лицето може да бъде намерено. В случая, А. А. няма установено местоживеене, а води скитнически начин на живот, при това не само на територията на едно населено място. Освен в Димитровград е забелязвана и в гр. Хасково, посещавала е и гр. Първомай. С оглед ситуацията, не може да се приеме, че е установила трайна и стабилна териториална връзка с населено място, различно от това, в което е адресно регистрирана, и няма причина делото да не бъде разгледано от районния съд по настоящия й адрес, както предписва закона. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : Прекратеното НОХД № 2135/2022г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, да се разгледа от Районен съд – гр. Пловдив. Препис от определението да се изпрати на РС – гр. Димитровград, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.