7 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50047 гр. София, 05.10.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 910 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу определение № 157 от 20.01.2020 г. по ч. гр. дело № 6097/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено определение № 6429 от 29.11.2019 г. по т. дело № 2545/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 2 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено на основание чл. 14, ал. 2 ГПК производството по т. дело № 2545/2019 г. на Софийски градски съд, което е образувано по повод подадена искова молба с вх. № 146874/27.11.2019 г., с която Софийска градска прокуратура е предявила иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „Мегаконтракт“ ЕООД, [населено място]. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че от значение за фактическия състав на прекратителното основание по чл. 155, т. 3 ТЗ е липсата на вписан управител на дружеството, продължила през установения в закона срок от 3 месеца, независимо от причините, които са обусловили това състояние и независимо от наличието на други конкуриращи основания за прекратяване на дружеството. Счита, че въпросът за допустимостта на предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл. 130 ГПК служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, поради което въззивният съд не е съобразил, че се касае до конститутивен иск, чиято правна последица /прекратяване на търговско дружество/ настъпва по силата на съдебно решение, което е основание за вписване в Търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства при прекратяване и ликвидация на търговско дружество, съгласно чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Частният жалбоподател поддържа, че при настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД и при липса на данни неговите наследници да са поискали прекратяване на дружеството по чл. 157, ал. 1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партидата на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 от Търговския закон и налице ли е правен интерес за него от предявяване на иск по чл. 155, т. З от Търговския закон при установена смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД?“ Позовава се на определение № 302/28.06.2018 г. по ч. т. д. № 1280/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 205/01.12.2017 г. по ч. т. д. № 1464/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 82/01.07.2009 г. по т. д. № 820/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. Частният жалбоподател поддържа също, че изясняването на приложното поле на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ досежно правния интерес на прокурора да предяви иск на това правно основание е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обосновава и довод за очевидна неправилност на обжалваното определение съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Моли, обжалваното въззивно определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждане на подадената искова молба и произнасяне по съществото на правния спор. С определение № 303 от 30.07.2020г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.05.2023г., поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, Софийски апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, съгласно която дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността му. Приел е, че посочената разпоредба е специална и урежда хипотеза на прекратяване на еднолично ООД извън очертаните общи хипотези за ООД в чл. 154 ТЗ и чл. 155 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че прекратяването в конкретния случай настъпва ex lege със смъртта на едноличния собственик на капитала, тъй като последният е физическо лице и не са налице законовите изключения - да е предвидено различно в учредителния акт или в друг последващ акт на едноличния собственик на капитала, или ако наследниците не поискат да продължат дейността на търговеца. Поради това, че нито едно от изключенията по чл. 157, ал. 1 ТЗ не се твърди и не е установено по делото, въззивната инстанция е приела, че „Мегаконтракт” ЕООД е прекратено с настъпилата на 28.07.2014г. смърт на едноличния му собственик - П. В. Г.. Изложила е съображения, че вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване на дружеството има съобразно чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ само оповестително действие по отношение на третите добросъвестни лица, поради което липсата на вписване не е пречка съдът въз основа на фактите по делото да приеме, че прекратяването е настъпило. Въззивният съдебен състав е приел за неприложима в случая сочената от прокуратурата разпоредба на чл. 140, ал. 3 ТЗ, която във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ предвижда друга хипотеза на прекратяване на ООД, а именно с решение на съдружниците. Предвид настъпилото по силата на закона прекратяване на „Мегаконтракт” ЕООД със смъртта на едноличния му собственик на капитала, липсата на друго уговорено в учредителния акт и липсата на желание у наследниците на починалия едноличен собственик на капитала да продължат дейността му е направен извод, че правната промяна е настъпила през 2014г. на основание специалната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ, поради което предявеният от прокуратурата конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ се явява лишен от правен интерес и е недопустим, доколкото е недопустимо повторно прекратяване на вече прекратеното ЕООД. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен от касационната инстанция по следния начин: Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 от Търговския закон за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при установена смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД, липса на друго уговорено /в учредителния акт или друг последващ акт на едноличния собственик на капитала/ и липса на манифестирано желание от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала за продължаване на дейността на дружеството? Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Този въпрос е свързан и с изясняване на реда, по който се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала – физическо лице в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ. С Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, т. 1 е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействието на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е изведен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Прието е, че липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл. 157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/, са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ. Въззивният съд е разрешил релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение, поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Доколкото във въззивното определение е прието, че в настоящата хипотеза е недопустимо предявяването на конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ предвид настъпилото прекратяване на „Мегаконтракт“ ЕООД по силата на закона – със смъртта на едноличния му собственик П. В. Г. на 28.07.2014г., същото се явява неправилно и следва да бъде отменено заедно с потвърденото първоинстанционно определение. Делото трябва да се върне на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. дело № 910/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 157 от 20.01.2020г. по ч. гр. дело № 6097/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав. ОТМЕНЯ определение № 157 от 20.01.2020 г. по ч. гр. дело № 6097/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав и потвърденото с него определение № 6429 от 29.11.2019 г. по т. дело № 2545/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 2 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.