Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 560

гр. София, 27.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 654 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на М. А. Ч., постоянно живееща в К., чрез С. А. Б. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 297 от 8 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 2466 по описа на районния съд в гр. Казанлък за 2010 г.
В молбата се сочи, че за постановеното решение по делото молителката узнала в края на м. февруари 2012 г., при случайно посещение при съдебния изпълнител; дължимите суми са заплатени по сметката на съдебния изпълнител на 6 март 2012 г.; упълномощителката постоянно пребивава в К. и след 2007 г. не е посещавала страната; в хода на производството по делото е установено, че молителката, в качеството й на ответник по спора, не живее на посочения адрес; назначеният особен представител не е представил отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК; ищцата не е посочила адреса на пълномощника, сключил от името на молителката предварителния договор и съдът също не е констатирал, че страната има пълномощник на територията на страната, който да бъде уведомен за спора; след като страната по делото има изрично посочен пълномощник, който е сключил и съответния договор, то по силата на чл. 40, ал. 1 ГПК призоваването е следвало да стане на пълномощника; след като това не е било направено, упълномощителката не е била надлежно представлявана в процеса и не е осъществила правата си в него.
Ответницата И. Х. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Цветанка М., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за недопустимост на молбата поради липса на доказателства за процесуална представителна власт на пълномощника, както и за неоснователността на жалбата.
Ответницата М. М. М., в качеството й на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
С атакуваното решение районният съд по предявените иск с правно основание по чл. 93, ал. 2 ЗЗД и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД от И. Г. срещу молителката и М. М. М., в качеството й на [фирма], приема, че ищцата е изпълнила задължението си по предварителния договор да даде задатък на посредника по договора, а ответницата Ч. не представя доказателства за изпълняване на задълженията си; подобни доказателства не се представят и от посредника по предварителния договор; плащането на сумата на задатъка на посредника е плащане на продавача в случая – чл. 75, ал. 2 ЗЗД; искът за заплащане на лихва за забава е неоснователен, тъй като ищцата не е отправила покана за плащане.
Относимите обстоятелства са следните:
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26 август 2009 г. молителката, с посредничеството на Агенция за недвижими имоти „И.” - [фирма], обещала да продаде на И. Х. Г. недвижим имот. В договора молителката е представлявана от пълномощника си С. А. Б. с посочен адрес. В исковата молба е посочен адресът на молителката, посочен в предварителния договор. Съобщението към преписа от исковата молба и доказателствата е върнато с отбелязване, че ответницата не живее на посочения адрес. От представените удостоверения от [община] се установява, че ответницата има настоящ адрес в К. (адрес не е посочен), а постоянният й адрес е посоченият в исковата молба. Уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено на вратата на апартамента. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е назначен особен представител. Особеният представител не представил отговор на исковата молба с обяснението, че не могъл да установи контакт с ответницата.
Молителката твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържа се първото предложение на посоченото правило.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Поддържа се, че нарушението на съда е произтекло от липсата на съобразяване, че представляването на молителката като ответник по иска е следвало да стане чрез пълномощника й, за което имало достатъчно данни в предварителния договор. В договора от 26 август 2009 г., за покупко-продажба на недвижим имот, обещателката М. Ч. е представлявана от пълномощника си С. Б.. За обещателката е отразен адрес в [населено място], не е записан друг адрес, нито е посочено, че пълномощницата Б. е натоварена с права за представителство на Ч. извън сключването на конкретния договор. Общо пълномощно за извършване на всякакви правни действия от м. март 2012 г. е представено едва с молбата за отмяна, но дори и такова упълномощаване да е съществувало към релевантния момент – 26 август 2010 г., когато исковата молба е подадена, до 13 май 2011 г., когато съдът счел делото за изяснено от фактическа страна, съдът не е имал данни, от които да приеме, че има вероятност за подобно представителство, след като в предварителния договор е сочен адрес на обещателката в България и не е описан обемът от права на пълномощника й. Затова и хипотезата на чл. 39, ал. 1, пр. второ ГПК изобщо не е била преценявана от съда, а сключването на предварителния договор с пълномощник по никакъв начин не е равнозначно на посочване на съдебен адресат, за да се счете, че съдът е следвало да изпълни процедурата по чл. 40, ал. 1 ГПК. Ето защо, като е установил, че постоянният адрес на ответницата по иска Ч. е в България и че тя не може да бъде намерена на него, не е имало лице по смисъла на чл. 46, ал. 1 ГПК, съгласно да приеме съобщенията, съдът правилно е разпоредил да се осъществи процедурата по чл. 47 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. Ч., постоянно живееща в К., чрез С. А. Б. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 297 от 8 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 2466 по описа на районния съд в гр. Казанлък за 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: