Р Е Ш Е Н И Е № 553 гр. София, 24.01.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар Кристина Павлова и с участието на прокурор М. ВЕЛИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2111/2013 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при АП – гр.Велико Търново срещу решение № 186 от 01.10.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 188/2013 г. по описа на същия съд. В касационният протест на прокурора е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. Х. П. наказание в частта относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Представителят на обвинителната власт е изложил съображения, че с решението си въззивният съд неправилно е потвърдил в частта за наказанието първоинстанционната присъда на ОС – гр. Русе по ВНОХД № 251/13 г., с която подсъдимият П. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. Не били налице визираните от чл. 66, ал. 1 от НК предпоставки за приложение на института на условното осъждане, тъй като това нямало да доведе до поправяне на дееца и постигане на останалите цели на наказанието по чл. 36 от НК. Налице били данни за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия П., тъй като деянието му било извършено при превес на отегчаващите вината обстоятелства – фактът, че престъплението било осъществено само 45 дни, след като бил реабилитиран по право за друго деяние с предмет наркотични вещества; по-голям каузален принос на подсъдимия П. при съвместната му престъпна дейност с подсъдимия И., тъй като именно той комуникирал с доставчика от Холандия и с подсъдимия А. при покупката на получената от чужбина марихуана; безспорните доказателства, че подсъдимият се занимавал с разпространение на наркотични вещества още в изпитателния срок на предходната му присъда, по която е бил реабилитиран по право; обстоятелството, че осъществил две от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК. Изводът за по-висока степен на обществена опасност на подсъдимия С. П. не се опровергавал от съображенията на въззивния съд за младата възраст на дееца и влошеното му здравословно състояние. По делото действително било установено, че подсъдимият страда от различни заболявания, но съгласно заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза, това не било пречка за пребиваване в местата за лишаване от свобода при осигуряване на определени условия. Неговото самопризнание също не обосновавало прилагането на условно осъждане, тъй като това било станало за първи път при разглеждането на делото при условията на глава 27 от НПК и имало декларативен характер с цел постигане благоприятните последици на съкратеното производство, а не изразявало критичност и съжаление за извършеното деяние. С оглед тези съображения прокурорът предлага на ВКС на основание чл. 354, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 3 от НПК да измени въззивното решение на ВтАС, като приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието по отношение на С. П., за когото е имало обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като отмени приложението на института на условното осъждане и постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип. По делото е постъпило писмено възражение от адв. К., защитник на подсъдимия С. П., в което са изложени доводи за неоснователност на подадения протест. Във възражението на защитника е развито становище, че въззивното решение е законосъобразно и справедливо в протестираната част, като се отправя искане да бъде оставено в сила. Адв. К. е изтъкнал доводи, че представителите на ОП – гр. Русе и АП – В. Търново неоправдано настоявали за ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия П. наказание предвид обстоятелствата, че той в продължение на 13 месеца бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, здравословното му състояние било тежко и изисквало специални хигиенни условия и определена диета на хранене, трудоспособността му била намалена и ограничавала до голяма степен възможностите му за намиране на подходяща работа, а освен това критичността и съжалението за извършеното били изразени от подсъдимия още по време на досъдебното производство с желанието да се сключи споразумение, което било неоснователно отказано от прокурора. В съдебно заседание на касационната инстанция представителят на ВКП поддържа изложените в касационния протест подробни съображения и предлага на ВКС да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на ВтАС. Защитникът на подсъдимия адв. К. излага становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено. Поддържа аргументите, залегнали в депозираното по делото възражение срещу протеста. Счита, че целите, визирани в чл.36 НК, относно личната и генерална превенция биха могли да бъдат постигнати и с условно осъждане, поради което наложеното на подсъдимия наказание се явява справедливо и е правилно определено. Подсъдимият П. се присъединява към доводите на своя защитник и моли касационният протест да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 28 от 03.06.2013 г., постановена по НОХД № 251/2013 г., Русенският окръжен съд е признал подсъдимия С. Х. П. за виновен в това, че на 04.05.2012 г. в с.Л., обл. Тър., и в гр.Р., в съучастие като съизвършител със С. Д. И., без надлежно разрешително придобил от С. Х. А. и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 27.1553 грама с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.7% на стойност 162.93 лева и марихуана с нето тегло 18.2728 грама с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.4% на стойност 109.64 лева, всичко на обща стойност 272.57 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето от 05.05.2012 г. до 08.05.2013 г., през което подсъдимият С. Х. П. е бил задържан под стража и от 09.05.2013 г. до 06.03.20013 г., през който период подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”. Със същата присъда първоинстанционният съд е признал за виновен и е осъдил съучастника на подсъдимия П., подсъдимия С. Д. И., по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложил наказание една година и десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето от 05.05.2012 г. до 08.05.2013 г., през което подсъдимият е бил задържан под стража. С присъдата си Русенският окръжен съд е осъдил и подсъдимия С. Х. А. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му е наложил наказания една година и десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години. По протест на прокурор от ОП – гр. Русе срещу първоинстанционната присъда в частта й относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия С. Х. П. е било образувано ВНОХД № 188/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като с решение № 186 от 01.10.2013 г. въззивният съд е изменил присъдата на окръжния съд относно основанието за налагане на наказанията на подсъдимите С. И. и С. А., което да се счита по чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, а в останалите й части, включително досежно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия П., я е потвърдил. Решението на ВтАС е съобщено на АП – гр. Велико Търново по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 01.10.2013 г., а касационният протест е подаден на 11.10.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 253, т. 1 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледан по същество, касационният протест на прокурора е неоснователен. Той (както и въззивният протест) не включва искане за корекция по размер на определеното на подсъдимия С. П. при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три години, поради което този въпрос не може вече да бъде пререшаван в насока утежняване положението на подсъдимия. Вътрешното убеждение на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното на този подсъдим наказание е правилно формирано въз основа на всеобхватна преценка на събраните по делото доказателства. Липсват основания, които да опорочават и да придават съмнителност на приетите от въззивния съд факти от значение за правилното определяне на наказанието на подсъдимия П., вкл. и относно отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което те не могат да бъдат оспорени. Задълженията на въззивната инстанция по установяване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства са изпълнени отговорно, като тези релевантни факти са разкрити изчерпателно, в обем, необходим и достатъчен за правилната индивидуализация на наказанието. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на ВтАС с въззивния протест възражения срещу отказа на Русенския окръжен съд да постанови ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите на въззивното решение съображения (стр. 10) е видно, че всички претенции на прокурора са били обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от въззивния съдебен състав аргументация по въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 5 от НПК в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Залегналите в касационния протест доводи изцяло преповтарят възраженията от въззивния протест, които са получили обстоен отговор във въззивното решение, а са били третирани и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт (л. 69 от НОХД № 251/13 по описа на ОС – гр.Русе). След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция. С въззивното си решение съставът на ВтАС изцяло се е солидаризирал с убедителните съображения на първоинстанционния съд относно обхвата на смекчаващите обстоятелства, които аргументират извода за липса на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на С. П. наказание лишаване от свобода. Като обуславящи приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с основание са приети фактите за чистото му съдебно минало (реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за предходното му осъждане), младата му възраст (22-годишен към момента на извършване на деянието), обстоятелството, че е студент в РУ „А. К.”, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика”, изразеното съжаление за извършеното деяние, но преди всичко – сериозно влошеното му здравословно състояние, довело, въпреки младата му възраст, и до намалената му със 71% трудоспособност. (Подсъдимият П. страда от болестта на К., състояние след оперативно лечение, исхемична кардиопатия, предсърден септален дефект, артериална хипертония). Изтъкнатите по-горе смекчаващи обстоятелства, техният брой и относителна тежест в пълна степен подкрепят становището на ВтАС относно възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК с приложение на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия П.. Настоящата инстанция не намира основания за преоценка на тези изводи. В касационния протест неправилно се твърди, че въззивният съд незаконосъобразно обосновал условното осъждане на подсъдимия с неговото самопризнание, което имало декларативен характер с цел ползване благоприятните последици на съкратеното производство, а не изразявало критичност и съжаление за извършеното деяние. При внимателния прочит на съдебните актове се установява, че нито първата, нито въззивната инстанция са интерпретирали самопризнанието на подсъдимия като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като такова е било обсъдено критичното отношение на подсъдимия към извършеното, изразено в последната му дума пред първоинстанционния съд. Не са основателни релевираните от прокурора доводи в подкрепа на тезата за неприложимост на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК спрямо подсъдимия, поради завишената му обществена опасност, изводима от обстоятелствата, че имал по-голям каузален принос при съвместната му престъпна дейност с подсъдимия И., тъй като именно той комуникирал с доставчика от Холандия и с подсъдимия А. при покупката на получената от чужбина марихуана, както и че е осъществил две от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК – „придобил” и „държал”. Тези факти са били отчетени от съдебните инстанции при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П.. Тъкмо защото значението им е било взето предвид, наказанията лишаване от свобода и глоба, наложени на подсъдимия, са били определени при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК, а не на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, както по отношение на останалите двама подсъдими. Освен това, осъществената от подсъдимия П. форма на изпълнителното деяние „държал” обективно не би могла съществено да завиши обществената му опасност, тъй като продължителността на държането е била твърде кратковременна – от момента на закупуването на марихуаната в дома на подсъдимия С. А. до завръщането на подсъдимия П. в лекия автомобил, където го чакал подсъдимият С. И., който взел наркотичното вещество, разделил го в две пликчета и ги прибрал в джобовете си. Твърдението в касационния протест, че престъплението е било осъществено само 45 дни, след като подсъдимият П. е бил реабилитиран по право за друго деяние с предмет наркотични вещества, също не обуславя по-висока обществена опасност на дееца. Данните за периода след реабилитацията, в който е било извършено инкриминираното престъпление, са ирелевантни за отговорността на подсъдимия и не я отегчават, тъй като по силата на чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията е заличила предходното осъждане въобще. Незаконосъобразно е и позоваването на лошите характеристични данни на подсъдимия П., обосновани с обстоятелството, че той разпространявал наркотични вещества още в изпитателния срок на предходната му присъда. По делото няма никакви данни по отношение на подсъдимия да е било повдигано някакво обвинение за подобна престъпна деятелност, а и в обвинителния акт не са залегнали подобни факти. С оглед изложеното дотук ВКС се солидаризира със становището на ВтАС, че приложението на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия С. П. е съобразено с персоналната му обществена опасност и с обществената опасност на конкретно извършеното престъпление. Съдът е изпълнил задължението си да отчете всички индивидуализиращи особености на разглеждания казус и е постигнал необходимия баланс между посочените в чл. 36 цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че преследваният с подадения касационен протест конкретен краен резултат – да се измени въззивното решение на ВтАС, като бъде отменено приложението на института на условното осъждане и постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип – поначало не би могъл да бъде постигнат, защото касационният съд няма такова правомощие. (При наличие на съответните основания ВКС би могъл на основание чл. 354, ал. 3 от НПК да отмени изцяло или отчасти въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция). В пределите на касационната проверка, очертани от чл. 347, ал. 2 от НПК, касационният съдебен състав констатира допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, неотстранено от въззивната инстанция. С присъдата на Русенския окръжен съд на основание чл. 354а, ал. 6 от НК като средство на престъплението е бил отнет в полза на държавата лек автомобил „П. 206, рег. [рег.номер на МПС] , предаден на съхранение в охраняем паркинг в двора на ОД на МВР – Русе, ведно със свидетелства за регистрация на МПС част І и ІІ на името на подсъдимия С. Х. П., автоключ и секретен ключ, собственост на подсъдимия. Тази част от присъдата също е била потвърдена от въззивния съд, като в решението на ВтАС от 01.10.2013 г. (стр. 12) е лаконично посочено, че предметът и средствата за извършване на престъплението са били отнети законосъобразно. В разглеждания казус обаче не са били налице предпоставки за приложение на чл. 354а, ал. 6 от НК по отношение на лекия автомобил, с който са пътували подсъдимите П. и И. преди и след извършването на деянието. Към случая е относима мотивировката, залегнала в ТР № 2 от 18.12.2013 г. на ОСНК на ВКС, т. 1, която отрича възможността за отнемане на превозното или преносното средство, в което е бил открит предметът на престъплението. Лекият автомобил, с който са се движили двамата подсъдими, не е средство за извършване на престъплението, тъй като не е пряко свързан с осъществяването на изпълнителното деяние. С оглед конкретиката на казуса, моторното превозно средство не само че не е послужило за извършване на деянието, а въобще няма отношение към него и като странична характеристика, тъй като дори не се явява място на държане на инкриминираното наркотично вещество. (От твърденията, залегнали в обвинителния акт, последователно възприети и от двете съдебни инстанции, е видно, че подсъдимият С. П. и подсъдимият С. И. пристигнали с лекия автомобил на П. в с.Л., обл. Търг., в дома на подсъдимия С. А., от когото П. се сдобил с марихуаната. След покупката, той предоставил наркотика на подсъдимия И., който я разделил в две найлонови пакетчета и ги прибрал в панталоните си. След това двамата потеглили с автомобила за гр.Р. Изложените факти сочат, че инкриминираното вещество се е намирало във фактическата власт на подсъдимия И., който пък пътувал в автомобила на подсъдимия П.). С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия допуснатото нарушение на материалния закон следва да бъде отстранено, като въззивното решение бъде изменено в частта, с която е била потвърдена присъдата на окръжния съд, с която на основание чл.354а, ал. 6 от НК е било отнето в полза на държавата моторното превозно средство лек автомобил „П.”, рег. [рег.номер на МПС] и съпътстващите го принадлежности, собственост на подсъдимия С. Х. П., като първоинстанционната присъда бъде отменена в тази й част, а моторното превозно средство трябва да бъде върнато неговия собственик. В останалите му части, атакуваният съдебен акт на Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 188/2013 г. следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 186 от 01.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 188/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, в частта с която е потвърдена присъда № 28 от 03.06.2013 г., постановена по НОХД № 251/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, в частта, с която на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнето в полза на държавата моторно превозно средство лек автомобил „П.”, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия С. Х. П. ведно със свидетелства за регистрация на МПС част І и ІІ на името на подсъдимия С. Х. П., автоключ и секретен ключ, собственост на подсъдимия П., като: ОТМЕНЯ първоинстанционната присъда № 28 от 03.06.2013 г., постановена по НОХД № 251/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд в посочената част, с която на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнето в полза на държавата моторно превозно средство лек автомобил „П.”, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия С. Х. П. ведно със свидетелства за регистрация на МПС част І и ІІ на името на подсъдимия С. Х. П., автоключ и секретен ключ, собственост на подсъдимия П.. ВРЪЩА на подсъдимия С. Х. П. лек автомобил „П.”, рег. [рег.номер на МПС] , ведно с принадлежностите към автомобила. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 186 от 01.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 188/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, в останалите му части. Настоящото решение е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.