Р Е Ш Е Н И Е
№
287
С о ф и я, 20 май 2010
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 14 м а й 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 198/2010 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 303/30.09.2009 г., постановена по НОХД № 322/2009 г. от районен съд-Попово, потвърдена частично с решение № 173/28.12.2009 г. по ВНОХД № 252/2009 г. от окръжен съд-Търговище, която се атакува с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилно приложение на материалния закон. Иска се частична отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Не изразява становище по искането на осъдения.
Осъденият Н. П. Н. от Попово, в момента в затвора Плевен, с писмено становище моли изпълнението на присъдата да бъде спряно и да бъде отменена изцяло заради дефекти от процесуално и материалноправно естество, а искането да бъде оставено без уважение. В съдебно заседание защитникът му се солидаризира с главния прокурор, без да взема отношение по становището на подзащитния му.
Върховният касационен съд разгледа както направеното искане от главния прокурор, така и възражението с характер на искане за възобновяване от осъдения Н. , касаещо същото въззивно решение, съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното:
С присъда № 303/30.09.2009 г. по НОХД № 322/2009 г. на районен съд-Попово подсъдимият Н. П. Н. от Попово е признат за виновен в извършването на 30.05.2009 г. в Попово, повторно, на престъпление по чл.325, ал.3, пр.2-ро вр.ал.2, пр.2-ро вр. ал.1 от НК, съпроводено с “изключителен цинизъм” и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, като е признат за невинен и е оправдан по обвинението деянието да е осъществил със “съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред” и с “изключителна дързост” – квалифициращи признаци по чл.325, ал.3, пр.2-ро вр.ал.2, пр.1-во и 3-то от НК.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от 9 месеца лишаване от свобода, наложено на подс. Н. по НОХД № 192/2008 г. на районен съд-Попово, в чийто изпитателен срок е извършено новото престъпление.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Й.Йорданов от АК-Търговище с оплаквания за незаконосъобразност поради несъставомерност на деянието като престъпление хулиганство и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и оправдаването му изцяло по предявеното обвинение. Защитникът е декларирал и непълнота на доказателствата, като е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, без да сочи имената и адресите им, като същите не са били осигурени за откритото съдебно заседание пред въззивния съд и не е поддържано така направеното доказателствено искане пред въззивната инстанция.
С въззивно решение № 173/28.12.2009 г. по ВНОХД № 252/2009 г. Търговищкият окръжен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл.325, ал.3, пр.1-во вр.ал.1 от НК, като е намалил наложеното му наказание на 4 месеца лишаване от свобода и е признал подсъдимия за невинен по обвинението по чл.325, ал.3, пр.2-ро вр.ал.2, пр.2-ро вр.ал.1 от НК деянието да е осъществил с изключителен цинизъм. В останалата част обжалваната присъда е потвърдена като правилна и законосъобразна и същата е влязла в законна сила на 28.12.2009 г., за което осъденият Н. е уведомен лично на 04.01.2010 г.
С искането на Главния прокурор от 08.03.2010 г. въззивното решение и потвърдената с него присъда се атакуват заради нарушение на материалния закон относно първоначалния режим за изтърпяване на наложените на осъдения наказания лишаване от свобода с искане за отмяна в тази им част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В писмено становище от 12.04.2010 г. осъденият Н. претендира за отмяна на съдебните актове поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и връщане на делото за ново разглеждане на фаза досъдебно производство. То обаче не се поддържа в открито съдебно заседание от защитника и от него самия.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска отежняване положението на осъдения.
По отношение на “жалба-искане” от осъдения Н. ВКС намира, че същото е подадено в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, въз основа на правото му по чл.420, ал.2 от НПК и тъй като касае атакувания от главния прокурор съдебен акт, то следва да бъде разгледано в настоящето производство, а доколкото оплакванията касаят законосъобразността на самото осъждане, разглеждането на искането на осъдения следва да бъде на първо място.
По искането на осъдения Н. П. Н.:
Искането следва да бъде оставено без уважение.
Саморъчно изготвено, искането на осъдения съдържа по същината си оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила поради неоснователен отказ да бъдат допуснати свидетели, поискани от него за изясняване обективната истина по делото, което обаче не е вярно. Такова искане няма направено пред инстанционните съдилища. На няколко пъти първоинстанционният съд е предложил на осъдения да му назначи служебен защитник, но той е предпочел да се защитава сам. В обясненията си е признал конфликта с пострадалия, свързвайки го със своите виждания за възникването му, без с това по някакъв начин да е оборил хулиганския характер на действията си. Защитавайки се във въззивната инстанция със защитник, последният не е поискал попълване на доказателствената основа с каквито и да е доказателства и доказателствени средства, концентрирайки се върху неправилното приложение на закона, с оглед възможност за групиране на наложеното му наказание с наказание по предишно негово осъждане, предполагащо обаче осъдителен съдебен акт, т.е. възражение, неотносимо към предмета на доказване по настоящето наказателно дело. Сега голословното оспорване на хулиганския характер на действията му не почива на събраните доказателства по делото и след извършения анализ на същите от въззивния съд, аналогичното възражение основателно е отхвърлено. Няма превратно ценени или игнорирани доказателства и изводите на съда не противоречат и на формалната и житейска логика. Даден е отговор на всички доводи на страните и с това съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Поради това не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Не се спори относно приложението на материалния закон. В пренията пред въззивния съд защитникът най-общо е възразил относно съставомерността на деянието, за което обаче съдът е изложил съответната правна трактовка на приетите за установени обстоятелства, обосновавайки с тях да е запълнено с необходимото съдържание състава на престъплението хулиганство, смекчавайки отговорността на осъдения чрез изключване на по-тежко квалифициращото обстоятелство “изключителен цинизъм”. Други доводи в настоящето производство не се навеждат и ВКС намира, че не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Не се оправдава и бланково наведеното оплакване за несправедливо осъждане на осъдения, като с оправдаването му за по-тежко квалифицираното престъпление по чл.325 ал.3 пр.2-ро вр.ал.2 от НК е преминато към основния състав на престъплението хулиганство, макар и при условията на повторност и е наложено минимално наказание от 4 месеца лишаване от свобода. Това наказание не се явява явно несправедливо и няма каквото и да е основание за коригирането му. И в тази насока искането се явява неоснователно и като цяло следва да бъде оставено без уважение.
По искането на главния прокурор :
Искането е основателно.
С оглед определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода както по настоящето дело, така и наказанието, задействано за изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК Н. Н. вече се явява осъден два пъти и като такъв следва да ги изтърпи при хипотезата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Той би се считал осъден за “първи път”, съгласно чл.59, ал.1 от същия закон, ако наказанието по първата присъда е следвало да бъде изтърпяно ефективно, а в случая, постановяването на основание чл.68, ал.1 от НК то да се изтърпи отделно заради извършване в изпитателния срок на ново умишлено престъпление от общ характер с налагане на наказание отново лишаване от свобода, предмет на настоящето наказателно дело, което няма как да не бъде изтърпяно ефективно, определя приложимостта на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, при който наказанията следва да се изтърпят в затворническо заведение-затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Приложението на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК винаги предполага поне две осъждания на лишаване от свобода (при наличие и на останалите изисквания за характера на второто престъпление и формата на вината на дееца). Няма как деецът, който следва да изтърпи поотделно двете наказания, да се счете по отношение на първото наказание за осъден за “първи път” и на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да го изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, а за второто, дало основание за активиране на първото наказание съгласно чл.68, ал.1 от НК, да се приложи разпоредбата на чл.60, ал.1 от същия закон.
Постановеното в нарушение на тези разпоредби на ЗИНЗС предопределя основателността на искането на главния прокурор и налага отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане, тъй като не е налице хипотезата на чл.425, ал.1, т.3 от НПК този пропуск да може да бъде отстранен от касационната инстанция.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 173/28.12.2009 г. по ВНОХД № 252/2009 г. на Търговищкия окръжен съд в частта му досежно потвърдения първоначален режим за изтърпяване на наложеното на осъдения Н. П. Н. от Попово наказание лишаване от свобода, както и този за наказанието, наложено му по НОХД № 192/2008 г. на районен съд-Попово, чието отделно изтърпяване е постановено на основание чл.68, ал.1 от НК и в тази част ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. П. Н. за отмяна по реда за възобновяване на наказателното дело на същото въззивно решение, като неоснователно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :