1 5 Р Е Ш E Н И Е № 282 гр.София, 28.10.2016г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В. Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2005 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 14.01.2015г. по гр.д.№2442/2015г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.203, ал.3 Закона за отбраната и въоръжените сили / отм./, чл.194, ал.3 ЗОВСРБ и чл.86 ЗЗД и е прекратено производството по отношение на МО. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за задълженията на въззивния съд, когато ВКС е констатирал нередовност на исковата и с указания е напътил ищеца да насочи иска си към надлежен ответник , да направи преценка дали е налице институтът на чл.228, ал.3 ГПК или чл.129, ал.2 ГПК, при което след отстраняване на нередовностите същата се смята за редовна от деня на подаването й, както и от кой момент следва да се счита предявен иск при отстраняване нередовности на исковата молба - от момента на депозиране на исковата молба в съда или от момента на конституиране на новия ответник. Жалбоподателят – К. Х. М., чрез процесуалния си представител поддържа, в писмено становище поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът В. Ф. /№/-Г. И., не взема становище по иска. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното: С решение по гр.д.№ 3253/2013, ВКС е обезсилил решенията на първата и въззивната инстанции и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, с указания исковата молба да се остави без движение и се дадат конкретни указания за насочване на иска против надлежен ответник , а именно работодателя на ищеца. Като е изпълнил дадените от ВКС указания , въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от К. Х. против в.ф./№/ [населено място], искове за заплащане на сумата от 2 938,96 лв., представляваща сбор от възнаграждение за положен извънреден труд (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) в периода от 02.08.2008г. до 30.06.2010г., както и сумата от общо 929,03 лв., представляваща сбор от мораторни лихви за забавено плащане върху всяко от неизплатените месечни възнаграждения за извънреден труд за периодите от 3-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 594,98лв. разноски в производството, поради погасяване на главницата по давност. Решението в частта, с която предявеният иск за заплащане възнаграждение за положен извънреден труд за разликата над 2098,82лева до 5863,49 лева е отхвърлен, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в тази му част пред въззивния съд. Въззивният съд е счел, че тезата на ищеца, че при конституиране на в.ф. 28000 е налице встъпване в качеството ответник, вместо първоначално конституирания такъв, е неоснователна и липсва каквото и да е законно основание за това. Приел е, че в този случай се осъществява хипотезата на чл.228, ал.3 ГПК, като се насочва иска срещу нов ответник, както и че ищецът е предявил последващо субективно и обективно съединени искове, които срещу новият ответник – в.ф. 28000, следва да се считат предявени на 22.05.2014г. Съдът е приел, че се претендира заплащане на допълнително възнаграждение, за положен извънреден труд за периода 02.08.2008г.- 30.06.2010г. , с оглед явяване преди дежурствата по график за инструктаж, както и полагане на труд до края на работния ден след сдаване на дежурствата. Приел е, че ответникът в.ф. 28000 е направил своевременно възражение за погасяване на вземанията по давност, която съгласно чл.111, б.а ЗЗД е три годишна. Приел е, че последното възнаграждение за извънреден труд е дължимо и изискуемо до 30.06.2010г. погасителната давност за него изтича на 30.06.2013г., а искът, срещу ответникът в.ф. 28000 е предявен през 2014г., т.е. след изтичане на три годишния срок по чл.111, б.А от ЗЗД. Съдът е счел, че претендираните вземания, дори и да са основателни, са погасени по давност и предявеният иск е отхвърлен. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за задълженията на въззивния съд, когато ВКС е констатирал нередовност на исковата и с указания е напътил ищеца да насочи иска си към надлежен ответник , да направи преценка дали е налице институтът на чл.228, ал.3 ГПК или чл.129, ал.2 ГПК, при което след отстраняване на нередовностите същата се смята за редовна от деня на подаването й, както и от кой момент следва да се счита предявен иск при отстраняване нередовности на исковата молба - от момента на депозиране на исковата молба в съда или от момента на конституиране на новия ответник. Настоящият състав намира, че на въпросите по които е допуснато касационното обжалване, съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. Същата е изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2010 г., I г. о., ГК и решение от 11.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6779/2013 г., IV г. о., ГК и даденото разрешение се споделя от настоящия състав . Според практиката поправката на исковата молба по реда на чл.129 не съставлява изменение на иска. Посочва се, че това следва от изричната разпоредба на чл.129, ал.5 ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.Приема се, че по предявения и уточнен от ищеца иск съдът е длъжен да се произнесе, като в тази хипотеза не дължи постановяване на нарочно определение, а ищецът е този, който определя страните в процеса - от чие име и срещу кого предявява иска. Посочва се също така, че кой се сочи за страна обаче, трябва да се извлече не от буквалния текст на молбата, а от нейния смисъл, преди всичко от правоотношението, предмет на иска и допуснатата от ищеца грешка при обозначаване на действителния ответник също може да бъде поправена, без това да съставлява изменение на иска. Тези хипотези следва да бъдат разграничавани от случаите, когато качеството на страна се придобива вследствие на правоприемство /чл.227 ГПК/, или вследствие изменение на страните по иска /чл.228ГПК/. Допустимостта на последните законът свързва с наличието на допълнителни процесуални предпоставки, поради което и в тези случаи съдът е длъжен да се произнесе по допускането им с нарочно определение. Приема се, че отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.203, ал.3 Закона за отбраната и въоръжените сили / отм./, чл.194, ал.3 ЗОВСРБ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 938,96 лв., представляваща сбор от възнаграждение за положен извънреден труд (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) в периода от 02.08.2008г. до 30.06.2010г., както и за заплащане лихви за забава, е неправилно и следва да се отмени. Настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като уважи предявените искове. Въззивният съд неправилно е пиел, че при конституиране на в.ф. 28000 е налице хипотезата на чл.228, ал.3 ГПК, като се насочва иска срещу нов ответник, както и че ищецът е предявил последващо субективно и обективно съединени искове, които срещу новият ответник – в.ф. /№/, следва да се считат предявени на 22.05.2014г., при което е счел, че вземаното срещу нови ответник е погасено по давност на 30.06.2013г., а искът срещу ответникът в.ф./№/ е предявен след изтичане на три годишния срок по чл.111, б.а ЗЗД. Претенцията на ищеца не е погасена по давност и същата е основателна за сумата от 2 938,96 лв., представляваща сбор от възнаграждение за положен извънреден труд (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) в периода от 02.08.2008г. до 30.06.2010г., както и сумата от общо 929,03 лв., представляваща сбор от мораторни лихви за забавено плащане върху всяко от неизплатените месечни възнаграждения за извънреден труд за периодите от 3-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2011г. . На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.80 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 960лева. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : ОТМЕНЯ решение от 14.01.2015г. по гр.д.№2442/2015г. на ОС Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.203, ал.3 Закона за отбраната и въоръжените сили / отм./, чл.194, ал.3 ЗОВСРБ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 938,96 лв., представляваща сбор от възнаграждение за положен извънреден труд (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) в периода от 02.08.2008г. до 30.06.2010г., както и за заплащане лихви за забава. ОСЪЖДА ВФ /№/-с.Г. И., ЕИК -1290101890026, Област П., да заплати на К. Х. М. сумата от 2 938,96 лв., представляваща сбор от възнаграждение за положен извънреден труд (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) в периода от 02.08.2008г. до 30.06.2010г., както и сумата от общо 929,03 лв., представляваща сбор от мораторни лихви за забавено плащане върху всяко от неизплатените месечни възнаграждения за извънреден труд за периодите от 3-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 960 лева разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: