Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 378/13.05.2022 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 5035 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 59/01.03.2021 г. по гр.д. № 736/2020 г., с което Окръжен съд - Перник, потвърждавайки решение № 260049/02.09.2020 г. по гр.д. № 8482/2019 г. на Районен съд - Перник, на основание чл. 200 КТ е осъдил „Стомана Индъстри“ АД да заплати на Г. И. С. сумата 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние (ексцес) по решение на ТЕЛК № 0171/0378/14.03.2018 г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София, следствие от професионалното заболяване „хроничен бронхит“ – обструктивен тип вентилаторна недостатъчност“, ведно със законната лихва от 14.03.2018 г.
Решението се обжалва от „Стомана Индъстри“ АС с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност, а повдигнатите въпроси са два процесуалноправни и един материалноправен. Първият процесуалноправен е за това, дали изводът за влошаване на здравословното състояние вследствие професионално заболяване на работника/служителя съдът по чл. 200 КТ следва да обоснове само въз основа на експертно решение, в което компетентният орган определя по-висок процент на трайно намалена работоспособност, сравнена с процента на трайно намалената работоспособност на работника/служителя, която е била определена в предходно експертно решение. Вторият процесуалноправен въпрос е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които са в причинно следствена връзка с влошеното здравословно състояние на ищеца от професионално заболяване. Материално-правният въпрос е за обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, който се прилага и при това обезщетение за неимуществени вреди Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Той твърди, че първият процесуалноправен е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК); че втория процесуалноправен въззивният съд е решил в противоречие с т. 11 ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а материалноправния – в противоречие с практиката на ВКС по чл. 52 ЗЗД. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на чл. 200 КТ и на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Г. И. С. възразява, че въпросите нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, а решението е правилно. Претендира разноски в касационното производство.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет. Решението е въззивно, по иск по чл. 200 КТ с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но въпросите нямат претендираното значение. Съображения:
Въззивният съд е приел, че в периода 25.11.1985 г. – 02.09.2010 г. ищецът е работил при ответното дружество, респ. при негови праводатели, в продължение на 21 години, 7 месеца и 23 дни като шихтовчик-газорезач. Зачел е задължителното действие на две влезли в сила решения, с които на основание чл. 200 КТ ответникът вече е осъждан да заплати сумите съответно 7 000 лв. и 9 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди от професионалните заболявания по предходни решения на ТЕЛК, причинили трайно намалена работоспособност (ТНР) на ищеца в процентите, изискуеми от чл. 200, ал. 1 КТ. Изводът, че неговото здравословно състояние се е влошило рязко, а определените обезщетения не репарират понесените от ексцеса неимуществени вреди, въззивният съд е базирал на това, че: 1) едно от професионалните заболявания е „хроничен бронхит, обструктивен тип вентилаторна недостатъчност“; 2) с решения № 0378/072/24.04.2015 г. и № 0171/037/14.03.2018 г. ТЕЛК е определил съответно 82 % ТНР, от които 50 % ТНР по причина само на това професионално заболяване на ищеца, достигнало втора степен, и 88 % ТНР, от които 60 % по същата причина; 3) процентът в двете последни решения на ТЕЛК е значително по-висок от определените в предходните решения, а тези две решения на ТЕЛК, последното от които със срок до 17.10.2021 г., следват и двете съдебни решения и 4) от медицинската документация и заключението на допуснатата и неоспорена медицинска експертиза, от които се установява рязкото влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на това професионално заболяване – в изразената и постоянно проявена бронхообструкция и в хроничната дихателна недостатъчност, достигнала II-ра степен. При тези съображения въззивният съд е заключил, че искът по чл. 200 КТ, основан на твърденията за ексцис, е доказан по основание.
След това е пристъпил към обсъждане на онези обстоятелства, които е намерил да са в причинна връзка с настъпилия ексцес, и да са от значение за размера на обезщетението по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Приел е да са следните: 1) това професионално заболяване, достигнало втората си степен, е с фази на ремисия и на обостряне; 2) във фазата на ремисия ищецът диша затруднено, задушава се и се уморява при най-леките физически усилия, има суха дразнеща кашлица с отделяне на жилави храчки, стягане, бодежи, свирене на гръдния кош; 3) във фазата на обостряне (характерна за есенно-зимния сезон) ищецът страда от бактериални инфекции, през нея описаните симптоми се засилват и кашлицата става продуктивна – със слузна и слузно-гнойна експекторация; 4) професионалното заболяване е установено за пръв път през 2006 г. и вече е хронично; 5) ищецът все по-трудно се повлиява от медикаментозно лечение; 6) налага се и ще се налага все по-често да бъде хоспитализиран; 7) вече се нуждае от лечение с инхалаторни бронходилататори; 8) в последните две-три години спи в полуседнало положение, защото в легнало се задушава; 9) постоянните проблеми с дишането, пристъпите на кашлица и задушаване причиняват неудобства не само на ищеца, но и на околните; 10) поради това той се е самоизолирал, в последните години почти не излиза и общува предимно по телефон; 11) лесната уморяемост и кашлицата дори при най-леките физически натоварвания го възпрепятства да полага физически труд и да помага в домакинството; 12) ищецът страда от всички тези постоянни неудобства, от самоизолацията и от невъзможността да се труди и да помага на своите близки; 13) вероятността за възстановяването му е изключена, а здравословното му състояние ще продължи да се влошава. При тези обстоятелства въззивният съд е съобразил начинът, по който настъпилото качествено влошаване на здравословното състояние вследствие на професионалното заболяване рефлектира върху неимуществената сфера на ищеца. Съобразил е и стандарта на живот в страната, доколкото справедливостта в смисъла по чл. 52 ЗЗД не съществува извън конкретните обществено-икономически условия. Така е определил обезщетението за сумата 7 000 лв., приемайки го за адекватно парично изражение на понесените морални вреди и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 200 КТ е бил уважен в същия размер.
При тези мотиви на въззивния съд първият от повдигнатите въпроси не обуславя решението. Не само от съпоставката на експертните решения въззивният съд е приел искът за установен по основание. По този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Другите два повдигнати въпроса обуславят решението, но начинът, по който въззивният съд им е отговорил не противоречи, а съответства на нормативното тълкуване по т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. и на установената практика на ВКС по чл. 200 КТ. Въззивният съд е определил обезщетението адекватно на онези обстоятелства, които са от значение за критерия за справедливост в смисъла по чл. 52 ЗЗД. Мотивирал се е и е съобразил особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в настоящото производство по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд решение съответства на нормативното и казуално тълкуване на ВКС. Решението съдържа мотивите, които дължи съдът по иска по чл. 200 КТ, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на ексцес от професионално заболяване. Обобщението е, че макар по втория и по третия от подвидгнатите въпроси да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, е изключена допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Пак поради това, че решението съдържа онези мотиви, които са годни да обяснят определения размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, извършени от ответника по касация (ищец по иска) пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 59/01.03.2021 г. по гр.д. № 736/2020 г. на Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. И. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.