Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 41   гр. София, 07.04.2009 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 602 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Й. А. Чаталбашев като ЕТ „В”, гр. В. молба за отмяна на влязло в сила решение № 249 от 22.05.2008г. по т. дело № 755/2007г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 128 от 15.08.2007г. /погрешно посочено 28.05.2007г./ по гр. д. № 1937/2006г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решението от 12.07.2006г. по т. дело № 2/2005г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав. Молителят поддържа становище, че решението следва да бъде отменено, тъй като договор от 05.12.1995г. за продажба на изолационно въже Ф-100 от стъклена вата, сключен между Е. „В” и „И” ООД, гр. В., и Сертификат за изолационно въже от стъклена вата по БДС 5632-86 не са били известни на ВКС, ТК при постановяване на касационното решение. Молителят твърди, че тези писмени доказателства и съдебно-икономическата експертиза са от съществено значение за делото и отказът да бъдат допуснати нарушава процесалните му права. Направено е искане решението на ВКС да бъде отменено и предявеният иск да бъде разгледан отново. Ответникът „К” А. , гр. С. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. Изложени са доводи, че молбата за отмяна не е подадена в преклузивния срок по чл. 305, т. 1 от ГПК. Релевирани са и доводи, че доказателствата и обстоятелствата не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като молителят е знаел за обвързването си с договорни отношения с „И” ООД, разполагал е с договора и сертификата, но не ги е представил нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, както и поради това, че посочените писмени доказателства не са от съществено значение за спора. Според ответника твърдението на молителя, че с недопускането на съдебно-икономическа експертиза са нарушени негови права в процеса, не е основание за отмяна на решението, тъй като не може по пътя на производството по молба за отмяна на влезли в сила решения да се ревизира правилността на влязлото в сила решение на ВКС. Изложени са и съображения, че на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК подлежат решенията на въззивния и първоинстанционния съд, но не и решението на ВКС, тъй като в тези две инстанционни производства могат да се приемат доказателства. Ответникът претендира присъждане на направените разноски. Върховен касационен съд на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение в срока по чл. 305, т. 1 от ГПК и в нея са изложени обстоятелства, които могат да се квалифицират като основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК срокът за подаване на молба за отмяна започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Представеният с молбата договор за продажба на изолационно въже Ф-100 от стъклена вата е сключен на 05.12.1995г. между Е. „В” и „И” ООД, гр. В., поради което се налага изводът, че молбата би била недопустима като просрочена, ако страната се позоваваше само на този договор. С молбата за отмяна е представен и сертификат, който е без дата, поради което не може да се определи моментът, в който молителят е могъл да се снабди с него. При това положение следва да се приеме, че молата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадена в преклузивния тримесечен срок съгласно чл. 305, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е необходимо да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването на спора или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства и доказателства следва да имат съществено значение за изхода на спора от фактическа и правна страна. Договорът за продажба на изолационно въже Ф-100 от стъклена вата, сключен на 05.12.1995г. между Е. „В” и „И” ООД, гр. В., не е новосъздадено, нововъзникнало или новооткрито писмено доказателство, тъй като е съществувал към момента на разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производства и влизане в сила на решението. Страната е могла да представи този договор, както в производството пред Софийски градски съд, така и във въззивното производство пред Софийски апелативен съд, но не е направила това въпреки заявеното от нея в молба вх. № 10210/01.04.2005г. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не представлява средство за отстраняване на пропуск на страната, резултат на собственото й бездействие, във връзка със събиране на доказателствата. Представеният с молбата за отмяна сертификат за изолационно въже от стъклена вата по БДС 5632-86 не е от съществено значение за правилното решаване на спора. За да бъде допуснато и събрано посоченото от страната доказателствено средство, е необходимо същото да бъде допустимо, относимо и необходимо. Посоченото писмено доказателство не установява наличието на елементите на договорната отговорност за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, претърпени от ищеца вследствие неизпълнение на договорно задължение от ответника, нито част от тях, поради което същото не е относимо и не е необходимо за правилното решаване на спора от фактическа и правна страна. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на ВКС и въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Неоснователен е доводът на молителя, че решението на ВКС следва да се отмени поради това, че с недопускането на съдебно-икономическа експертиза са нарушени негови права в процеса. Искането за съдебно-икономическа експертиза не съставлява новосъздадено, нововъзникнало или новооткрито обстоятелство или доказателство съгласно изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят е поискал съдебно-икономическа експертиза във въззивното производство и Софийски апелативен съд се е произнесъл по заявеното доказателствено искане. Недопустимо е в производството по реда за отмяна на влязло в сила решение да се извършва проверка на правилността на влязлото в сила решение – предмет на молбата за отмяна и за неговата необоснованост. Недопускането на исканата съдебно-икономическа експертиза не е основание за отмяна на решението и по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, тъй като молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото, нито му е нарушено правото на защита. Въз основа на изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. На основание чл. 78 от ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 0,20 лв. – разноски по делото за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. А. Чаталбашев като ЕТ „В”, гр. В. молба за отмяна на влязло в сила решение № 249 от 22.05.2008г. по т. дело № 755/2007г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение. ОСЪЖДА Й. А. Чаталбашев като ЕТ „В”, гр. В., ул. „С” 6-А, съдебен адрес гр. В., ул. „Рафаел Попов” № 1 да заплати на „К” А. , гр. С., ж. К. „М”, Бизнес П. София № 1, сграда 3, ет. 3 сумата 0,20 лв. /двадесет стотинки/ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.