Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
С., 13.01. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 2786 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК.
Образувано е по молби за отмяна на К. И. Д. от [населено място], [фирма] [населено място], чрез управителя му И. С. Д. и [фирма] [населено място], чрез управителя Р. К., с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК да се отмени влязлото в сила решение в уважената му част № 3832 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 133/2006 г. на Разложкия районен съд и въззивно решение № 501 от 28.12.2012 г. по в.гр.д. № 783/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3832 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 133/2006 г. на Разложкия районен съд в частта, касаеща произнасянето по нищожността на договорите за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове № 111/1995 г., № 95/1996 г. и № 48/1996 г. за размера на ¼ ид. част от имотите, предмет на сделките, като потвърждава решението в частта му, с която е прогласена нищожността на тези договори за ¾ идеални части, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Предвид разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК молбите за отмяна са срещу влязлото в сила въззивно решение, което с определение № 1083 от 25.09.2013 г. по гр.д. № 2368/2013 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато до касационен контрол. Молителите К. И. Д. и И. С. Д. като управител на [фирма] твърдят, че е нарушено правото им на защита, тъй като при сключване на процесните сделки адв. Я. им дал съвет да сключат сделките по занижена цена, от което обстоятелство впоследствие се възползвал като адвокат на ищцата и тези сделки били прогласени за нищожни, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на въззивното решение. Молителят [фирма] твърди, че е придобил процесните имоти, не е участвал в производството по делото, а с решението, чиято отмяна се иска, са уважени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е прогласена нищожността на договорите за покупко-продажба на процесните имоти, поради което е нарушено правото му на защита и на основание чл. 304 ГПК моли да се отмени въззивното решение. Представя писмени доказателства. Молителите твърдят, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което молят на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пълномощникът на молителите К. И. Д. и И. С. Д. като управител на [фирма] адв. Б. от АК-С. поддържа молбите за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ответницата по молбите за отмяна К. И. Т. от [населено място] в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК ги оспорва като недопустими и неоснователни. В съдебно заседание пълномощникът й адв. Е. Я. от АК-Б. изразява становище за тяхната недопустимост поради просрочие, както и за неоснователността им, поради липсата на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК, поради което моли да бъдат оставени без разглеждане, респ. без уважение.
Ответницата по молбите за отмяна Ц. В. Д. от [населено място], чрез назначения й от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А. К. от АК-С., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на молбите за отмяна, поради липсата на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК.
Молбите за отмяна са постъпили в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – молбата за отмяна с вх. № 6933/27.12.2013 г. е подадена по пощата на 20.12.2013 г., а тази с вх. № 806/ 31.01.2014 г. удостоверява вписването на първата и съдът я приема за уточняваща, а молбата за отмяна с вх. № 6934/27.12.2013 г. също е подадена по пощата на 20.12.2013 г., а определението на ВКС по чл. 288 ГПК е постановено на 25.09.2013 г., от която дата въззивното решение е влязло в сила, т.е. молбите са подадени в законовия тримесечен срок, считано от узнаване за решението и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на К. И. Д. от [населено място] и [фирма] [населено място], чрез управителя му И. С. Д. по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая не е налице нито една от тези законови предпоставки, тъй като молителите не твърдят, че вследствие на нарушение от страна на съда на съответните съдопроизводствени правила са били лишени от възможност да участват в производството по делото, както и че са били ненадлежно представлявани. Напротив, в производството по делото те са представлявани от адвокат, а наведените в молбата оплаквания, свързани с обстоятелството, че пълномощника на ищцата ги е консултирал неправилно във връзка с процесните сделки преди образуване на делото, не е довело до нарушаване на правото им на защита в процеса, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Молбата за отмяна на [фирма] на основание чл. 304 ГПК също е неоснователна. В случая това търговско дружество се явява лице, което не е заинтересовано да търси отмяна на влязло в сила решение по дело, в което не е участвало. Това е така, тъй като изключение от правилото, че само страните по делото са легитимирани да претендират отмяна на влязлото в сила решение, се съдържа в нормата на чл. 304 ГПК, съгласно която отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Необходимо другарство е налице при неделимост на спорното правоотношение, при която хипотеза всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо. В конкретния случай молителят [фирма] не е страна по делото, решението по което е предмет на молбата за отмяна. То не е и трето лице по см. на чл. 304 ГПК, тъй като не се явява необходим другар по спора между страните с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сделките, по които дружеството не участва. Действително от представените договори за прехвърляне на недвижими имоти се установява, че дружеството е придобило процесния имот в хода на процеса, но то като последващ приобретател не се явява страна по делото за обявяване нищожността на договора, сключен от неговия прехвърлител, в случая опосредствено чрез няколко сделки, като участник в неделимо спорно правоотношение. Такива са страните по атакувания договор, но не и последващия приобретател, поради което той не се явява легитимиран да иска отмяна по чл. 304 ГПК на решението, с което е прогласена нищожността на договора, по който той не е страна. Приобретателят разполага с правната възможност за защита да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща страна, или да замести праводателя със съгласието на двете страни, но не и за иска отмяна на решението при условията на чл. 304 ГПК.
При този изход на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по молбите за отмяна К. И. Т. направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, а на назначения от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата по молбите Ц. В. Д. от [населено място] - адв. А. К. от АК-С. да се изплатят сумите, внесени от молителите по сметка на ВКС в размер на общо 400 лв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6933 от 27.12.2013 г. и с вх. № 806 от 31.01.2014 г. на К. И. Д. от [населено място] и [фирма] [населено място], чрез управителя му И. С. Д. и молба с вх. № 6934 от 27.12.2013 г. на [фирма] [населено място], с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК да се отмени влязлото в сила въззивно решение № 501 от 28.12.2012 г. по в.гр.д. № 783/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. И. Д. от [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] да заплатят на К. И. Т. от [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 1 200 лв.
На адвокат А. К. от АК-С., в качеството й на особен представител на Ц. В. Д. от [населено място] да се изплатят внесените от молителите по сметка на Върховния касационен съд суми в общ размер от 400 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |