5 Р Е Ш Е Н И Е № 117 [населено място], 23.04.2012 г. Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в публично заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 967 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], подадена чрез процесуалния представител-старши юрисконсулт Д. С. срещу въззивно решение от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 269/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 9.03.2011 г. по гр. д. № 3701/2010 г. на Кюстендилския районен съд, с което уволнението на Р. Т. З. е признато за незаконно, и е отменена като незаконосъобразна заповед № 65 от 20.08.2010 г. на кмета на [община] за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “началник отдел” в общината, като на основание чл.225, ал.1 КТ й е присъдена сумата 2846.16 лв., обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение за периода 21.04.2010 г. до 21.10.2010 г., ведно със законната лихва от 25.08.2010 г. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответницата Р. Т. З., чрез адвокат А.К. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С определение № 38 от 12.01.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос: задължително условие за законосъобразността на уволнението по чл.325, т.12 КТ ли е наличието на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. На поставения правен въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение на Върховния касационен съд- решение № 204 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 229/2009 г. на ІV г.о. Прието е, че съгласно чл.19, ал.3, т.2 от Закона за администрацията кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт. При осъществяване на своите правомощия той се подпомага от общинската администрация / чл.34, чл.36 и чл.38 ЗА/. По аргумент от тези разпоредби кметът е ръководител на общинската администрация, а по силата на чл.44, ал.1, т.3 З. той е и орган по назначаването на служителите в нея. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /Е./. В класификатора се посочва и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема- чл.12 и чл.13 ЗА. По силата на чл.2, ал.3 З.. и чл.11, ал.1 и ал.2 от наредбата за прилагане на Е., приета с ПМС № 47/2004 г. на основание чл.13, ал.1 ЗА и чл.2, ал.2 З.. длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в това число и по вид правоотношение /по аргумент от чл.2, ал.1 от наредбата за прилагане на Е./ се утвърждава от органа по назначението, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към наредбата. Въз основа на изложеното е изведен извод, че в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и общата численост на персонала в нея. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Р. Т. З. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени. Приел е за незаконосъобразно уволнението извършено със заповед на кмета на общината на основание чл.325, т.12 КТ- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, тъй като по делото не е установено наличието на валидно взето, от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. Въз основа на това е извел извода, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, а предявените искове основателни. При дадения отговор на поставения правен въпрос, който се възприема от настоящия състав по жалбата на [община], настоящия съдебен състав намира следното: По делото е установено, че ищцата е заемала длъжността “началник отдел” в Общинска администрация, [населено място], като заповед № 147 от 16.10.2008 г., с която е било прекратено трудовото правоотношение е била отменена от съда като незаконна и ищцата възстановена на заеманата до уволнението длъжност. С атакуваната заповед № 65 от 20.08.2010 г. на кмета на [община] трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.325, т.12 КТ. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.12 КТ е налице в момента, в който е взето валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. В случаите, когато едно лице е възстановено от съда на заеманата до неговото уволнение длъжност и същата е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение по З., е изключена възможността тя да се заеме и изпълнява от служител, възстановен на длъжност по трудово правоотношение, по реда на КТ. В тези случаи е предвидено основанието по чл.325, т.12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Затова, както е прието в задължителната практика на ВКС е без значение дали възстановеният като заемащ длъжността по трудово правоотношение служител отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е поискал да бъде назначен като такъв. Това са последващи въпроси, които са ирелевантни при преценка законосъобразността на извършеното по реда на чл.325, т.12 КТ уволнение. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че липсва валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител. Съгласно утвърденото щатно разписание в сила от 1.04.2008 г. на Общинска администрация при [община] заеманата от ищцата преди предходното й уволнение длъжност “началник отдел” е била определена за заемане от държавен служител. При дадения отговор на правния въпрос, че в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат следва, че изменението на длъжностното разписание, което е послужило като основание за издаване на атакуваната заповед № 65 от 20.08.2010 г. е извършено от компетентния за това орган. В чл.4, ал.3 от Наредбата за прилагане на Е. е посочено, че от държавни служители се заемат ръководни длъжности. До предходното уволнение ищцата е заемала длъжността “началник отдел”, която съгласно Наредбата за прилагане на Единния класификатор за длъжностите в администрацията /приета с ПМС № 45/2004 г./ е ръководна и за нея се изисква лицето, което ще я заеме да бъде назначено по служебно правоотношение, т.е. за тази длъжност е установено нормативно изискване да бъде заета от държавен служител. В срока по чл.345, ал.1 КТ ищцата е заявила желанието си да започне да изпълнява работата, която е изпълнявала до незаконното й уволнение, като с атакуваната заповед трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.12 КТ. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че не е налице посоченото в заповедта основание по чл.325, т.12 КТ, поради липса на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител е неправилен. Поради това, решението като постановено в нарушение на материалния закон ще следва да се отмени и на основание чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново от касационната инстанция, с което предявените от З. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ се отхвърлят, както и в частта с която общината е осъдена да заплати на З. направените разноски по делото. Издадената от кмета на общината заповед, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.12 КТ е законосъобразна, поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Обусловените от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ искове по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 2846.16 лв. също ще следва да се отхвърлят. На основание чл.78, ал.8 ГПК на общината следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 269/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 9.03.2011 г. по гр. д. № 3701/2010 г. на Кюстендилския районен съд, с което уволнението на Р. Т. З. е признато за незаконно, и е отменена като незаконосъобразна заповед № 65 от 20.08.2010 г. на кмета на [община], З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “началник отдел” в общината, като на основание чл.225, ал.1 КТ й е присъдена сумата 2846.16 лв., обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение за периода 21.04.2010 г. до 21.10.2010 г.и в частта на присъдените разноски, като вместо него Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т. З., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу [община] искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ за отмяна на заповед № 65 от 20.08.2010 г., за възстановяване на заеманата длъжност “началник отдел” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2846.16 лв. Осъжда Р. Т. З. да заплати на [община] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: