7 Р Е Ш Е Н И Е № 39 Гр.София, 15.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1061 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Медведенко и С. А. Медведенко, граждани на Руската федерация срещу решение № 1279/18.10.12г., постановено по т.д.№ 826/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 134/20.04.12г. по т.д.№ 550/11г. на Старозагорския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма], [населено място] искове за връщане на суми, дадени на отпаднало основание по предварителни договори от 04.08.2008г. и от 28.07.2008г. в общ размер на 32285 евро. Касаторите поддържат, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост. Молят същото да се отмени и да се уважат предявените искове. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са сключени два предварителни договора за продажба на два апартамента в к.к.”Слънчев бряг”, по които купувачите – настоящи касатори, са заплатили капарото и първите вноски от цената – общо сумата от 32285 евро. Невъзможността на купувачите да заплащат останалата част от цената в уговорените срокове, довела да преговори между страните, като решаващият състав се е позовал на изявление на купувачите за прекратяване на договорите съгласно т.16, поради което те дължали уговорените неустойки, приспаднати от платеното капаро и първите вноски от цената. С определение № 961/12.12.2013г. по т.д.№ 1061/13г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроси, свързани с правото на отказ от договор и за неговото прекратяване с едностранно изявление или с конклудентни действия от една от страните, в хипотези на започнало изпълнение и при неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В определението за допускане на касационното обжалване са посочени решения на ВКС, които дават принципен отговор на част от поставените въпроси. В решение № 944/11.01.2010г. по гр.д.№ 2923/08г. на ІІІ гр.о. и решение № 98/08.06.2011г. по т.д.№ 931/10г. на ІІ т.о. е прието, че уговорката за отметнина е особена форма на договорна отговорност, която поражда преобразуваното право за прекратяване на договора с едностранно волеизявление до започване на изпълнението, като този факт се преценява по всеки конкретен предварителен договор в зависимост от поетите задължения. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са основани на тълкуване на клаузите на чл.16 на договорите от 04.08.2008г. и от 28.07.2008г., които са с аналогично съдържание. Според тези клаузи в случай, че купувачът желае да прекрати едностранно договора и не е в състояние да осигури друго лице, на което да прехвърли правата и задълженията си по договора, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 30 % от продажната цена, която се прихваща от внесените до момента суми, остатъкът от които продавачът възстановява на купувача. Предвид на дадените в задължителната за съдилищата практика разрешения на поставения въпрос, съставът на ВКС приема, че следва да съпостави правото на отказ с уговорените в договора последици при прекратяване на облигационното отношение. Предоставената възможност за едностранно прекратяване на договора, свързана със заплащане или със загуба на дадената отметнина съгласно чл.308 ТЗ, може да се упражни от всяка от страните без значение дали същата е изправна или неизправна по отношение на поетите с договора задължения, но до започване на изпълнението. При сключен договор за построяване на недвижим имот и поето задължение за прехвърляне на собствеността върху построеното правото на отказ от договора по правилото на чл.308 ТЗ не може да упражни, ако са платени вноски от цената и е започнало строителството. При договорна клауза за право на едностранно прекратяване договора, включително и след като е започнало изпълнението му, не е налице уговорка за отметнина. В тази хипотеза правото на отказ от договора се упражнява по правилата на задатъка по чл.93 ЗЗД и е предоставено само на изправната по договора страна и то, ако е уговорено, че „даденото” при сключването му има правната характеристика на задатък. Доказателствената и обезпечителна функция на задатък може да е придадена и на платеното капаро, но не и размерът на дължимия задатък при отказ от договора да подлежи на определяне съобразно заложени в договора критерии. Договорната клауза за заплащане на обезщетение при неизпълнение на конкретно поето от страната задължение има характер на неустойка и същата се дължи за вида неизпълнение, за който е уговорена. Допустимо е споразумение между страните неустойка да се дължи и при разваляне или прекратяване на договора. Прехвърлянето на правата и/или задълженията по договора може да се осъществи чрез новация, цесия, заместване в дълг или в съчетание от посочените институти в зависимост от характера на правоотношението и целения от страните резултат. Новацията и заместването в дълг са договори, по които следва да е налице съгласие на кредитора, за да настъпи погасителния или прехвърлителен ефект на промяната в облигационното отношение. Осигуряването на друго лице от страна на купувача по предварителния договор, на което да се прехвърлят правата и задълженията по договора, не представлява обещаване действието на трето лице по смисъла на чл.23 ЗЗД, доколкото третото лице не е конкретно посочено в договора и страната не е направила волеизявлението си с оглед задължаването или извършването на определено действие от това трето лице. Изпълнението на такава уговорка „осигуряване на трето лице, на което купувачът да прехвърли правата и задълженията си по договора” е поставено в зависимост и от волята на насрещната страна – кредитор и е насочено към неопределен кръг лица, поради което неизпълнението й, само по себе си не ангажира отговорността на длъжника. По тези съображения на поставените правни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори в смисъл, че правото на отказ от договор и за неговото прекратяване с едностранно изявление или с конклудентни действия от една от страните, в хипотези на започнало изпълнение и при неизпълнение на задълженията на насрещната страна е поставено в зависимост от уговорките между страните. При уговорка за отметнина правото принадлежи на всяка от страните по договора до започване на изпълнението. При уговорка за задатък правото на отказ принадлежи на изправната по договора страна. При клауза за неустойка същата се дължи при неизпълнение на задължението и за вида неизпълнение, за което е уговорена. По същество на касационната жалба. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Основанието по чл.281, т.2 ГПК се въвежда предвид твърдението, че съдът не се е произнесъл по предявения иск, но се е произнесъл по непредявен от ответника иск. В първата част доводите са насочени към липсата на мотиви във въззивното решение относно твърденията за прекратяване на предварителните договори или развалянето им и за последиците от това, като е изложено становище по действието на развалянето и основателността на главния иск за връщане на даденото по разваления договор. Доводи за разгледан иск на непредявено основание не са въведени. Съставът на ВКС приема, че въззивният съд се произнесъл по предявения иск за връщане на даденото по развален договор, като останалите оплаквания на касаторите са относими към правилността, а не към допустимостта на предявения иск. Във втората част за произнасянето по непредявен от ответника иск касаторите твърдят, че възражение за съдебно прихващане не е заявено в процеса, а съдът е извършил компенсация. Действително възражение за съдебно прихващане не е надлежно заявено в производството по делото, но доколкото съдът е приел, че е направено извление за извънсъдебно прихващане и зачел погасителният му ефект, то въззивният акт е допустим, като липсата или наличието на предпоставките за извършване на компенсацията са въпроси по правилността на решението. Неоснователно е оплакването за необоснованост на въззивното решение в частта, с която е прието, че касаторите са неизправна страна по предварителните договори. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и безспорния между страните факт, че купувачите по предварителните договори не са изпълнили в срок задължението си за заплащане на вноските от цената. В производството по делото касаторите сочат факти и обстоятелства относно неизпълнението на задълженията на продавача и настъпването на непреодолима сила. Тези обстоятелства са относими към развалянето на договорите, но са ирелевантни досежно приетия факт, че уговорените вноски от цената не са платени в срок. Касационното основание по чл.281, т.3 ГПК е налице по въведеното оплакване за необоснованост на изводите за въззивния съд относно прекратяването на предварителните договори и свързаните с това правни последици. Спорът от правна страна е свързан с основанието за прекратяване на договорната връзка, като всяка от страните се позовава на различно основание, което извежда от тълкуванията си на направените волеизявления на насрещната страна. Според ищците – настоящи касатори и купувачи по предварителните договори, договорите са развалени е едностранно волеизявление от продавача с изпратените уведомления за прекратяване. Въвеждат доводи, че правото на едностранно прекратяване е предоставено само на купувачите, както и че продавачът е сключил договори с трети лица за прехвърляне на собствеността върху обектите. С извършените прехвърляния купувачите считат договорите за развалени, поради което претендират връщане на платените суми за цената, поради отпадане на основанието, на което са дадени. Според ответника – продавач по предварителните договори, договорите са развалени с едностранно волеизявление на купувачите в хипотезите по чл.16, поради което уговорените неустойки са прихванати с платените суми по договорите. Въззивният съд е приел, че преди уведомленията от продавача за прекратяване на договорите, купувачите са изразили воля за прекратяването им – с писма от 11.03.2009г., 01.04.2009г., 07.05.2010г. С прекратяването на договорите с едностранно изявление от купувачите същите дължали на продавача уговорената в чл.16 неустойка, поради което липсвало основание за връщане на даденото по договорите. Между страните са сключени два договора за строителство и продажба на 04.08.08г. за апартамент Н16 и на 28.07.08г. за апартамент I23.Безспорно е по делото, че купувачите са заплатили уговореното капаро по договорите, както и първите вноски от цените, представляващи по 30% от стойността на обектите. Следващи плащания не са направени от купувачите, като е проведена продължителна кореспонденция с продавача относно исканията за плащане и невъзможността да се изпълни задължението поради промяна в икономическата ситуация. С писмо от 10.02.09г. купувачите са предложили на продавача плащанията за апартамент І23 да се зачетат за апартамент Н16, тъй като не са в състояние да закупят и двата обекта. С последващи писма продавачът е настоял за изпълнение на задълженията. С писмото от 11.03.09г. купувачите се позовават на непреодолима сила, поради което заявяват, че преустановяват плащанията, включително и тъй като не е прието предложението им за предоговаряне и поради невъзможност да финансират строителството. Писмото от 15.03.09г. съдържа ново изявление за спиране на плащанията поради липса на парични средства. С писмо от 30.03.09г. на продавача е отхвърлено предложението на купувачите предмет на продажбата да остане само за единия от апартаментите. С писмо от 01.04.09г. купувачите са предложили на продавача да се „пусне за продажба” студио І23, т.е. да се намери друг купувач, като се зачете впоследствие плащането им на този обект за другия имот – Н16. След това продавачът е настоявал за плащанията и е отправял предупреждения, че ще задържи 30% от цената. Изпратени са били покани за плащане, а на 21.04.09г. и 26.04.09г. продавачът чрез нотариални покани е отправил уведомления за прекратяване на предварителните договори, като е заявил, че счита, че купувачите се отказват от договорите и на основание чл.16 задържа по 30 % от сумите за цената, както че поради голямото просрочие на дължимите вноски считат договорите за прекратени. Купувачите са изразили несъгласие, включително са обещали да продължат финансирането, но след продажбата на имотите на трети лица от продавача с нотариални актове от 06.08.10г., са отправили нотариална покана до продавача за връщане на платените по договорите суми. Поканата е връчена при отказ на 26.08.10г. При тези данни съставът на ВКС приема, че липсва изрично изявление от купувачите за отказ от договорите и позоваване на правото с едностранно волеизявление същите да бъдат прекратени. Изявленията са за наличието на непреодолима сила, за спиране на плащанията поради липса на средства, предложения за преговори и молби за отсрочки, но не е изразена ясна и недвусмислена воля за отказ от договорите. Предложението продавачът да „пусне за продажба” единия обект цели ограничаване на евентуалните му вреди, доколкото същото е обвързано и с предложение за зачитане на плащанията спрямо другия обект. В този смисъл не е налице уговорената в чл.16 от договорите хипотеза на едностранно прекратяване на договорите от купувачите. Договорите са развалени поради неизпълнение от страна на продавача с изпратените нотариални покани. Поканите съдържат изрично изявление за прекратяване, предшествано от покани за заплащане на вноските от цената, с позоваване на неизправността. Изявлението в поканите, че продавачът счита, че купувачите се отказват от договорите и на основание чл.16 и задържа 30 % от сумите за цената,няма за последица прекратяване на договора в хипотезата по чл.16. Това е изявление на продавача и отразява неговото възприемане за волята на купувачите, което не отговаря на установените по делото факти и обстоятелства. С развалянето на договорите всяка от страните следва да върне даденото по правилото на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Дори и клаузата на чл.16 да се тълкува като неустойка, дължима при разваляне на договорите поради отказ за плащане, то не е налице втората предпоставка за дължимостта й, тъй като имотите, предмет на договора, са продадени на трети лица. По тези съображения исковете за връщане на платените суми по предварителните договори, които са развалени, следва да се уважат. Претенциите са основателни в размер на 32285 евро, от които 19460 евро, представляващи платени вноски по предварителен договор от 04.08.08г. и 12825 евро – по предварителен договор от 28.07.09г., ведно със законната лихва от предявяването им – 14.03.2011г. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано с въззивна жалба. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от касаторите разноски за всички съдебни инстанции в размер на 12005.30 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 1279/18.10.12г., постановено по т.д.№ 826/12г. от Пловдивския апелативен съд, като постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на Е. Б. Медведенко и С. А. Медведенко, граждани на Руската федерация, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, адв.Е. Т. – Ж. сумата от 32285 евро /Тридесет и две хиляди двеста осемдесет и пет евро/, от които 19460 евро, представляващи платени вноски по предварителен договор от 04.08.08г. и 12825 евро – по предварителен договор от 28.07.09г., ведно със законната лихва върху сумата от 32385 евро, считано от предявяване на исковете - 14.03.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 12005.30 лв. /Дванадесет хиляди и пет лв. и 30 ст./ - разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.