Р Е Ш Е Н И Н И Е № 121 София, 24 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети май , две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Северина Толева и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6640/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Х. от [населено място] рид, Общ. Р. , обл. Бургаска срещу решение VІ-68 от 02.07.2013 год. по гр.д. № 2368/2012 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е потвърдено решението на районен съд [населено място] по гр.д. №733/2012 год. , с което родителските права върху малолетния Н. Ф. Н. – [дата на раждане] год. се предоставят за упражняване на майката М. Б. Х.. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което родителските права върху детето да му бъдат предоставени. Ответницата по касационната жалба М. Б. Х., представлявана от адв.Р. оспорва основателността на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение №172/31.01.2014 год. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса : „В интерес на малолетно дете / 2 години/ ли е предоставянето на родителските права на майка, за която е установено, че страда от биполярно разстройство.” Съгл. чл. 123 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно или поотделно. Според Чл. 59,ал.4СК/ отм./ при развод между родителите, когато те не могат да постигнат съгласие относно това при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права и какъв ще е режимът на лични отношения между децата и родителите, посочените въпроси се решават от съда с оглед интересите на децата като следва да вземат предвид редица обстоятелства: възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода и пр. Изброяването не е лимитивно, а примерно.Същественото , което следва от цитираните две разпоредби е, че при решаване на въпроса за упражняване на родителските права основното, което следва да се съобразява, е интересът на децата. Еднозначен отговор на въпроса дали е в интерес на детето родителските права върху него да се предоставят на майката , която страда от посоченото заболяване, не може да се даде.Какъв е интересът на детето е извод, който съда следва да направи въз основа на комплексната оценка на всички данни по делото, които касаят двамата родители и обкръжаващата ги среда.Възможно е заболяването да е такова, че родителят обективно да не може да се грижи за детето .В този случай очевидно не може да се преценява интересът на детето от това родителските права да се предоставят на този родител. В случай ,че здравословното състояние на родителя не е такова, което изключва възможността му да се грижи и да го отглежда, заболяването не следва да се разглежда като обуславящ за изводите на съда фактор, а да се преценява в съвкупност с всички други релевантни за решаването на този въпрос обстоятелства. Във всички случай обаче доминиращ следва да бъде интересът на детето, а не този на родителя. В обжалваното въззивното решение съдът се е позовал и е възпроизвел нормата на чл. 59 СК, на чл.3 от Конвенцията за правата на детето и на чл.3,т.3 от Закона за закрила на детето, които въвеждат като първенстващ принцип интересът на децата при всички действия, които се отнасят до тях. На практика обаче при решаване на въпроса за родителските права съдът се е занимал основно със здравословното състояние на майката на базата на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза в.л. д.р Д. за да обоснове извода, че същата е годна да се грижи за детето. Съдът обаче не е изложил съображения, касаещи интересът на детето да бъде отглеждано от майката при конкретните обстоятелства.За изясняване на този въпрос е следвало да се съберат допълнителни доказателства, които да дадат отговор на въпроса относно годността на майката да полага пълноценни грижи за детето през цялото време и как установеното заболяване би се отразило на неговото нормално физическо и психическо развитие, в това число да назначи комплексна експертиза от вещи лица психолог и психиатър, които да дадат заключение в тази насока . С оглед на горното, обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила, довело до решаване на делото при непълнота на доказателствата , както и при нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд .При новото разглеждане на делото служебно следва да бъде назначена комплексна експертиза с участието на в.л. Д. и в.л. детски психолог ,която да даде отговор на поставения по –горе въпрос като данните от експертното заключение бъдат обсъдени с останалите данни по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение VІ-68 от 02.07.2013 год. по гр.д. № 2368/2012 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е потвърдено решението на районен съд [населено място] по гр.д. №733/2012 год. , с което родителските права върху малолетния Н. Ф. Н. – [дата на раждане] год. се предоставят за упражняване на майката М. Б. Х.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав в тази част. В останалата част решението е влязло в законна сила. . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: