Ключови фрази
Делба * съсобственост * съпружеска имуществена общност * лично имущество * трансформация * определяне на квоти * дарения, направени във връзка или по време на брака на съпруг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

София, 15.03.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 172 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. П. Т. от[населено място] срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 30.11.2009г. по гр.д.№1812/2009г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е допусната делба на недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 2055кв.м., съставляващо ПИ №234,която е включен в УПИ VІІ-234 с площ от 2115кв.м. в кв.21 по плана на[населено място],обл.В.,ведно с построените в него къща и стопански постройки,между съделителите А. А. Д. и Ж. П. Т. при равни квоти.
С определение №529/21.05.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса дали даденото от родителите на единия съпруг се счита дарено на него или и на двамата съпрузи по смисъла на чл.21 СК от 1985г./отм./.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че дадената от родителите му сума от 90000 неденоминирани лева е била дарена и на двамата съпрузи. Навежда доводи и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на поискани с въззивната жалба доказателства. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от А. А. Д. иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба А. А. Д. изразява становище,че жалбата е неоснователна. Поддържа,че по делото не са представени доказателства за придобити и вложени при покупката на имота лични парични средства на съделителя Ж. П. Т.. Моли постановеното от В. окръжен съд решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
А. А. Д. е предявила срещу Ж. П. Т. иск за делба на недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 2055кв.м.,съставляващо ПИ №234,която е включен в УПИ VІІ-234 с площ от 2115кв.м. в кв.21 по плана на[населено място],обл.В.,ведно с построените в него къща и стопански постройки.
В обжалваното решение В. окръжен съд е приел,че процесният имот е съсобствен между съделителите при равни квоти. Прието е,че страните са придобили възмездно правото на собственост върху имота по време на брака си като след прекратяването на брака съпружеската имуществена общност върху същия се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове. Възражението на съделителя Ж. П. Т. за пълна трансформация на лично имущество при придобиването на имота е прието за неоснователно. Прието е,че не е установено Ж. П. да е получил по банков път преди придобиването на процесния имот сумата 230000 неденоминирани лева от продажба на свой личен имот,нито е установено тази сума да е била използувана за придобиването на имота в[населено място]. Прието е,че показанията на свидетелите само възпроизвеждат онова,което са чули от Ж. П.,но нямат преки впечатления върху процеса на плащане. Прието е за установено,че родителите на съделителя Ж. П. Т. са му предоставили сумата 90000 неденоминирани лева,но липсват данни сумата да е била дарена лично на него,а не общо на двамата съпрузи.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика по въпроса дали даденото от родителите на единия съпруг следва да се счита дарено само на него или и на двамата съпрузи.
В решение №756/22.01.1996г. на ВКС,І ГО по гр.д.№809/1995г. е прието,че до доказване на противното се счита,че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него,а не за двамата съпрузи.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от В. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №756/22.01.1996г. на ВКС,І ГО по гр.д.№809/1995г. като съображенията за това са следните:
Освен че обичайно намерението на родителите в подобни хипотези е да надарят само детето си,но не и неговия съпруг,следва да бъде отчетено и обстоятелството между кои лица е сключен договорът за дарение на съответната парична сума. Ако договорът е сключен само между единия съпруг и неговите родители,т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен,респ. само той е изразил воля да приеме дарението,не може да се приеме,че по силата на този договор права върху подареното придобива и лице,което не е страна по договора,т.е. другият съпруг,вкл. с оглед разпоредбата на чл.20 СК от 1985г./отм./,аналогичен на чл.22,ал.1 от сега действуващия Семеен кодекс. Поради това следва да се приеме,че до доказване на противното сумата,дадена безвъзмездно на единия съпруг от неговите родители по договор,сключен помежду им без участието на другия съпруг следва да се счита дарена лично на него,а не на двамата съпрузи.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
След като по делото е установено,че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на съделителите посредством възмезден придобивен способ /договор за продажба,сключен на 18.01.1996г./, правилно въззивният съд е приел,че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност като след прекратяването на брака съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти съгласно разпоредбата на чл.27 СК от 1985г./отм./.
Правилно също така е прието за неоснователно възражението на съделителя Ж. П. Т. за настъпила трансформация на негови лични средства при придобиването на процесния имот. За да се приеме,че съответната част от недвижим имот,придобит по време на брака, представлява лично имущество само на единия съпруг по смисъла на чл.21,ал.2 СК от 1985г./отм./,по делото следва да бъде установено по категоричен начин,че при придобиването на имота са вложени лични средства на този съпруг,т.е. че при придобиване правото на собственост въз основа на договор за продажба част от цената на имота е била пратена именно с лични средства на този съпруг. В случая по делото е установено, че родителите на съделителя Ж. П. Т. са му дарили сумата 90000 неденоминирани лева,но при липсата на доказателства тази сума да е била вложена при придобиването на имота,правилно е прието,че осъществяването на частичната трансформация на лични средства не е доказано.
Неоснователно е оплакването за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в неприемане като доказателство на представеното с въззивната жалба копие от искова молба, въз основа на която е било образувано производството по гр.д.№4911/2007г. по описа на В. районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл.260,т.6 ГПК жалбоподателят може да представя и да иска събиране при разглеждането на делото във въззивната инстанция само на онези нови доказателства,които не е могъл да посочи или представи в производството пред първоинстанционния съд като изложи и причините,които са му попречили са ги посочи или представи. В случая жалбоподателят е посочил като ново доказателство исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№4911/2007г. по описа на В. районен съд,по което и той е бил страна,т.е. разполагал е с препис от исковата молба,респ. могъл е да посочи същата като доказателство своевременно в производството пред първоинстанционния съд и да поиска нейното представяне,както и прилагането на гр.д.№4911/2007г., поради което правилно въззивният съд е оставил това доказателствено искане без уважение.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,правилно е приложен материалният закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 30.11.2009г. по гр.д.№ 1813/2009г.

Председател:

Членове: