Р Е Ш Е Н И Е   № 341   София,  01 юли  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                             ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора  А.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 307/2010  година Производството е образувано по искане на осъдения Е. А. А. за възобновяване на внохд № 379/2009г. по описа на Благоевградския окръжен съд и отменяване на решение № 421 от 08.12.2009г.. с което е изменена присъдата на Благоевградския районен съд по нохд № 1383/2008г. и наказанието му е увеличено на пет години лишаване от свобода. Иска се делото да се върне за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство,поради допуснати процесуални нарушения. Сочи се в искането,че правата му били нарушени,”като се започне от разпознаването от потърпевшия,разпитите на свидетелите и тяхното разминаване, и се стигне до физически и психически тормоз спрямо него при задържането му на 17.11.2008г.”. В съдебно заседание служебният защитник на А. поддържа,че по делото е налице непълнота на доказателствата. Следвало да се извърши следствен експеримент за видимостта по време на деянието,цвета на грейката,за да се установи,дали е могъл да види пострадалия. Разпознаването на подсъдимия от св. К било в противоречия с НПК. Отнетите вещи не били намерени в осъденото лице. Обвинението не било доказано. Предмета на престъпление бил с ниска стойност,а наказанието явно несправедливо. Иска се съдебните актове да се отменят и делото върне за ново разглеждане. Алтернативно-да се намали наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 1* от 07.04.2009г. по нохд № 1383/2008г. Благоевградският районен съд е признал подсъдимия Е. А. А. за ВИНОВЕН в това,че на 17.11.2008 г. около 16.30 часа в гр. Б. от апартамент,намиращ се на бул.”Св. Св. Кирил и Методий” № 30,вх. А,ет.2,ап.7 е отнел чужди движими вещи/зимна мъжка грейка,зимна дамска грейка,мъжки маратонки с марка”NEBO”,мъжки черни панталони,2 бр.секретни ключа с ключодържател и парична сума в размер на 18.00 лева/,всички на обща стойност 137.00 лева от владението на Б. Д. К. и Надежда Г. К. ,без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като е извършил престъплението в условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.1 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на Б. Д. К. сумата от 38.00 лева,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. ОТХВЪРЛИЛ е иска в останалата му част. С горното решение Благоевградският окръжен съд по протест на прокурора,е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието, което е УВЕЛИЧИЛ на ПЕТ ГОДИНИ. В останалата част съдът е потвърдил присъдата. Искането е процесуално допустимо. Подадено в 6 месечния срок от влизане на присъдата в сила по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО: От фактическа страна е установено,че подсъдимият е бил видян от св. О,в момент в който влиза и излиза от жилището на пострадалите Б. и Надежда К. и изнася вещи. Той съобщил на техния син-св. Г. К. ,живеещ в съседен апартамент,но жилищата не били с пряка видимост тъй като помежду им е разположен Г-образен коридор. Св. Г. К. веднага се насочил към апартамента на родителите си,тръгнал по свързващия двата апартамента коридор и видял идващия към него подсъдим А. Последният носел в ръцете си найлонов плик. Свидетелят го попитал”Какво прави там”,на което подсъдимият не отговорил,изблъскал свидетеля и избягал по друг коридор на жилищния блок. След сигнал на свидетеля,подсъдимият е бил задържан на около 700-800 метра от местопрестъплението. Свидетелят го разпознал между чакащите на спирката,тъй като го видял непосредствено при срещата в коридора. Посочил го по дрехите-яке с надпис 29, бейзболна шапка тъмни панталони,с които бил при извършване на кражбата. Запомнил го и по изпитото светло лице,което видял в коридора. Въз основа на доказателствата по делото,включително и проведения в съдебната фаза оглед на местодеянието,съдилищата са приели,че подсъдимият А е извършител на инкриминираната кражба,квалифицирана по чл.196,ал.1 т.1 НК. Възраженията не се подкрепят от данните по делото. По същество са свързани с авторството на деянието,което подсъдимият е оспорвал във всички стадии на наказателното производство. Тези доводи са били предмет на обсъждане от двете редовни съдебни инстанции,които са изложили мотиви защо не ги приемат. Съображенията се подкрепят от материалите по делото и се споделят от настоящия касационен състав. На първо място показанията на свидетелите не са противоречиви,а последователни,както на досъдебното производство,така и на съдебното следствие. Св. Ф. е видял мъж с яке и шапка ,влизащ и излизащ от дома на сем. К. изнасящ вещи , и веднага е уведомил св. Г. Показанията на последния относно визията на лицето ,с което се е срещнал в коридора и добре го е огледал, съвпада с тези на св. Ф. Данните относно външния вид и образ на подсъдимия са послужили за неговото задържане непосредствено след инкриминираната кражба. Независимо,че разпознаване на извършителя,като способ на доказване не е бил извършен,в случая това не е било необходимо,тъй като А. е бил видян от св. Г. К. веднага след като е излязъл от дома на родителите му,бил в непосредствена близост с него,комуникирал и имал възможността от близо да възприеме,както телосложението,дрехите,така и чертите на лицето му. Той направил описание на подсъдимия,по което е бил установен на спирката пред Първа инвестиционна банка и задържан. След откриването му,подсъдимият е бил облечен със същите дрехи-яке и шапка,с които е бил видян от св. О. Ф. минути по-рано. Правилно показанията на св. К, предвид изложеното са били кредитирани от съдилищата. Относно достоверността на показанията на св. Г. К. ,съдилищата са обсъдили и данните от разпечатките на изходящ трафик на телефона ползван от него становено е че обаждането му на тел. 0112 и 0116 е на 17.11.2008г. в промеждутъка от 16.06 ч. до 16.10 ч.,след като Г. К. е видял извършителя на кражбата на местопрестъплението,разпознал го по-късно и го индивидуализирал като подсъдимия А. Доводът за физическо или психическо насилие спрямо подсъдимия също е обсъден от съдилищата. Той е бил задържан 24 часа по ЗМВР на основание Заповед № 483/17.11.2008г./л.117 от делото/. Данни за упражнено спрямо последния въздействие не съществуват по делото и правилно твърдението му не е възприето. Възражението за нарушено право на защита,поради отказ да бъдат преразпитани свидетелите също е неоснователно. Видно е от съдебните протоколи,че подсъдимият е присъствал със защитника си адв. Т на всички следствени действия,включително и разпита на свидетелите очевидци и не е бил лишен от възможността да задава въпроси. В съд.заседание на 07.04.2009г. подсъдимият лично и чрез адв. Т е заявил,че няма доказателствени искания. Същевременно,съдът е уважил искането за допускане и разпит на св. С. При изложените обстоятелства няма основание за извод,че процесуалните права на подсъдимия визирани в чл.55 НПК са нарушени. Приетите за установени фактически обстоятелства са обусловили и законосъобразния извод,че извършител на инкриминираната кражба е Е. А. А.. Обвинението е доказано от фактическа страна и правна страна. Законът е правилно приложен. При постановяване на съдебните актове не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,които да обуславят тяхното отменяване по реда на извънредния способ по чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.2 НПК. Доказателствата по делото са събрани,проверени и анализирани съгласно разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Вътрешното убеждение на съда за авторството и механизма на деянието е основано на обективно,пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. По изложените съображения,искането в частта за авторството на деянието,доказателствата по делото и приложението на материалния закон е неоснователно и следва да се остави без уважение. Доводът за явна несправедливост на наказанието е основателен. Преценката на въззивния съд за необходимост от по-тежко наказание е правилна. От справката за съдимост/л.33-43 от дозн./ е видно,че подсъдимият е осъждан 13 пъти за престъпления от общ характер, преимуществено за кражби на лично имущество. Въпреки тези осъждания и санкции,които е изтърпял,наказанията не са оказали своето поправително въздействие. Подсъдимият продължава да извършва престъпления,която дейност очевидно се е превърнала в начин на живот. Високата степен на обществена опасност на този вид деяния,с които се засягат обществените отношения свързани със собствеността на гражданите,както и степента на обществена опасност на подсъдимия-също завишена,са основания,които са водещи при формиране на вътрешното убеждение за необходимостта от по-тежко наказание . Разпоредбата на чл.196,ал.1 т.1 НПК предвижда наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода,от което следва,че средният размер е 6 години. Съдът е увеличил наказанието на подсъдимия на 5 г.,което предвид конкретното деяние се явява завишено. Това е така с оглед ниския размер на предмета на престъпление,последиците-част от вещите подсъдимият не е успял да вземе със себе си,респ. приетото от съдилищата тежко здравословно и материално състояние/декларация на подсъдимия за заболяване от епилепсия/. При тези обстоятелства независимо,че е определено в пределите на закона и при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,касационният състав намери,че наказанието е несъответно на извършеното,поради което намали същото на 4 г. лишаване от свобода. В този смисъл ,тъй като са налице условията на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК,наказателното дело следва да се възобнови и наказанието намали от 5 г. на 4 г лишаване от свобода. В останалата част искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви и на основание чл.425,ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 379/2009г. по описа на Благоевградския окръжен съд,като ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 421 от 08.12.2009г. в частта за наказанието на осъдения Е. А. А.,което НАМАЛЯВА от пет години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при постановения строг режим на изтърпяване. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното дело в останалата му част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: