Р Е Ш Е Н И Е № 404 София, 05 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1299/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитниците на подсъдимия В. П., срещу въззивна присъда №18 от 15.04.2013г., постановена по внохд № 265/13г. по описа на САС. Релевират се всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са аргументирани в допълнението към касационната жалба. Прави се искане в условията на алтернативност, а именно за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на въззивната присъда с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с преквалификация на деянието. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Намира обвинението за доказано по несъмнен начин, включително относно предмета на грабежа. Също така счита, че правилно е приложен материалният закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е справедливо определено. Адвокат Г., защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба и допълнението към нея по подробно изложените в тях съображения. Намира, че правото на защита на подзащитния му е било ограничено от въззивната инстанция, тъй като съдът е отменил определението си, с което е бил допуснат разпит на свидетеля Г., само по причини, че той не се е явил в съдебното заседание. Също така твърди, че по делото има събрани множество доказателства, установяващи, че подсъдимият не е извършил инкриминираното му престъпление, тъй като към момента на нанасяне на побоя, пострадалата не е разполагала с парични средства. Моли за връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно за намаляване на наказанието. Адвокат Д., който също е защитник на подсъдимия акцентира върху оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства от въззивния съд, както и при тяхната оценка.Твърди, че са игнорирани напълно показанията на останалите свидетели, извън тези на свидетеля К. Г.. Моли за уважаване на жалбата. Подсъдимият В. П. съжалява за стореното. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 41 от 30.01.2013г., постановена по нохд №3261/12г., СГС, НО-34 състав е признал подсъдимия В. Г. П. за виновен в извършването на престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивна присъда № 18 от 15.04.2013г., постановена по внохд № 265/13г., Софийски апелативен съд, НО-7 състав е отменил първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и тази, с която е оправдан по първоначалното обвинение по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК, като вместо това е признал подсъдимия В. Г. П. за виновен в това, че на 16.06.2011г. за времето от 20.00часа на 16.06.2011г. до 09.00часа на 17.06.2011г. в [населено място],[жк], е отнел чужди движими вещи-сумата от тридесет лева от владението на З. Х. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е придружен със средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на Н., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, като го е оправдал по обвинението за разликата над 30лева до пълния предявен размер от 140лева от стойността на предмета на престъплението.В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд при изграждане на вътрешното си убеждение във връзка с фактическите констатации се е позовал на доказателства, които не са събрани по установения процесуален ред и по-точно на свидетелските показания на К. Г. в един от разпитите му на досъдебното производство, за който се твърди, че не е приобщен към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК. С оглед на тези твърдения следва да се посочи, че в съдебното заседание, проведено на 30.01.2013г. са били приобщени към доказателствената съвкупност показанията на св.Г., депозирани на досъдебното производство в разпит, проведен на 19.07.2011г.- лист 58-60 от следственото дело, като това е видно от съдебния протокол - л.244 от първоинстанционното производство. Както се сочи от защитата на 19.07.2011г. в рамките на досъдебното производство е проведен втори разпит на свидетеля Г., за което действие е съставен протокол, намиращ се на л.61 и 62 от материалите на досъдебната фаза. Именно относно този доказателствен източник се твърди, че не е приобщен надлежно в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Тези твърдения са неверни, тъй като от протокола, съставен за проведеното съдебно заседание на 30.01.2013г. е видно, че показанията на св.Г., дадени именно при втория му разпит, са прочетени по реда на чл.281, ал.5 от НПК, след дадено съгласие на страните/лист 248 от първоинстанционното производство/. При тези констатации правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че горепосочените свидетелски показания на К. Г. са част от доказателствената маса, събрана по надлежен ред и в рамките на доказателствения анализ ги е ценил, наред с останалите доказателства и доказателствени източници. Характерното за този втори разпит на св.Г. е обстоятелството, че е проведен в присъствието на обвиняемия и неговия защитник. Неубедителен е опитът на подс.П. да оспори годността на това доказателствено средство, твърдейки, че подписът не е негов и към онзи момент той не е имал упълномощен защитник. От една страна, за законосъобразното извършване на това следствено действие не се изисква присъствието на обвиняемия и защитата му. От друга страна, невярно е твърдението, че той не е имал защитник, тъй като същия ден преди разпита на Г., П. е бил привлечен в качеството на обвиняем и разпитан с участието на адв.Д., назначена за негов служебен защитник. Не без значение е и факта, че показанията на Г. от този разпит са прочетени по реда на чл.281 от НПК, но не на основание ал.3, а по ал.5 на този текст. С определението, постановено по реда на чл.327 от НПК, въззивният съд по силата на служебното си начало е допуснал повторен разпит на св.К. Г., но в мотивната част не е посочил причини, налагащи това. В откритото съдебно заседание, съдът е отменил това си определение, като действително част от мотивите за това са от естество, което не може да обуслови принципно необходимост от събиране, респективно несъбиране на определени доказателства. Независимо от това тази деятелност на съда не е довела до нарушаване правото на подсъдимия, тъй като по никакъв начин не е ограничила правото му да иска събирането на доказателства във връзка с неговата защитна теза. Друг е въпросът, че преценката за относимостта на дадени доказателствени искания към предмета на доказване и допускане тяхното събиране е от компетентността на съда. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е събрал възможния доказателствен обем. От компетентността на решаващите съдилища е преценката за необходимостта от събиране на определени доказателства/ по отношение на въззивния съд на нови такива/, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността на съда да вземе решението по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Апелативният съд, постановявайки нова въззивна присъда е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК и нейната мотивната част, наред с останалото, изискуемо се съдържание съдържа подробен и задълбочен анализ на всички доказателствени материали, като съдът е изложил убедителни съображения защо приема едни доказателства и отхвърля други. Това е довело и до вярно установяване на правно релевантните факти. Не може да се каже, че показанията на св.К. Г. са невярно оценени. Същите не са подценени, нито надценени, а обсъдени съобразно тяхната действителна същност, при това наред с останалите доказателства, касателно авторството на подсъдимия по отнемане на парични средства от пострадалата. Свидетелски показания на Г. са ценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност с доказателствата, събрани в случая с допустими производни доказателствени средства- показания на свидетели, пред които пострадалата за времето от момента на нанасяне на побоя до смъртта си е съобщила не само кой е нанесъл побоя, но и за отнетите й пари. Действително тя не е посочила конкретна сума, а и по делото са събрани разнопосочни доказателства относно този факт, но правилно въззивният съд е приел, че предметът на престъплението е доказан до сумата от 30лева. При вярно установени фактически положения, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки осъщественото от подсъдимия деянието като грабеж по чл.199, ал.2 от НК. Доводите за явна несправедливост се релевират само като последица от твърденията за неправилно приложение на материалния закон и искането за намаляване на наказанието е обвързано с искане за преквалификация на деянието, каквато в случая е неосъществима, тъй като не намира опора в установените факти. Всичко изложено по-горе сочи, че при постановяване на съдебния си акт, апелативният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални такива, поради което не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, респективно това по точка трета на цитирания текст. Ето защо, атакуваната въззивна присъда на Софийски апелативен съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 18 от 15.04.2013г., постановена по внохд № 265/13г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 7 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: