Р Е Ш Е Н И Е № 333 София, 18 юни 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 юни, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 262/2010 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Д. С. от с. Орцево, общ. Б., чрез неговия защитник – адвокат Р. К., против въззивна присъда на Благоевградския окръжен съд, постановено по внохд № 592/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за отмяната му и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е основателна само в частта за наложеното наказание глоба от 1 000 лв.. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 29/22.01.2010 г., Благоевградският окръжен съд, е отменил присъда № 3797/09.11.2009 г., постановена по нохд № 558/2009 г., на Районен съд гр. Р., като вместо нея е признал подс. С. Д. С. за виновен в това, че на 20.04.2007 г., в с. Орцево, общ. Б., в стопанска постройка стопанисвана от него, съхранявал незаконно добити от другиго дървени материали, на обща стойност 487.45 лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 2, пр. 5 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, го е осъдил на „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца”, изпълнима чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца”, както и „глоба” от 1 000 лв. Произнесъл се е и по направените разноски. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдение, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там – за незаконосъобразен извод за съставомерност и авторството на деянието. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимият С., е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните писмени, гласни доказателства и на техния сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът че се касае за извършено престъпление по този текст от НК, е правилен. Деянието е точно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Налице е както обективната, така и субективната страна на състава на това престъпление. Второинстанционният съд, на стр. 17 - 19 от мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо счита, че състава на престъплението е осъществен от подс. С.. Същите се споделят и от настоящата инстанция, която счита, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, по квалификацията на деянието и неговата несъставомерност. Правилно е посочено, че от обективна страна деянието е реализирано чрез съхранението в стопанисваната от него барака незаконно придобит от другиго дървен материал, а от субективна – че е действувал при пряк умисъл. По своята същност направените възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционният съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на св. М., В., Ш. – пред които св. М. е заявил, че бараката се стопанисва от подсъдимия – негов внук, св. Т., пред когото подс. С. е признал, че е отсякъл дърветата и ги е разбичил, което направил и пред св. В. при съставяне на акт за административно нарушение и св. Пръшев, осъществил предварителната проверка, св. Б., от експертното заключение на съдебно-лесотехническата експертиза и приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на този съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от въззивната инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 НПК и след пълен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение. Изложил е и съображения, защо се приемат едни от тях, а други отхвърлят – л. 18 от мотивите. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието за установено, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. е извършил престъплението по чл. 235, ал. 2, пр. 5 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон в посочения смисъл и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: В жалбата не са посочени конкретни възражения за допуснати нарушения от въззивния съд. Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертното заключение и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. С. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Благоевградският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Подс. С. е имал възможност да се защитава в присъствие на защитник и да дава обяснения по обвинението и направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание е и този направен довод, към който не са направени никакво конкретни възражения. При определяне вида и размера на санкцията, за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които са от значение за това. Правилно е било прието, че тя трябва да бъде определена при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, т. е. при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като и най – лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко в случая. Именно за това е определена такава „пробация” със посочените пробационни мерки. Законосъобразен е и извода, че досежно глобата посочената норма не следва да се прилага и справедливо е наложила и наказанието „глоба” от 1 000 лв., с оглед тежестта на деянието, засегнатите обществени отношения свързани с опазването на горския фонд, обществената опасност на дееца и материалните му възможности. И според настоящият съдебен състав, наложеното по вид и размер наказание, напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите на наказанието по чл. 36 НК. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 29/22.01.2010 г., постановена по внохд № 592/2009 г., на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: