5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
С. 17.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурор Станева
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 974/2011 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощниците и адвокат Е. Б. и адвокат Н. С., срещу въззивно решение №115 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 990/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №1218 от 03.08.2010 г. по гр. дело №828/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. Г. К. и М. Н. К. на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетения за имуществени вреди както следва: 384 лв. – стойност на изкоп на фундаменти от 25.6 куб.м.; 391, 20 лв. – стойност на изкоп с дълбочина до 2 м. от 24 куб.м.; 761,40 лв. – стойност на кофраж за фундаменти от 126,9 кв.м.; 1 808, 80 лв. – стойност на кофраж за бетонни стени от 212,8 кв.м.; 35,10 лв. – стойност на кофраж за стълби от 4, 68 кв.м.; 309, 10 лв. – стойност на армировка колони от 281 кг.; 1 996,80 лв. - стойност за полагане на бетон във фундаменти от 25, 6 куб.м.; 2 935,60 лв. – стойност за полагане на бетон в стени с дебелина над 15 см. от 35, 8 куб.м.; 196,60 лв. – стойност за полагане на бетон в стени с дебелина до 115 см. от 2, 52 куб.м.; 4 000 лв. - разходи за проектиране; 150 лв. - разходи за техническо ръководство; 1 350 лв. - разходи за събаряне, в т.ч. извозване на отпадъци; 252 лв. – стойност на тухли - четворки - червени 600 бр.; 204 лв. – стойност на кофражни греди 10/10 от 1 куб.м.; 126 лв. – стойност на греди - обли /за подпори/ от 0.6 куб.м.; 122 лв. – стойност на дъски кофражни от 0.5 куб.м.; 600 лв. – стойност на стомана 2 т.; 132 лв. – стойност на заплатено на общината тротоарно право вследствие незаконосъобразно издадени проекти за жилищна сграда в парцел VII-1409,1410 по плана на А. и разрешение за строеж № 222/07.07.1998 г. за жилищна сграда в същия парцел. Присъдени са и законните лихви върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и мораторни лихви върху главниците до предявяването на исковете.
Въззивният съд е приел, че [община] е пасивно легитимирана по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, защото с влязло в сила решение са признати за незаконни издадените от главния архитект на общината административни актове за издаване на строително разрешение и одобрен проект за жилищна сграда в собствен на ищците терен. Тези строителни книжа не са били съобразени с действащия регулационен план на града и са били отменени впоследствие. В резултат на това ищците са били принудени да преустановят извършено до отмяната строителство, да предприемат ново такова, съобразено с действащия план на града. Да премахнат предишното строителство и заплатят същото. Да закупуват нови строителни материали при по-високи цени. Претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове на общината. Стойностите им отразяват реално направените от ищците разходи за строителство към момента на отмяна на незаконосъобразните административни актове.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че размерът на обезщетението за имуществени вреди е определен чрез експертизи, а не въз основа на отчетни документи, установяващи действителните разходи. Претърпяната от ищците загуба е към момента на извършване на всяка една от дейностите, но не по-късно от 14.06.2000 г. когато е била издадена заповедта за спиране на строителството. Всички представени от ищците първични счетоводни документи, с изключение на един, се отнасят за разходи след юни 2000 г. Неправилен е и изводът на съда, че стойността на вредите трябва да се определи към момента на отмяна на незаконния административен акт.
Ответниците по касационната жалба С. Г. К. и М. Н. К., двамата от А., считат жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач Борис В. К., [населено място], не е заявило становище.
П. на Република България е заявила становище, че общините са пасивно легитимирани по исковете, предявени по реда на ЗОДОВ и в периода от приемането му до изменението му през 2006 год., защото такива са всички органи на държавна власт и управление, които осъществяват административна дейност. Останалите доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни.
С определение №365 от 21.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №115 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 990/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато поради противоречиво решаваните въпроси за това допустимо ли е по ЗОДОВ да се претендират вреди от общините в периода от приемането му до изменението му през 2006 г. и кой е моментът на причиняване на вредите и съответно определяне на стойността им при отменен административен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следното:
По първия въпрос. Според решение №1336 от 22.01.2009 г. по гр. дело №5799/2007 г., ВКС, II г.о. материалноправните норми нямат обратно действие, освен ако това е посочено изрично в закона. До изменението на ЗОДОВ /ДВ, бр.30/2006 г./ чл.1 е предвиждал, че само държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ето защо не е допустимо по този закон да се претендират вреди, претърпени от действията на общините, в периода от приемането му до изменението през 2006 г. Според решение №696 от 12.03.2009 г. по гр. дело №1818/2008 г., ВКС, III г.о. по реда на ЗОДВПГ е съществувала възможност от приемането на закона до изменението през 2006 г. общините да отговарят за вреди, произтичащи от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Пасивно легитимирани да отговарят по този закон са всички органи на държавна власт и управление, които осъществяват административна дейност, както и длъжностните лица, които изпълняват административна дейност за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, поради което длъжностните лица в общината, които безспорно осъществяват административна дейност –отговарят по реда на чл.1 ЗОДВПГ. Правилно е второто разрешение. Според редакцията на чл.1, ал.1 ЗОДОВ до изменението - /ДВ, бр.30/2006 г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административната дейност се осъществява на общо основание не само от централните органи на изпълнителната власт, а и от териториални /местни/ такива, поради което е допустимо от общините по ЗОДОВ да се претендират обезщетения за вреди и в периода от приемането му до изменението му през 2006 г.
По втория въпрос. С ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК, ВКС по т.д. № 3/2004 г. е уеднаквена съдебната практика. Според него обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – изискуемостта настъпва от момента на неговото издаване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения:
С оглед изложеното по-горе изводите на въззивния съд, че ответникът като община е пасивно легитимиран по предявения през 2004 г. иск за обезщетение за вреди от незаконни административни актове, както и за това, че стойността на вредите трябва да се определи към момента на отмяна на незаконния административен акт, са правилни. Неоснователен е доводът на касатора, че претърпените от ищците вреди трябва да бъдат преценявани не по-късно от 14.06.2000 г. когато е била издадена заповедта за спиране на строителството. Това е така, защото тази заповед е обжалвана и е била отменена като незаконен административен акт. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е определен не само чрез експертизи, а и въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят 2000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №115 от 11.03.2011 г. по гр. дело № 990/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на С. Г. К. и М. Н. К., двамата от А., 2000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. О. М.
1 ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Борис Илиев към решение на ВКС, IV г.о. по гр.д.№ 974/2011 г.
Оставам на различно мнение от мнозинството на състава на съда по материалноправният въпрос допустимо ли е по ЗОДОВ да се претендират вреди от общините в периода от приемането му до изменението през 2006 г. Съображенията обжалването да бъде допуснато по този въпрос е наличието на противоречива съдебна практика, като се цитират решения на ВКС, II г.о. по гр.д.№ 5799/ 2007 г. и на ВКС, III г.о. по гр.д.№ 1818/ 2008 г. Тази противоречива практика обаче вече е уеднаквена от ВКС - с решение № 435/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 813/ 2009 г. на IV г.о. В него е прието при условията на чл.291 т.1 от ГПК, че правилна е практиката, обективирана в решение № 1336 от 22 януари 2009 г. по гр.д. № 5799 по описа на II ГО за 2007 г. - не е допустимо по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди, претърпени от действия на общините в периода от приемането на ЗОДВПГ до изменението му в ДВ бр.ЗО от 2006 г. Този извод е счетен за правилен, предвид правилото на чл.14 от ЗНА, предвиждащо материалноправните норми, каквато е и нормата на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да се прилагат само за правоотношения и юридически факти, настъпили след влизането на нормата в сила.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с постановяването на решение по чл.290 от ГПК по даден правен въпрос, практиката се счита уеднаквена. Тя служи за ръководство на съдилищата и е основание за допускане на касационно обжалване, ако по същия материалноправен въпрос възприемат обратно на даденото по реда на чл.291 от ГПК разрешение от ВКС. Постановяването на различни решения по чл.290 от ГПК от различни състави на ВКС не позволява осъществяването на основната функция на касационната инстанция по ГПК да уеднаквява противоречивата практика.
Считам за правилно разрешението, дадено в решение на ВКС, III г.о. по гр.д.№ 813/ 2009 г. Материалният закон действа занапред, освен ако специална норма не му придава обратна сила. В случая такава няма. Законът е приет първоначално с наименованието „Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани" при коренно различна обществена обстановка, в която общината не бе самостоятелен правен субект. Да се счита, че при приемането му законодателят е имал предвид реализирането на отговорност и по отношение на юридическо лице, каквото законодателството не е предвиждало, не е логично. Общините се обособяват от държавата като самостоятелни правни субекти след приемането на действащата конституция и няма как да носят отговорност по специален закон, приет преди създаването им. Със създаването им имуществото им се отделя от това на държавата и дори ако общините изпълняват функции на държавата, след като законът не предвижда изрично в приложното си поле тяхната отговорност, не може в имуществото им да се счита възникнало правно задължение, на което кореспондира право за обезщетяване на вреди по чл.1 от ЗОДОВ. Такава възможност е налице само след изричната законодателна интервенция, с която бе изменено както заглавието на закона, така и субектите, които отговарят по него и правоимащите лица. На измененията и допълненията в закона обаче не е придадена обратна сила и тъй като се касае за материалноправни норми, отговорността на общините по него може да бъде търсена за вреди, настъпили след измененията, направени с ДВ бр.ЗО от 2006 г.
В този смисъл считам, че следваше да се отговори на поставения материалноправен въпрос и с оглед на това да се преценява допустимостта и правилността на обжалваното по настоящето дело въззивно решение. Тъй като становището на мнозинството от състава е различно, подписвам решението с особено мнение.
Съдия: |