Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 168   София, 08 май 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                               ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                           ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                    при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 108/2009 година.   Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура-гр. Велико Търново срещу въззивно решение № 249 от 30.12.2008 год. по внохд № 293/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. В протеста е посочено, че решението е незаконосъобразно-основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 НПК. Развити са съображения, че изводите на съда са в противоречие с показанията на свидетелката Л, подкрепяща поддържаната от Прокуратурата теза за авторството на подсъдимия в деянието предмет на обвинението-по същество оплакване за допуснати нарушения по чл. 13 и чл. 305, ал. 3 НПК, представляващи касационно основание и по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Предлага се решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като счита, че въззивният съд е приложил правилно закона, с потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. Защитата на подсъдимия Г. В. С. изразява също становище за неоснователност на протеста и прави искане, той да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 249 от 30.12.2008 год. по внохд № 293/2008 год. на Великотърновския апелативен съд е потвърдена присъда № 590 от 13.10.2008 год. по нохд № 466/2007 год. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият Г. В. С. е признат за невинен в това, че на 20.01.2007 год. в гр. П., при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи, на обща стойност хиляда петстотин деветдесет и осем лева, собственост на М. Д. В. , от владението на Л. И. Д. от гр. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б.”б” от НК. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК в касационния протест е изложен доводът, че фактическите и правни изводи на въззивната инстанция са в противоречие с показанията на свидетелката Л, подкрепяща поддържаната от Прокуратурата теза за авторството на подсъдимия в деянието предмет на обвинението. Като обсъди и прецени доводите на страните и материалите по делото, проверявайки въззивното решение в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира, че сочените в протеста основания за отмяна, не са налице. Апелативният съд е изпълнил добросъвестно задължението си да провери изцяло обосноваността на първоинстанционната присъда. Мотивите към въззивното решение са изключително подробни и задълбочени, като съдържат повторно обсъждане на всеки един детайл на писмените и гласните доказателствени средства. Въззивният състав е направил собствен внимателен, обективен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, събрана от предишната съдебна инстанция и е мотивирал детайлно, не само защо възприема изводите на Окръжния съд, относно недоказаното авторство на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението, но и с оглед обективните данни по делото е стигнал до извода, че въобще липсва извършено виновно от подсъдимия общественоопасно деяние, което да е обявено от закона за наказуемо. Установените по делото фактически положения, че собственикът на вещите, предмет на инкриминираното деяние- М. В. ги е заложил на инкриминираната дата срещу пари в заложна къща в гр. П., подпомаган физически от подсъдимия, съдът е преценил като вид договорни /облигационни/ отношения между собственика на заложната къща и В. , но не и като извършено от С. престъпно деяние. Оплакването за нарушение на закона е мотивирано с - "... визираното решение е постановено в противовес на показанията на свид. Латина Д. и останалите свидетели, разпитани във фазата на първоинстанционното съдебно производство-и в този смисъл е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. ал. 2 на същия член от НПК”. Възраженията във връзка с този довод в протеста се свеждат до твърдението, че събраните доказателства са неправилно преценени, тъй като от тях може да се направи извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Доводът е неоснователен, правен е и пред въззивния съд и съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, след посочване основанията, поради които не се приема, е оставен без уважение. От друга страна, съдържанието на протеста сочи на оплакване за необоснованост на въззивния акт, което е извън установения от законодателя предмет на касационната проверка. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на прокуратурата се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилно приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентираният процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правно релевантните факти не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за невинността на подсъдимия в осъществяването на състава на посоченото престъпление се базират на внимателна и подробна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства по делото. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените източници, подробно посочени по-горе, правилно са оценени от въззивната инстанция при спазване процесуалните изисквания по чл. 303, ал. 1 НПК, че присъдата не може да почива на предположения и че обвинението трябва да бъда доказано по несъмнен начин. Противоречията между данните от доказателствените средства -показанията на свид. Латина Д. и останалите гласни доказателства-показанията на свидетелите И, Р. П. , Е. А. , Р. А. и П. А. , са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно, като са изложени съображения, защо съдът не кредитира показанията на Д. за достоверни. Ето защо, настоящият състав намира, че по релевираните в него доводи касационният протест е неоснователен, а протестираното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249 от 30.12.2008 год. по внохд № 293/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: