1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339 гр.София, 08.06.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1639 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дейзимекс“ ООД срещу решение № 260108/15.04.2021г. по в.т.д. № 582/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Първи търговски състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 73/15.07.2020г. по т.д. № 62/2019г. на Хасковски окръжен съд, Гражданска колегия, е прието за установено в отношенията между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „Дейзимекс“ ООД, че „Дейзимекс“ ООД дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 11 778,82 лв., начислена на основание чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с протокол № 1000188/17.08.2018г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 170/08.02.2019г. по ч.гр.д. № 314/2019г. на Хасковски районен съд.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че между насрещните страни съществуват облигационни отношения, свързани с доставка на питейна вода от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на обекта на ответника „Дейзимекс“ ООД, представляващ плувен басейн с хотелска част, находящ се в [населено място], [улица], както и че отношенията се уреждат съобразно разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и въз основа на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09/11.08.2014г., на основание чл.6, ал.1, т.5 и чл.7, т.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Приел е, че претенцията се основава на нормата на чл.37, ал.1 вр. чл.36, ал.6 от Наредба № 4/2004г. в редакцията й от преди изменението от 2019г., обнародвана в ДВ бр.88/2004г. и допълнена ДВ бр.63/2012г., в сила от 17.08.2012г. Изложил е съображения, че от начина, по който е формулирана разпоредбата, не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване на целостта на пломбите или физическите въздействия върху водомерите, респ. че това е именно потребителят или лицата, за които той отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността на ответника в качеството му на страна по договора с ищеца възниква при извършена констатация за такива нарушения. Това произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на консумацията на вода. Доколкото вината се предполага до доказване на противното, според ПАС в тежест на потребителя е да установи, че въздействието върху пломбите или водомера е настъпило в резултат на обективни причини, което не го освобождава от задължението да уведоми своевременно ВиК оператора за установените повреди и неизправности.
Въззивният съд е отчел отразеното от служителите на ищеца в констативен протокол № 001107/07.08.2018г., че при извършена проверка на 07.08.2018г. показанията на водомера са били 31/217 куб. метра с нецентрован ролков брояч на часовниковия механизъм, с метрологична пломба без инициали на метрология, със скъсана тел на метрология, по фланеца на часовниковия механизъм има видимо лек теч и видими охлузвания по фланеца на корпусната част, както и че проверката е била извършена в присъствието на съдружника и управител на „Дейзимекс“ ООД – Д. Г. – И., подписала протокола без възражения. Отчел е още и посоченото от служителите на ищеца в констативен протокол № 001127/05.10.2018г. относно демонтирането на водомера, за да бъде предоставен за експертиза, че същият е с нецентрован ролков брояч с показания 031/264 куб. метра, без метрологична пломба, с видим теч от фланеца на корпусната част и видими следи от охлузвания по корпуса на фланеца, както и че протоколът е подписан от съдружника Г. Ч., който е отразил, че фланецът е затегнат поради получен лек теч през зимата и че ролковият брояч не е манипулиран. Изтъкнал е, че описаните констатации за състоянието на водомера и метрологичната пломба са установени и при извършения в първа инстанция разпит в качеството на свидетели на длъжностите лица на „ВиК“ ЕООД - Т. Т., М. М. и В. В.. Не е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че тези показания не могат да бъдат ценени поради заинтересоваността на свидетелите, доколкото показанията на другите свидетели Г. Ч. и Х. К. не ги опровергават. Също така въззивният съд е приел, че констатациите в протоколите се подкрепят и от констативен протокол за техническото състояние на процесния водомер № 228/12.10.2018г., изготвен от сертифицирано по ISO 9001 търговско дружество „Х.“ ООД, потвърдени от показанията на свидетеля В. М., разпитан пред въззивната инстанция.
Апелативният съд е съобразил и заключенията по проведените пред първа и въззивна инстанции технически експертизи, изготвени съответно от вещите лица М. Б. и Н. П.. Възприел е заключението на вещото лице Н. П., тъй като заключението на вещото лице М. Б. не съдържа категорични отговори на въпросите за наличието и за характера на повредите по водомера, както и за това по какъв начин се отразява на количеството и стойността на водата. Въз основа на извършения анализ на доказателствата, ПАС е заключил, че процесният водомер не е работил нормално към момента на извършване на проверката и съставяна на констативния протокол от 07.08.2018г., както и че не е имал метрологична пломба, съответстваща на нормативните изисквания. Тези обстоятелства и вменените задължения за потребителя да осигурява водомерните възли, разположени в имотите, против замръзване, увреждане и замърсяване /чл.5, т.14 от Общите условия на ВиК оператора в [населено място]/ и да съхранява целостта на пломбите на водомерите и на пломбите на холендрите към тях /чл.5, т.5 от Общите условия, респ. на чл.43, ал.2, т.4 от Наредба № 4/2004г./ са достатъчни, за да се приеме, че са налице предвидените в чл.37, ал.1 от Наредба № 4/2004г., в редакцията от преди изменението от 2019г., предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на потребителя чрез заплащане на вода, чието количество се определя по реда на чл.35, ал.6 от Наредбата - за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по – малък. Решаващият състав е направил извод за безспорна установеност на нарушаването на пломбите и физическите въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда, като е посочил, че е без значение обстоятелството дали става дума за умишлени въздействия или за бездействие от страна на потребителя и неизпълнение на вменените му задължения по осигуряване на нормалната работа на водомера и по опазване на целостта на пломбите.
Въззивният съд е изложил съображения, че дори да се приемат за основателни доводите на ответника, свързани с неизпълнение на задълженията от служителя на ищеца да констатира наличие на повреда във водомера и липса на метрологична пломба и да даде съответните предписания, те не освобождават потребителя от договорната отговорност да заплати определеното по реда на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/2004г. количество вода, с оглед установеното нарушаване на пломбата и физическите въздействия върху водомера, довели до неточно отчитане на преминаващата през него вода. Изтъкнал е, че наличието на данни за пломба без съответния метрологичен печат и неточно отчитащ водомер с надраскване по ролката на брояча и охлузвания по фланеца на корпусната част, както и признания от ответника за изместване на брояча на водомера с половин деление в резултат на тежките зимни условия през 2017/2018г. и за предприета интервенция от него по отстраняване на теч чрез притягане на холендрите към водомера са достатъчни за обосноваване основателността на иска. Според съда бездействието на длъжностното лице – инкасатор от „ВиК“ ЕООД няма отношение към договорната отговорност на потребителя, доколкото предявеният иск касае заплащане на отчетена по реда на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/2004г. вода само за едномесечен период от 01.07.2018г., след последната проверка на инкасатора и преди съставянето на констативния протокол от 07.08.2018г.
Въззивният съд е изложил съображения, че начинът на определяне на обезщетението е уреден в чл.35, ал.6 и чл.37, ал.1 от Наредбата № 4/2004г., като не разполага с процесуална възможност да определи размера на обезщетението по друг, различен начин, включително по реда на чл.162 ГПК. Изтъкнал е, че обезщетението не може да бъде определено и въз основа на средномесечното потребление на вода за последната година преди исковия период, доколкото е приложима действащата до 04.10.2019г. нормативна уредба, според която обезщетението се определя по реда на чл.35, ал.6 от Наредбата. Съобразявайки разпоредбата, ПАС е възприел заключението на вещото лице Н. П. по пункт 2, според което водопроводната инсталация непосредствено преди водомера и самия водомер са с размер 2 /цола/. При този размер пропускателната способност за един месец, при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, е 5089 кубични метра вода, чиято стойност е 11 969,33 лв. с ДДС. Въззивният съд, като е взел предвид представеното от ответника доказателство за заплатена сума за консумирана вода, начислена служебно за периода 01.07.2018г. – 01.08.2018г., е заключил, че размерът на обезщетението възлиза на 11 778,82 лв. с ДДС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ При действието на нормата на чл.37, ал.1, изр.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., в редакцията на текста от ДВ бр. 63/2012г., необходимо ли е да се установява кой е извършил нарушаване на целостта на пломбите на водомерите или физически въздействия върху водомерите, респ. че това е именно потребителят или лицата, за които той отговаря, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението, или отговорността на потребителя може да се ангажира на база негово бездействие да се грижи за водомера с грижата на добър стопанин, както и при наличие на съмнения за физическо въздействие върху водомера, без да е установен умисъл в действията му?; 2/ При приети по делото две заключения на технически експертизи по едни и същи въпроси, едното от които е прието в първата съдебна инстанция, а другото – във въззивната инстанция, съответно са оспорвани от страните, задължен ли е въззивният съд да обсъжда и първото заключението заедно с другите доказателства по делото, вкл. с приетото от въззивната инстанция заключение, или приоритетно по значение като доказателство е заключението, прието от въззивния съд?; 3/ Следва ли съдът да преценява показанията на свидетелите с оглед на тяхната обективност или заинтересованост от изхода на спора, непосредствените им впечатления и съвкупно с целия доказателствен материал, и следва ли да изложи мотиви кои показания се кредитират и защо? По всички въпроси касаторът въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с решение № 72/28.07.2011г. по гр.д. № 604/2010г. на ВКС, IV г.о. и решение № 131/04.05.2011г. по гр.д. № 223/2010г. на ВКС, IV г.о.; по втори въпрос – с решение № 108/16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 616/15.12.2008г. по т.д. № 530/2008г. на ВКС, I т.о. и решение № 324/13.07.2011г. по гр.д. № 378/2009г. на ВКС, I т.о., а по трети въпрос – с определение № 541/24.04.2013г. по гр.д. № 56/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 65/16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IV г.о. и решение № 266/29.06.2011г. по гр.д. № 1058/2010г. на ВКС, I г.о. Касаторът излага съображения и за наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – „очевидна неправилност“.
Първият въпрос, доколкото е предпоставен от оплакване на касатора за извършено от съда неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.37, ал.1, изр.2 от Наредба № 4/14.09.2004г., удовлетворява общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Не е доказано обаче допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение. Съгласно решение № 4/04.06.2014г. по гр.д. № 3756/2013г. на ВКС, III г.о., за да се ангажира отговорността, не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване на целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито когато и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими са и двете форми на вина /умисъл или небрежност/ като вината се предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед на това в тежест на потребителя е да установи, че въздействието върху пломбите или водомера е настъпило в резултат на обективни причини /напр. природно бедствие и пр./, като последното не го освобождава от задължението да уведоми своевременно ВиК оператора за установените повреди и неизправности. Извършеният от ПАС анализ на разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба № 4/2004г. е в съответствие с по – горе посочената практика на ВКС. Неотносими към настоящия спор са цитираните от касатора решение № 72/28.07.2011г. по гр.д. № 604/2010г. на ВКС, IV г.о. и решение № 131/04.05.2011г. по гр.д. № 223/2010г. на ВКС, IV г.о., тъй като касаят въпроса за приложимостта на процесната норма по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора. В случая, безспорно по делото е, че насрещните страни са обвързани от договор, сключен при общи условия.
Вторият въпрос е поставен, поради оплакването, че ПАС не е обсъдил и възприел заключението на експертизата, допусната от първоинстанционния съд, а единствено е кредитирал заключението на експертизата, назначена във въззивната инстанция. Въпросът е обуславящ изводите на въззивния съд, доколкото касае приложението на чл.202 ГПК. По същия е налице константна практика на ВКС, обективирана в решение № 107/27.05.2015г. по т.д. № 4680/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 58/13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на ВКС, I г.о. и решение № 57/06.07.2016г. по гр.д. № 5932/2015г. на ВКС, II т.о., в които е прието, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го отхвърля е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неточните или ненаучните позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. В случая, противно на твърдението на касатора, въззивният съд е изложил аргументи защо не кредитира заключението на вещото лице М. Б., изготвено по допуснатата в първа инстанция техническа експертиза, респ. защо кредитира това на вещото лице Н. П.. Изтъкнал е, че второто заключение е допуснато във въззивна инстанция заради изразеното несъгласие с първото заключение. Изтъкнал е още, че заключението на вещото лице М. Б. не съдържа категорични отговори на въпросите за наличието и характера на повредите по водомера, както и за това по какъв начин се отразява количеството и стойността на водата. Ето защо по въпроса не е налице противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС и не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият въпрос е основан на оплакването за обсъждани и кредитирани от съда показания на потенциално заинтересовани в полза на ищеца свидетели. Изводът на въззивния съд за кредитиране на свидетелските показания на служителите на ищеца - Т. Т., М. М. и В. В. е мотивиран със съображението, че същите не противоречат на показанията на другите разпитани свидетели, както и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. По отношение на изготвения от „Х.“ ООД констативен протокол и събраните в тази връзка свидетелски показания на подписалия го инженер В. М. ПАС е изтъкнал, че фактът, че проверката на състоянието на водомера е извършена по искане на ищеца не дава основание да се отрекат констатациите в протокола, потвърдени и от показанията на свидетеля, доколкото не е налице служебна зависимост, а установени търговски отношения между две дружества. Изложените мотиви разкриват, че кредитирането на свидетелските показания е обусловено от преценката им в съвкупност с останалите доказателства по делото. С оглед на това въззивният съд не е процедирал в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 34/22.01.2016г. по гр.д. № 4657/2015г. на ВКС, I г.о. и решение № 338/20.11.2013г. по гр.д. № 1269/2012г. на ВКС, IV г.о., съгласно която не съществува забрана въз основа на свидетелски показания да бъдат приети за установени факти, които ползват ангажиралата ги страна, като преценката им следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства. Следователно не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Отделно, доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията за неправилност на обжалваното решение, изложени в касационната жалба. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед ангажираните доказателства за извършени такива, следва да му се присъди сумата от 1000 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260108/15.04.2021г. по в.т.д. № 582/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Първи търговски състав.
ОСЪЖДА „Дейзимекс“ ООД, [населено място] да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място] сумата 1000 лв. - разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|