Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр.София, 24 февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4525 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Л. Т.-Т., Й. Х. Т. и Л. Й. Х., тримата чрез адвокат Н. А. от АК-В. срещу решение № ІV-45 от 05.05.2015 г. по в.гр.д. № 341/2015 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 208 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 747/2013 г. на Несебърския районен съд, с което е уважен предявения иск да се признае за установено по отношение на М. Л. Т.-Т., ЕГН [ЕГН], Й. Х. Т., ЕГН [ЕГН] и Л. Й. Х., ЕГН [ЕГН], че договорът за покупко-продажба от 30.07.2009 г., по силата на който М. Л. Т.-Т. и Й. Х. Т. са прехвърлили на сина си Л. Й. Х. поземлен имот в [населено място], [община], област Б., с площ от 1125 кв.м /по скица 1130 кв.м/, с нотариален акт № 180, т.І, рег.№ 1802, дело № 177/2009 г. на нотариус с рег.№ 600, в регистъра на Нотариалната камара, е недействителен спрямо Х. К. Л., род. на 29.09.1950 г. и И. Л., род. на 04.09.1949 г., граждани на Федерална република Германия, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. С определение № 1205 от 30.10.2015 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 341/2015 г. на Окръжен съд Бургас, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по материалноправния въпрос, може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение с т.1 на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота. Предвид дадения отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че въззивният съд правилно е приел, че Х. К. Л. и И. Л. са установили качеството си на кредитори на М. Л. Т.-Т., чието вземане е установено по несъмнен начин с влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 304/2007 г. и не е погасено чрез плащане на дълга – по данни от изпълнителното дело към м. юни 2015 г., задължението е в размер на 288 988,77 лева. С оспорвания договор за покупко-продажба от 30.07.2009 г., длъжникът М. Л. Т.-Т. и нейния съпруг Й. Х. Т. са прехвърлили на сина си Л. Й. Х. притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност поземлен имот с площ от 1125 кв.м /по скица 1130 кв.м/, находящ се в [населено място], [община], област Б.. След като е извършена продажба на недвижим имот преди продавачите да са погасили задълженията си, винаги е налице увреждане на кредиторите поради това, че разпоредителната сделка намалява имуществото на длъжника и възможностите на неговите кредитори да се удовлетворят от стойността на имота. Длъжникът се е разпоредил възмездно в полза на низходящ, поради което знанието за увреждане на кредиторите от приобретателя се предполага съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД и са налице всички предпоставки за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД, с оглед на което е направен правилния извод, че прехвърлянето на собствеността върху имота от страна на длъжника не може да се противопостави на кредиторите. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е приел, че когато увреждащата сделка има за предмет прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, за недействителна се обявява цялата сделка. Крайният извод на съда е в отклонение от приетото разрешение в т.1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. П. иск е способ за запазване имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава удовлетворяване на вземането на кредитора от това имущество в нарушение на принципа установен с разпоредбите на чл.133 ЗЗД и чл.442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи като общо обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Съгласно разясненията в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с уважаването на иска по чл.135 ЗЗД сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. Следователно, след сключване на оспорената възмездна сделка, притежаваната от длъжника идеална част от недвижимия имот, продължава да служи като общо обезпечение на неговите кредитори, в чиято полза е уважен иск по чл.135 ЗЗД, независимо от прехвърлянето на правото на собственост. П. иск, обаче, не може да служи като способ за удовлетворяване на кредиторите с имущество, чийто титуляр не е техен длъжник и не е дал съгласие да отговаря за чужд дълг. При липсата на законова презумция в този смисъл, не намират опора в закона доводите, че за личен дълг на единия от тях двамата съпрузи отговарят солидарно. Ето защо, предявеният иск на основание чл.135 ЗЗД срещу съпруга - ответник, който не е дал съгласието си да отговаря за дълга на своя съпруг е неоснователен за неговата идеалната част. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Х. К. Л. и И. Л. са кредитори на М. Л. Т.-Т., което качество ищците притежават от 16.08.2006 г., според влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 304/2007 г. Като собственик на поземлен имот в [населено място], [община] в режим на съпружеска имуществена общност, длъжникът се е разпоредил заедно със съпруга си в полза на низходящ, поради което намерението за увреждане на кредиторите се предполага съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД. Така изложените фактически обстоятелства са установени по несъмнен начин по делото, с оглед на което доводите, че синът Л. Й. Х. не е знаел, че уврежда кредиторите са неоснователни, а предявеният иск да се признае за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, следва да се уважи по отношение на ½ идеална част от имота, с която се е разпоредил длъжника М. Л. Т.-Т.. В касационната жалба се поддържа, че неправилно е била обявена за относително недействителна цялата сделка, след като от събраните доказателства по делото е видно, че дългът е личен на единия съпруг, а поземленият имот е бил притежание на двамата съпрузи. Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, този довод е основателен. Въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел, че Й. Х. Т. отговаря за дълга на своята съпруга и продажбата на неговата идеална част от имота е недействителна. Ищците са кредитори на единия съпруг – ответник по делото, поради което увреждащата сделка е относително недействителна само за притежаваната от този ответник ½ идеална част от поземления имот, независимо че той е отчужден по общо съгласие от двамата съпрузи. По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени частично, като предявеният иск бъде уважен за ½ идеална част от поземления имот. Страните по делото са поискали присъждане на заплатените от тях разноски пред всички съдебни инстанции, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска, респективно, съразмерно на отхвърлена част от иска. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № ІV-45 от 05.05.2015 г. по в.гр.д. № 341/2015 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която е уважен предявения иск да се признае за установено по отношение на М. Л. Т.-Т., ЕГН [ЕГН], Й. Х. Т., ЕГН [ЕГН] и Л. Й. Х., ЕГН [ЕГН], че договорът за покупко-продажба на поземлен имот в [населено място], [община], област Б., с площ от 1125 кв.м /по скица 1130 кв.м/, с нотариален акт № 180, т.І, рег.№ 1802, дело № 177/30.07.2009 г. на нотариус с рег.№ 600, в регистъра на Нотариалната камара е недействителен спрямо Х. К. Л., род. на 29.09.1950 г. и И. Л., род. на 04.09.1949 г., граждани на Федерална република Германия, за ½ идеална част на Й. Х. Т., както и в частта за дължимите разноски на ищците по делото над присъдените суми от 1175 (хиляда сто седемдесет и пет) евро и 80 (осемдесет) лева, като вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск да се признае за установено по отношение на М. Л. Т.-Т., Й. Х. Т. и Л. Й. Х., че договорът за покупко-продажба на поземлен имот в [населено място], [община], област Б., с площ от 1125 кв.м /по скица 1130 кв.м/, с нотариален акт № 180, т.І, рег.№ 1802, дело № 177/30.07.2009 г. на нотариус с рег.№ 600, в регистъра на Нотариалната камара, е недействителен спрямо Х. К. Л. и И. Л., граждани на Федерална република Германия, за ½ идеална част на Й. Х. Т., на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № ІV-45 от 05.05.2015 г. по в.гр.д. № 341/2015 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която е уважен предявения иск да се признае за установено по отношение на М. Л. Т.-Т., Й. Х. Т. и Л. Й. Х., че договорът за покупко-продажба на поземлен имот в [населено място], [община], област Б., с площ от 1125 кв.м /по скица 1130 кв.м/, с нотариален акт № 180, т.І, рег.№ 1802, дело № 177/30.07.2009 г. на нотариус с рег.№ 600, в регистъра на Нотариалната камара, е недействителен спрямо Х. К. Л. и И. Л., граждани на Федерална република Германия, за ½ идеална част на М. Л. Т.-Т.. ОСЪЖДА Х. К. Л. и И. Л., граждани на Федерална република Германия, чрез адвокат И. К. от АК-Б., да заплатят на Й. Х. Т. и Л. Й. Х. разноски по делото в размер на 1522 (хиляда петстотин двадесет и два) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.