2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 281 гр. София, 28.04.2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4884 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото И. П. К. срещу решение № 1133/09.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2067/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 2571/19.06.2019 г. по гр. дело № 30/2019 г. на Пловдивския районен съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Земеделска кооперация (ЗК) „Ръжево”, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението на жалбоподателката, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, със заповед № 11/12.11.2018 г. на председателя на ответната кооперация; за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност „касиер, счетоводство“ при ответната кооперация; и за осъждане на последната да заплати на жалбоподателката сумата 4 189.38 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода 12.11.2018 г. - 12.05.2019 г., ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. Касационната жалба на ищцата И. К. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроси: 1) материалноправен – кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата; и 2) процесуалноправен – следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение, обсъждане и преценка на всички събраните пред двете инстанции доказателства, както и фактически и правни изводи по съществото на спора. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с решение № 1540/25.10.2004 г. по гр. дело № 2584/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 327/28.04.2010 г. по гр. дело № 796/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 47/05.04.2017 г. по гр. дело № 3567/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и вторият въпрос – в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 10 и 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Посочените във връзка с материалноправния въпрос, три определения, постановени по реда на чл. 288 от ГПК, не съставлляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ответната ЗК „Ръжево” в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да отмени решението на районния съд и отхвърли предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение, окръжният съд е посочил, че не споделя решаващия извод на първата инстанция, че решението за съкращаването на заеманата от ищцата щатната бройка, взето еднолично от председателя на ответната кооперация, е такова на неоправомощен за това орган. В подкрепа на обратния извод въззивният съд е приел, че с извършеното от него съкращаване на щата, председателят на ответната кооперация е осъществил правомощията си по чл. 26, ал. 2 от ЗК – по ръководството на текущата дейност на кооперацията и по сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите на същата. Посочено е и че на председателя е възложено оперативното управление на кооперацията, което включва и правомощието да се определя численият състав на работниците и служителите, като за този свой извод окръжният съд се е позовал на соченото и от жалбоподателката, решение № 327/28.04.2010 г. по гр. дело № 796/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. До същия извод въззивният съд е достигнал и след като е обсъдил, обявеният в търговския регистър, действащ устав от 01.11.2003 г. на ответната кооперация, в който липсва изрично посочване относно това, кой е компетентният орган да взима решения за съкращаване в щата, като в устава относно правомощията на органите на ответната кооперация са възпроизведени разпоредби от ЗК. В заключение, окръжният съд е приел, че е налице реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган, както и че правото на уволнение е законосъобразно упражнено от страна на ответната кооперация. Настоящият съдебен състав намира, че няма основание касационното обжалване да се допуска по процесуалноправния въпрос, формулиран от жалбоподателката. Действайки като въззивна инстанция, в мотивите към обжалваното решение окръжният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на всички събрани по делото, допустими доказателства, които установяват обстоятелствата, релевантни за правния спор между страните, очертан с исковата молба, въззивната жалба и отговорите на същите, като въз основа на своите фактически констатации съдът е извел и правните си изводи по съществото на спора. По този начин въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос, не в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, посочена в изложението към касационната жалба. Касационното обжалване обаче следва да се допусне по материалноправния въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, посочена от жалбоподателката. Окръжният съд превратно се е позовал в решението си на решение № 327/28.04.2010 г. по гр. дело № 796/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че в правомощията на председателя на кооперацията е, в изпълнение на решение на управителния съвет (УС) за съкращаване на щата, да реши конкретно кои бройки и от коя длъжност да се съкратят съобразно компетентността му предвидена в закона и устава. В тази връзка е прието, че новото щатно разписание е утвърдено в конкретния разгледан случай от председателя на кооперацията, на когото е възложено оперативно управление, включващо и правомощието да се определя числения състав на работниците и служителите като направи вътрешно разделение на труда в предприятието, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗК. Изложени са и съображения, че това правомощие не представлява вземане на решение по основни насоки за развитие на дейностите на кооперацията, предвидено като такова на общото събрание в чл. 15, ал. 4, т. 8 от ЗК. Изтъкнато е и че не може да се приеме, че всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна – определянето на общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по трудови функции поначало не е съществена организационна промяна. Също с оглед събраните по конкретното дело доказателства, съставът на ВКС е приел, че в случая предпоставките за прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ са били налице, тъй като УС на кооперацията е взел решение за съкращаване на щата съобразно предоставените му от закона и устава права, а председателят на кооперацията е привел в изпълнение това решение, издавайки заповеди за съкращаване на конкретни длъжности и за назначаване на комисия, която да извърши подбора. В същия смисъл е и решение № 47/05.04.2017 г. по гр. дело № 3567/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че съкращаването в щата не е въпрос, включен в кръга на тези, явяващи се изключително в правомощията на общото събрание по чл. 15, ал. 4 от ЗК; ако уставът на конкретната кооперация не определя в изключителна компетентност на общото събрание да взема решение за съкращаване в щата, то компетентният за това орган е управителният съвет на кооперацията, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗК. Третото посочено от страна на жалбоподателката – решение № 1540/25.10.2004 г. по гр. дело № 2584/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС не съдържа в мотивите си разрешение на разглеждания материалноправен въпрос, поради което това решение е без значение за допускането на касационното обжалване на въззивното решение. По аналогични съображения, при произнасянето от настоящия съдебен състав по реда на чл. 288 от ГПК не следва да се обсъжда и посоченото в отговора на ответната кооперация, решение № 413/30.01.2014 г. по гр. дело № 2362/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, тъй като с него е разрешен подобен материалноправен въпрос, но по отношение на работодател с друга правноорганизационна форма – акционерно дружество, а не кооперация, както в случая. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, само по материалноправния въпрос – кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата. Жалбоподателката-ищца не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1133/09.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2067/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: