5 Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 08 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №275 по описа за 2015 година Производството е за възобновяване на внохд.№179/2014 г. на Окръжен съд Велико Търново и нохд.№216/2012 г. на Районен съд Велико Търново, образувано по искане на осъдения В. М. К.. В съдебно заседание искането сe поддържа лично от осъдения и защитник,с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура ,намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.10.2014 г. постановено по внохд.№179/2014 г. на Окръжен съд Велико Търново e потвърдена присъда по нохд.№216/2912 г. на Районен съд Велико Търново. С посочената присъда осъдения В. М. К. и още три лица са признати за виновни в това ,че за периода 4.01.2011-11.01.2011 г. в [населено място] ,след предварителен сговор ,с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у М. А.(съдружник и пълномощник в [фирма]) ,с което причинили на [фирма] [населено място], имотна вреда в размер на 60 000 лв,и направили опит да причинят на същото дружество имотна вреда в размер на 87 000 лв.,като опита останал недовършен по независещи от волята им причини и общата стойност е 147 000 лв.,големи размери,поради което и на основание чл.210 ал.1т.2 НК вр. с чл.209 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК К. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години ,което да изтърпи при първоначален строг режим.На основание чл.68 ал.1 НК в изпълнение е приведено наказанието определено на К. по нохд.№689/2008 г. на Окръжен съд Стара Загора, в размер на две години и десет месеца.С присъдата четиримата подсъдими тогава са осъдени солидарно да заплатят на пострадалото дружество сумата от 60 000 лв.,ведно със законните последици. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения В. К. : В саморъчно написана „касационна жалба” К. се оплаква от допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото ,където били нарушени правата му да участва лично в съдебните заседания ,с това ,че не е проведена очна ставка между него и св. К.,че последния е автор на схемата от която е пострадало дружеството ,че той няма нищо общо и не е взел никакви пари. В молба на защитник на осъдения се сочи ,че доказателствата по делото са изтълкувани неправилно и във вреда на К. ,че престъплението измама не може да се извърши без съдействието на св.К.,че няма преки доказателства за вината му. Служебния защитник на К. акцентира на нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 НПК по т.н. задочно производство ,пред първоинстанционния съд,поради което не е извършена очна ставка между К. и Калимаров ,че К. не е давал обяснения пред първоинстанционния съд, и че липсва анализ на доказателствата по делото в мотивите на присъдата. Доводите са неоснователни и това е така защото : По първия довод за т.н. „задочно” проведено първоинстанционно производство: При първоинстанционното разглеждане на делото ,след образуване по внесен обвинителен акт на 2.02.2012 г. са проведени общо дванадесет съдебни заседания ,само в две от които е даден ход на делото и е проведено съдебно следствие.На 11.10.2012 г. (осем месеца след образуването) в присъствие на всички подсъдими и защитниците им , е даден ход на делото ,приет е за разглеждане граждански иск срещу подсъдимите за причинени имуществени вреди на [фирма] [населено място] ,даден е ход на съдебното следствие ,подсъдимите са отказали да дават обяснения ,разпитани са свидетели и делото е отложено за 20.11.2012 г.В последвалите десет съдебни заседания ход на делото не е даван,поради неявяване на някой от подсъдимите К. или Д.,Н. или А..Видно от приложената по делото призовка на л.47 т.1 от първоинстанционното производство ,процедурата по чл.254 ал.4 НПК по отношение на К. е изпълнена.В съдебно заседание на 19.09.2013 г.,по отношение на К. е взета мярка за неотклонение задържане под стража и той е обявен за общодържавно издирване ,дало резултат едва на 29.07.2014 г. , по време на въззивното производство,за това на 11.03.2014 г. първоинстанционния съд е дал ход на делото ,постановил и обявил присъда, като правилно е приел ,че по отношение на К. са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 НПК. Изложеното сочи ,че първоинстанционното производство , частично ( в едно съдебно заседание ) е проведено в отсъствие на подсъдимия тогава К. (редовно призован за проведените съдебни заседания,на които не е даван ход на делото) ,без нарушения при проведената процедура по издирване ,след положени сериозни усилия от страна на съда да гарантира личното участие на К..Процесуалното му поведение очевидно сочи на желание да се възпрепятства процеса (представяни са медицински направления,медицински бележки ,болнични листове не съответни на наредбата за медицинските експертизи ) ,или неучастието в процеса на К. се дължи на негово решение за неучастие ,а не на нарушена процедура по осигуряване на това му право. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира ,че искането за възобновяване на присъда по нохд.№216/2012 г. на Районен съд гр.В.Търново и внохд.№179/2014 г. на Окръжен съд гр.В.Търново, от осъдения К. по чл.423 ал.1 НПК е без основание . По доводи за нарушения по чл.422 ал.1 т.5 НПК (това искане е в срока по чл.421 ал.1 НПК,т.е. допустимо е). Неоснователно е оплакването за допуснати от инстанционните съдилища процесуални нарушения по събиране и оценка на доказателствата.Най-същественото от тези нарушения , според осъдения К. е - не провеждане на очна ставка между него и св.К. , с което били нарушени правата му. Очна ставка между свидетеля К. и двама от подсъдимите –А. и Н. , е проведена по делото в съдебно заседание на 11.03.2015 г.,за което К. е бил редовно призован,с мярка за неотклонение задържане под стража(неизпълнена) ,представил е медицинско направление за изследване с дата 10.03.2014 г.,което очевидно не сочи на уважителна причина за неявяване,с оглед влошено здравословно състояние и правилно районния съд е дал ход на делото при условията на чл.271 ал.2 т.2 НПК вр. с чл.269 ал.3 т.3 НПК ,в отсъствие на подсъдимия.Горното сочи ,че няма как осъдения К. да е с нарушени права (да бъде „съпоставен” в очна ставка ) , от които сам се е отказал (да присъства в съдебно заседание ,за което е призован). Без основание са и доводите за съществени процесуални нарушения , при оценка на доказателствата. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред ,необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно и дори в детайли са ги обсъдили ,като е посочено кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа.Въззивният съд е направил подробен анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства,като е съобразил и обясненията на К. и Д. дадени пред него.Изпълнени са и задълженията по чл.339 ал.2 НПК ,като е отговорено на доводите във въззивните жалби и съображенията ,поради които те не се приемат. При правилно установени факти и закона е приложен правилно.Осъдения К. и още три лица ,са възбудили и поддържали заблуждение у св.М. А. и с това причинил имотна вреда ,и направили опит да причинят друга на обща стойност 147 000 лв. на [фирма] [населено място] и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Наказанието на осъдения К., е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства ,малко над предвидения в закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване на осъдения К. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ ,първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. К. за възобновяване на нохд.№216/2012 г. на Районен съд Велико Търново и внохд.№179/2014 г. на Окръжен съд Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :