6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 118 София, 23.03.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 430 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца „Водоканалстрой-Д. К.“ ЕООД, чрез управителя Д. Щ. К. срещу определение № 257 от 02.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 3566/2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 968 от 28.10.2021г. по т.д.№ 1692/2021г. на Софийски градски съд за връщане на основание чл.129,ал.3 ГПК на исковата молба, подадена от „Водоканалстрой-Д. К.“ЕООД в качеството му на процесуален субституент по чл.134 ЗЗД на „Водоканалстрой“ООД, за осъждане на ответника „Газстроймонтаж“АД да заплати на „Водоканалстрой“ на основание чл.79 ЗЗД суми, посочени в споразумение за прихващане от 17.08.2016г. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърденията са, че съдът не е имал основание да дава по реда на чл.129,ал.2 ГПК указания до ищеца да предоставя информация относно предмета на сключените договори между „Водоканалстрой“ООД и „Газстроймонтаж“АД и относно основните права и задължения на страните по тях, от които произтичат вземанията на носителя на правото, упражнявано от процесуалния субституент. Поддържа се, че производството по делото е прекратено поради незаявяване на твърдения за факти, за които съдът не е давал указания - че връщането на исковата молба е поради невнасяне на уточнения кой е възложител и изпълнител по договора и предмета на вземането /възнаграждение, гаранция, неустойка, или друг вид/. Според страната съдът е дал недопустимо указания за посочване на правната квалификация на претендираните вземания. Жалбоподателят счита за неправилни изложените от САС мотиви относно доказателственото значение в процеса на фактурата и за неправилни изводите, че неизпълнените указания препятстват възможността ответникът да изгради защитна теза. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Какво е съдържанието на изискването по чл.127,ал.1 ГПК за индивидуализация на исковата молба. Твърдението е, че ищецът в исковата молба и в молбата-уточнение е посочил страните по спора, правопораждащия юридически факт /споразумение за прихващане на дължими суми към 17.08.2016г. и сключен между носителя на материалното право и ответника договор за СМР и ВиК мрежи в[жк], [населено място] и издадена въз основа на него фактура № 668/28.06.2012г./, петитума и размера на претенцията, поради което въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - решенията по гр.д.№ 127/2010г. на 4 г.о., по гр.д.№ 2446/2017г. на 4 г.о., по т.д.№ 2/2017г. на 2 т.о. 2/ Може ли съдът да върне исковата молба заради неизпълнение на указания за отстраняване на евентуални нередовности по нея, каквито указания съдът не е давал изрично, ясно и категорично. Твърдението е, че мотивът за връщане на исковата молба е отсъствието на уточнение кой е възложител и изпълнител по договора и предмета на вземането /възнаграждение, гаранция, неустойка или друг вид/, за каквото уточнение на ищеца не са давани указания, поради което е налице същата допълнителна предпоставка за допускане на обжалването - противоречие с практиката на състави на ВКС - с определението по ч.гр.д. № 600/2010 на 4 г.о. и по ч.т.д.№ 151/2012г.на 2 т.о.на ВКС. 3/ Длъжен ли е ищецът да поставя правна квалификация на претендираните вземания. Според жалбоподателя изводите за неуточняване предмета на вземането - дали съставлява възнаграждение, гаранция, неустойка или друг вид вземане, е изискване ищецът „да постави правна квалификация на вземането“. Позовава се на противоречие с цитирана практика на ВКС, съгласно която задължение на съда е да квалифицира спорното право. 4/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните при същата допълнителна предпоставка. 5/ Иска се допускане на обжалването поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Според страната исковата молба е индивидуализирана в достатъчна степен. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Исковата молба е оставена без движение и с определение от 21.09.2021г. на ищеца са дадени указания реда на чл. 129,ал.2 ГПК „да изложи конкретни твърдения за обстоятелствата, от които произтичат вземанията на „Водоканалстрой“ ООД срещу „Гастроймонтаж“ АД, за които са издадени посочените в исковата молба фактури, описани и в представеното споразумение от 17.08.2016г., включително и твърдения дали вземанията са възникнали от един или повече договори между тези дружества, да посочи предмета на тези договори и основните права и задължения на страните по тях, както и да представи справка по чл.366 /относно вземанията по фактури с посочване на основания, периоди и пълни размери, включително и данни за извършените плащания или други способи за частично погасяване на вземанията преди сключването на споразумението от 17.08.2016г./. В депозираната молба-уточнение ищцовото дружество е заявило, че в процеса предявява правата на носителя на материалното право за вземането единствено по фактура № 668/28.06.2012г., издадена на основание договор за СМР за ВиК мрежи в кв.Горна баня, р-н „О. купел“, София, което вземане е признато с подписването на споразумение за прихващане на дължими суми от 17.08.2016г., сключено между „Водоканалстрой“ ООД и „Гастроймонтаж“ АД. Уточнено е, че сумата по фактурата е 569 646.92лв., от които в процеса под формата на частичен иск, се търси присъждане в полза на съищеца на сумата 250 000лв. В представената справка вземането по фактура 668/28.06.2012г. е посочено в общ размер на 569 646.92лв., като основание на издаване на фактурата е посочен същият договор за СМР за ВиК мрежи в София. В справката е посочено, че вземанията не са периодични, а съгласно споразумението са изискуеми и ликвидни. В графа „данни за извършени плащания“ е отразено, че ищецът като кредитор на страна по договорите няма информация за извършвани плащания по фактурите и за осъществяване на други погасителни способи за погасяването им, извън прихващането, обективирано в споразумението от 17.08.2016г. Първоинстанционният съд е преценил, че това уточнение не отстранява нередовността на исковата молба по чл.127,т.4 и т.5 ГПК по отношение на частичния осъдителен иск за сумата от 250 000лв., който остава единствен предмет на делото. Приел е, че в уточнителната молба не са изложени твърдения за съдържанието на правоотношенията по договора за СМР, въз основа на който е издадена фактурата, няма твърдения кой е възложител и изпълнител, както и твърдения за предмета на вземането, за което е издадена фактурата /възнаграждение, гаранция, неустойка или друго вземане/, а представената справка по чл.366 ГПК не покрива изискванията на цитираната разпоредба и не дава възможност да бъде определено основанието и предмета на вземането, за което е предявен частичният осъдителен иск. Въззивната инстанция е възприела за неоснователно оплакването в частната въззивна жалба, че производството е прекратено поради непредоставяне от ищеца на информация, за която съдът не е давал указания. Счела е, че указанията в определението от 21.09.2021г. са достатъчно конкретни и ясни, поради което не е следвало СГС да даде допълнителни такива. Приела е, че посочването на фактурата не изяснява съдържанието на договорната връзка между страните, която именно е основанието, на което ищецът заявява своята претенция. За неоснователен е приела довода на жалбоподателя, че предметът на договора е изяснен с уточнението, че той е за „СМР“, както и довода, че изобщо не е било необходимо да представя информация относно този предмет. Счела е, че непълното и неясно излагане на фактите от ищеца осуетява защитата на ответника. Настоящият състав счита, че не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия въпрос, който е теоретичен и общ без ясно формулирана относимост към решаващите правни аргументи, с които исковата молба е върната поради неотстранени нередовности. Третият и четвъртият въпрос също са поставени извън контекста на значимия по делото правен проблем, обусловил изхода на спора. Необосновано е приложното поле на директното основание за осъществяване на касационния контрол, тъй като преценката за наличието му предпоставя детайлна проверка на материалите по делото, т.е. извод за очевидна неправилност не би могъл да бъде изведен директно от мотивите на обжалвания акт. Налице са предпоставките за допускане на обжалването по втория въпрос, който има правна характеристика и разрешаването му е от значение за изводите за неизпълнение на дадени от съда указания, водещи до нередовност на исковата молба като основание за връщането й. Налице е и въведената от страната допълнителна предпоставка с цитираните определения на състави на гражданска и търговска колегия на ВКС по ч.гр.д. № 600/2010 на 4 г.о. и по ч.т.д.№ 151/2012г. на 2 т.о.на ВКС, постановени съответно в производство по чл.274,ал.2 и в производство по чл.274,ал.3 ГПК, след допуснато частно касационно обжалване. С цитираните определения е споделена трайноустановената съдебна практика, че съдът служебно указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното процесуално действие и как може тя да бъде отстранена, като указанията следва да бъдат ясни и точни и категорични. Тази съдебна практика е споделена от настоящия състав в решението по т.д.№ 2104/2020г. - указанията на съда по чл.129,ал.2 ГПК, неизпълнението на които има за законосъобразна последица връщане на исковата молба, следва да бъдат конкретни, изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба, да указват и начина, по който тя може да бъде отстранена. Ненеизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за ищеца и не е основание за връщане на исковата молба. При този отговор на правния въпрос, атакуваното определение е неправилно. Въззивната инстанция не е съобразила, че определението по чл.129,ал.2 ГПК не съдържа ясни, точни и изчерпателни указания, изпълнението на които да обезпечи редовността на исковата молба и да удовлетвори изискването тя да съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Действително в молбата-уточнение ищецът не е пояснил и не е изпълнил указанието да посочи правата и задълженията на страните по въведеното договорно правоотношение /договор за СМР за ВиК мрежи в кв.Горна баня, р-н „О. купел“, София/, не е изяснен детайлно и предметът на посочения договор, но и наличието на уточнение в този смисъл не би внесло яснота относно същността - предмета на претендираното вземане, т.е за кое договорно неизпълнение се иска присъждане на сумата. Естеството на претендираното в процеса вземане е част от обстоятелствата, на които се основава иска, тъй като въз основа на него се индивидуализира спорното между страните материално право и се определя предметът на делото. Това са твърденията, с които ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. Въззивната инстанция не е съобразила, че причините поради които исковата молба е останала нередовна са много по-ясно, детайлно и изчерпателно дефинирани в определението по чл.129,ал.3 ГПК. В него без на ищеца да са давани указания, е констатирано отсъствието на твърдения за предмета на вземането, за което е издадена фактурата /възнаграждение, гаранция, неустойка или друго вземане/. Поради това незаконосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че указанията по чл.129,ал.2, предл. първо ГПК са били дадени ясно, конкретно и изчерпателно. Въззивната инстанция е следвало да съобрази, че по отношение на този съществен реквизит на исковата молба от ищеца не са изисквани уточнения, а с определението по чл.129,ал.3 ГПК при отсъствие на указания, е констатирано неизлагане на твърдения за естеството на вземането, предмет на спора. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че необходимостта от изясняването му съставлява изискване да посочи „правната квалификация“ на вземането, която страната смесва с правното основание на иска. Неоснователен е и доводът, че исковата молба е била редовна и не предпоставя необходимост от допълнителни уточнения. Несъстоятелен е и доводът, че ищецът като процесуален субституент не е в състояние за изложи фактически твърдения. Едноличният собственик на ищцовото дружество е бил управител и съдружник във „Водоканалстрой“ ООД от 2008г. до 2017г. При тези изводи обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и потвърденото с него определение за връщане на исковата молба и делото да бъде върнато на Софийски градски съд, който следва да остави исковата молба отново без движение като даде пълни, ясни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и указания за начина, по който те следва да бъдат отстранени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 257 от 02.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 3566/2021г. на Апелативен съд София. Отменя определение № 257 от 02.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 3566/2021г. на Апелативен съд София и потвърденото с него определение № 968 от 28.10.2021г. по т.д.№ 1692/2021г. на Софийски градски съд. Връща делото на Софийски градски съд за последващи процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: