Р Е Ш Е Н И Е № 576 гр.София, 30.09.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 700/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 469/ 04.05.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 700/ 2010 г. по жалба на [заличено име на фирма] е допуснато до касационно обжалване решение на Софийски окръжен съд № 58 от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 473/ 2009 г. С въззивното решение е признато за незаконно и е отменено на уволнението на Марио Д. А. от „А. България” АД, извършено със заповед № 66 от 17.10.2008 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „супервайзор опробване и окачествяване” и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа за период от 20.10.2008 г. до 20.04.2009 г. в размер 11 168,41 лв. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на материалноправният въпрос налице ли е дисциплинарно нарушение при неупражнен от работника контрол, когато е имал такова задължение по длъжностна характеристика, но по принцип то не е изпълнявано. По този въпрос следва да се прецени като правилна практиката, обективирана в решение № 1533 от 28.12.1999 г. по гр.д.№ 435/ 1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Няма значение обстоятелството дали работникът по принцип – за по-кратък или за по-продължителен период от време – не е изпълнявал тези си трудови задължения и как работодателят се е отнасял към това му поведение. Във всеки случай, след като в съдържанието на трудовото правоотношение не са внесени изменения по реда, предвиден в трудовото законодателство, именно задължението на работника да извърши това, за което е договарял с работодателя, съставлява обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 от КТ. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на [заличено име на фирма] следното: Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. За да приеме, че ищецът не е извършил вмененото му с уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд е изложил от правна страна мотиви, според които от свидетелските показания ставало ясно, че ищецът по принцип не участва в извършване на дейността по окачествяване на метален скрап. Както касационният съд прие при обсъждането на въпроса по чл.280 от ГПК, какво ищецът по принцип и фактически е извършвал като трудова дейност, е без значение за обектът на дисциплинарното нарушение. Този обект се определя не от това какво работникът извършва, а от това, какво той е бил длъжен да извърши съгласно сключеният трудов договор, респективно съгласно отредените за съответната длъжност трудови функции. По същество въззивният съд е стигнал до неприемливият правен извод, че няма значение какво работникът е договарял при сключване на трудовия договор, а им значение това, което фактически е решил да извършва в предприятието, щом за някакъв период от време работодателят не се е противопоставил на това положение. Вярно е обратното, като работодателят всякога може да изиска изпълнението на това, което е уговорено с договора, респективно неизпълнението съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Противното разрешение е дадено при неправилно приложение на материалния закон, следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК). Ищецът А. е работил в дружеството-касатор от 22.07.1991 г., длъжността „супервайзор опробване и окачествяване” заема от 01.04.2006 г. Утвърдената на 31.03.2006 г. длъжностна характеристика за длъжността предвижда, че заемащият тази длъжност има за пряк началник ръководителят на „Опробване, окачествяване и метрология” и за подчинени контрольорите по качеството от І-во, ІІ-ро и ІІІ-то ниво. Супервайзорът дава разпореждания на последните, като контролира и отговаря за операциите по окачествяване на пристигащите във фирмата суровини и медни отпадъци. Изрично в основните функции на длъжността е посочено, че „супервайзор „Опробване и окачествяване” отговаря за правилното опробване, претегляне и окачествяване на всички постъпващи във фирмата суровини и материали, в т.ч. медни отпадъци. През юни 2008 г. служителите по сигурността в [заличено име на фирма] (което е предишно наименование на „А. България” АД) провели разследване за злоупотреби в процеса по приемане на меден скрап в предприятието, за което не уведомили нито ищецът А., нито прекият му началник. На 10.06.2008 ръководителят на З. „С.” (св.Новаков) в присъствието на ръководител Н. „Иновации и технологии” (св.Маринов) наблюдавал процеса по претегляне на медния скрап, доставен в „К. мед” АД с камиони от фирма „Н.”. Установил, че от шест пристигнали в предприятието камиона теглата на всяка двойка били учудващо сходни. При направената визуална проверка на самото теглене видял, че всеки четен камион се отчита като претеглен без въобще да е стъпил на везната – т.е. без да се отчита реалното тегло на медния скрап, който този камион превозва. Св.Новаков поискал от представител на фирмата „Н.” повторно да бъдат претеглени камионите, но не получил съгласие да се теглят четните камиони, а само нечетните такива. Впоследствие камионите напуснали предприятието без да бъдат претеглени повторно, като от „Л. на показанията на везните от 10.06.2010 г.” е видно, че разликата в теглото на двойките камиони (четен и следващ нечетен) е от порядъка на 60-120 кг. На тегленето ищецът А. не е присъствал и въобще не се появил при везната докато траела проверката. Той се поинтересувал от инцидента едва след обяд, като свидетелите заявяват, че той по принцип не участвал в дейността по опробване и окачествяване на меден скрап. Фактическото претегляне на камионите на 10.06.2010 г. било извършено от Р. Николова З., която към този момент заемала длъжността „контрольор ІІ ниво”. На 12.06.2008 г. З. дала обяснения, че от април 2007 г. се сговорила с представител на фирма „Н.” да не измерва всички камиони, с които се доставя меден скрап, а да измерва само тези с по-голямо тегло, съответно камионите с по-малко тегло да отчита като тези с по-голямо. По този начин всеки непретеглен камион бил отчитан с тегло 9 – 10 тона повече от реалното, а свидетелката получавала „възнаграждение” по 5 000 лв на непретеглен камион. Въз основа на тези данни ръководител Н. сигурност и управление на риска” направил с рапорт № Вътр-15/ 12.06.2008 г. предложение до изпълнителният директор на „К. мед” за дисциплинарно уволнение на Р. З. и на прекият й ръководител – ищецът А.. На 19.06.2006 г., след като му била дадена възможност за запознаване с рапорта, А. дал обяснения, в които потвърдил писмено, че от две години не участва в дейността по приемане на меден скрап във фирмата поради възникнал конфликт с доставчик, за разрешаването на който не получил съдействие от работодателя. Изпълнителният директор на [заличено име на фирма] обсъдил възраженията, но не ги уважил и издал заповед № 66/ 17.10.2008 г., връчена на ищеца на 20.10.2008 г., с която му наложил дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че не е осъществил контрол върху дейността по претегляне на постъпващите на 10.06.2008 г. медни отпадъци, каквото задължение има по длъжностна характеристика. При така установените факти уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, но които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, са установени по делото. Съдът вече изложи съображения, според които обект на дисциплинарно нарушение са задълженията, които работникът е приел да има, заемайки съответната длъжност. В конкретния случай ищецът е назначен като „Супeрвайзор опробване и окачествяване”, като в длъжностните му задължения е включено задължението да контролира и извършва операциите по опробване, претегляне и окачествяване на всички постъпващи във фирмата медни отпадъци. Няма спор, че ищецът А. не е изпълнявал това си задължение, тъй като самият той, в обясненията до работодателя изрично е посочил, че от две години не участва в дейността по приемане на медни отпадъци. Мотивите за неизпълнението са правно ирелевантни, щом като не става въпрос за непреодолима сила или случайно събитие. Какъвто и конфликт да е имало между ищеца и доставчици на меден скрап, това не освобождава работника от задължението да изпълнява трудовите си функции. Няма значение и обстоятелството, че продължителен период от време работодателят фактически не е взел мерки да промени положението, при което работникът не изпълнява част от задълженията си. Без да е изменен трудовият договор, с което тези задължения да отпаднат, работникът остава юридически обвързан да изпълнява възложените му функции. Неизпълнението съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което в случая е тежко, тъй като става въпрос за продължило повече от година неправилно претегляне на отпадъците с меден скрап. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация, че има само съмнения за неточно мерене от страна на кантарджиите, което не съставлява неизпълнение на негови трудови задължения. Не става въпрос за съмнения, а за категорично установени факти. На първо място това следва от показанията на св.Новаков, който изрично съобщава, че е видял лично процеса по претегляне и е видял че втори, четвърти и шести от камионите на фирма „Н.” са били с отчетено тегло още преди да се качат на везната. Това не са „съмнения за неточно мерене”, а пряко доказателство, че теглото на тези камиони въобще не е мерено, въпреки което такова е отчетено. Това следва и от обясненията на Р. З., които ищецът не е оспорил като факти. Въобще в исковата молба и до приключване на устните състезания в производството пред първата инстанция страните не са спорили по фактите, свързани с неточното претегляне на 10.06.2008 г. Съдът няма право да въвежда спор между страните, какъвто те не са повдигали, а ищецът атакува уволнението с доводи, че не е имал задължение да контролира тегленето, а не с доводи, че при самото теглене не са допуснати нарушения. Обратното е доказано по несъмнен начин по делото, а неизпълнението от страна на ищеца на задълженията за контрол върху процеса на претеглянето съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Неоснователни са и доводите на ответника по касация, че работодателят не е установил какви вреди е търпял. По същество това са доводи свързани с неадекватност на тежестта на наказанието с това на противоправното бездействие на работника, които не могат да бъдат споделени. Вярно е, че по делото не установено по несъмнен начин какви са финансовите щети за работодателя, но това не оказва влияние върху изводите за тежестта на нарушението. На първо място тази тежест се определя от продължителността на бездействието (самият ищец признава, че то е продължило 2 години), а на второ място от обясненията на Р. З. става ясно, че повече от година тя е пропускала реално непретеглени камиони, за всеки от който е получавала по 5 000 лв. Логично е вредата от всеки непретеглен камион да е много по-голяма, щом само един от участниците в процеса по измамата получава такова сериозно „възнаграждение” за дейността си. Но дори да става въпрос за вреди за работодателя от 5 000 лв на камион, то предвид продължилият повече от година процес на измамата е нанесена достатъчно сериозна вреда на работодателя, за да се окачестви неизпълнението на трудовите функции на ищеца като тежко нарушение на трудовата дисциплина. За такова нарушение най-тежкото дисциплинарно наказание е съответстващо по тежест, независимо от предходната трудовата биография на работника. Неоснователни са и доводите, че други лица от предприятието трябвало също да контролират процеса по претегляне на пристигащият меден скрап, както и че ищецът имал работа на други места в предприятието. Обстоятелството, че и друг работник при същия работодател не е изпълнявал трудовите си задължения, няма отношение към въпроса носи ли ищецът дисциплинарна отговорност. Наличието на такава се преценява при спор от съда конкретно – за лицето, от което такава е потърсена. Ако предпоставките за реализиране на отговорността са налице, няма значение дали и друг работник носи дисциплинарна отговорност за същото нарушение пред същия работодател и търсена ли е такава. А що се касае до заетостта на ищеца на друго място в предприятието, такава не е доказана по делото. Следва да се отбележи обаче, че дори да е бил зает в конкретния ден, това по никакъв начин не оправдава ищецът за това, че е бездействал да изпълнява задълженията си по контрол върху преките му подчинени за период от две години. Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволненият работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Софийски окръжен съд № 58 от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 473/ 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. А., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.Златица, ул.”Райна княгиня” № 4 против [заличено име на фирма] (предишно наименование „К. мед” АД), Е. 832046871, гр.Пирдоп, искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Марио Д. А. извършено със заповед на изпълнителния директор на „К. мед” АД № 66 от 17.10.2008 г., по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на Марио Д. А. на заеманата преди уволнението длъжност „супервайзор „Опробване и окачествяване” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за в размер 11 168,41 лв. ОСЪЖДА Марио Д. А., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.Златица, ул.”Райна княгиня” № 4, да заплати на [заличено име на фирма], гр.Пирдоп, Е. 832046871, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1 372 лв (хиляда триста седемдесет и два лева) – разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: