Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
София, 20.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 871 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Б. Б. срещу решение № 2237 от 01. 11. 2017г. по гр. дело № 2208/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е отменено решение от 15. 03. 2017г. по гр. д. № 15275/2016г. на СГС, ГО, 22 състав в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 20 000 лв. и вместо това е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за горепосочената разлика е отхвърлен като неоснователен, а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че присъденото обезщетение е съществено занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, тъй като не са взети впредвид всички конкретни обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД: вида и тежестта на престъплението, в което е обвинен; взетата най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от една година; неразумната продължителност на наказателното преследване, продължило почти 5 години в досъдебната фаза; влошеното здравословно състояние, причинено от незаконното обвинение; отнетите разрешение за ловно оръжие и самото ловно оръжие; широкото медийно разгласяване на досъдебното производство; сривът на осъществяваната търговска дейност от [фирма] – Стара Загора, на което ищецът е бил управител и съдружник; лошите условия в ареста, в който е изтърпявана наложената мярка за неотклонение и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди при аналогични случаи, като този на ищеца: на другите участници в организираната престъпна група, за която е повдигнатото процесно незаконно обвинение – Н. И. Я., Д. М. Д. и К. Д. Д., възлизащ на сумата 60 000 лв.. Моли искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде уважен за целия предявен размер от 300 000 лв., както и да му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Република България не подава писмен отговор. В проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 290 ГПК моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С определение № 330 от 09. 05. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в горепосочената обжалвана част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По този правен въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея /ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016г. по гр. д. № 4546/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване; наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др.. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
По основателността на касационната жалба и по наведените от касатора касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления: организиране и ръководене на организирана престъпна група /чл. 321 НК/ за извършване на престъпления в различни хипотези и случаи по чл. 143 НК /принуда, в съучастие и като подбудител/, чл. 214, ал. 1 НК /изнудване/, чл. 286, ал. 2 НК /подбудител, представяне на неистински доказателства/, производството по което е прекратено поради неизпълнение на задълженията на прокуратурата по чл. 369, ал. 3 НПК, и по които спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода: 16. 11. 2009г. – 17. 11. 2010г. и е постановено отнемане на разрешението и на притежавани ловни оръжия, които впоследствие са продадени.
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на прекратено наказателно производство на основание чл. 369 НПК по процесните обвинения, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне на справедливия според него размер от 5 000 лв. на обезщетението за процесните неимуществени вреди: продължителността на наказателното производство от 4 години и 9 месеца, приета за разумна; взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 1 година, изменена в „парична гаранция“; вида и тежестта на незаконните обвинения – участие в организирана престъпна група на територията на [населено място]; възрастта на ищеца към момента на привличането му като обвиняем – 40 г.; интензитета на претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство, вида на претърпените и доказани неимуществени вреди – ограничаване на социалните контакти, притеснения и страх от осъждане, разгласяване в медиите на Стара Загора, при което ищецът е представен в негативен контекст като мафиот и организатор на престъпна група в съучастие със служители на МВР – Стара Загора; невъзможността по време на ареста му да се грижи за 3 годишния си син и майка си, страдаща от множествена склероза; липсата на установено влошаване на здравословното състояние поради отсъствие на данни за това какво е било то преди повдигане на процесното обвинение и неангажиране като доказателство на съдебно – медицинска експертиза; висящото наказателно производство по същото време за друго по-леко престъпление /търговия на алкохол без бандерол/, по което ищецът също е бил задържан под стража за около 20 дни и по което се е признал за виновен, като е сключил споразумение с прокуратурата, по което друго наказателно производство също е претърпял неимуществени вреди. Решаващият съд е приел, че отнемането на разрешителното и на притежаваните ловни оръжия не съставляват вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; че за лошите условия в следствения арест ответникът не носи пасивна материалноправна отговорност, каквато носи административния орган – Министерство на правосъдието, и че липсва причинно – следствена връзка между евентуален спад в приходите от търговската дейност на [фирма] и незаконните обвинения, тъй като ищецът е напуснал дружеството като управител и съдружник преди повдигането им.
САС е съобразил конкретните горепосочени обстоятелства по делото, които в най – голяма степен са обусловили интензитета и вида на претърпените неимуществени вреди, но същевременно не ги е отчел в нужната степен, някои са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживяните болки и страдания, а трети са ценени превратно, в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
Видът и тежестта на повдигнатите процесни обвинения в организиране и ръководене на организирана престъпна група /чл. 321 НК/ за извършване на престъпления в различни хипотези и случаи по чл. 143 НК /принуда, в съучастие и като подбудител/, чл. 214, ал. 1 НК /изнудване/, чл. 286, ал. 2 НК /подбудител, представяне на неистински доказателства/, продължителността на наказателното преследване от почти 5 години и вида, тежестта и продължителността на изтърпяната от ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ / за срок от 1 година/ не са отчетени от въззивния съд в необходимата степен, като неправилно продължителността на наказателното производство, текло само в досъдебна фаза, е приета за разумна. Основанието, на което е прекратено последното /чл. 369, ал. 3 НПК в действалата към 08. 08. 2014г. редакция/ свидетелства за обратното разбиране, което самият законодател е уредил с изрична правна норма. Най – тежката наложена мярка за неотклонение, изтърпявана в продължение на 1 година, също не е съобразена в адекватната степен като източник на високоинтензивни болки и страдания поради отнетата свобода на човешката личност и накърняване на личните чест и достойнство за такъв продължителен период от време. Не са взети впредвид в нужната степен и негативните преживявания на ищеца поради широкото медийно огласяване на процесното незаконно обвинение в централната и местна преса, направили обществено достояние обвинението и съставляващи част от крайния вредоносен резултат /решение по гр. д. № 1916/2009г. на ВКС, Четвърто г.о./ и поради невъзможността му да се грижи за 3 годишния си син и болната от множествена склероза своя майка заради едногодишния арест. Не е съобразено също и обстоятелството, че от отнемането на разрешението и на самото ловно оръжие на ищеца, последният също е търпял неимуществени вреди, макар с невисока интензивност.
Горепосочените обстоятелства обуславят по-висок интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и по - висок размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 5 000 лв., поради което доводите на касатора-ищец за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер са основателни. Следва да бъдат зачетени и правилно отчетените от САС правнозначими обстоятелства: неустановеното влошаване на здравословното състояние на ищеца в причинно – следствена връзка с процесното незаконно обвинение, което подлежи на пълно и главно доказване в процеса, непроведено успешно от ищеца; неустановената причинно – следствена връзка между твърдян евентуален спад в приходите от търговската дейност на [фирма] и незаконното обвинение, поради това, че ищецът е напуснал дружеството като управител и съдружник преди и към повдигането му – факт, който подлежи на доказване от носещия тежестта за доказване ищец, а не се презумира и висящото наказателно производство през времетраенето на процесното наказателно производство за друго значително по-леко престъпление /търговия на алкохол без бандерол/, по което ищецът също е бил задържан под стража за около 20 дни и по което се е признал за виновен, сключвайки споразумение с прокуратурата, по което друго наказателно производство също е претърпял неимуществени вреди, макар със значително по-ниска интензивност от процесните вреди, подлежащи на обезщетяване в отделно производство като незаявени в настоящия процес. В съответствие със задължителните разрешения в ТП № 2/19.05.2015г. по тълк. д. № 2/2014г. на О. на ГК ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, въззивният съд е посочил, че претендираните от ищеца неимуществени вреди от лошите условия в следствения арест при изтърпяване на наложената най – тежка мярка за неотклонение не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ, тъй като произтичат от административна дейност на административен орган. Те могат да бъдат репарирани по реда на чл. 1 ЗОДОВ.
Що се отнася до наведените в касационната жалба оплаквания за това, че по аналогични случаи – на другите трима участници в организираната престъпна група, за участие в която и на ищеца е повдигнато процесното незаконно обвинение, са определени значително по-високи по размер обезщетения от по 60 000 лв., следва да бъде посочено следното:
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според която „справедливостта“ изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда не неимуществени вреди от един и същи вид, намерила отражение и в решение № 88/16. 07. 2018г. по гр. д. № 4209/2017г. на Трето г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по отношение на един от участниците в процесната организирана престъпна група - К. Д. Д.. Същевременно еднозначно е разбирането в съдебната практика, произтичащо от дадените задължителни разрешения в ППВС № 4/1968г. и в т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, че за всеки конкретен случай, съдът прави преценка на установените по делото факти и определя размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т.е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД унифицираност и разрешаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения. Страните не спорят, а и от определение № 565/24. 06.2016г. по гр. д. № 2145/2016г. на Четвърто г.о. на ВКС, определение № 167/10.02.2016г. по гр. д. № 359/2016г. на Трето г.о. на ВКС и решение № 88/16. 07. 2018г. по гр. д. № 4209/2017г. на Трето г.о. на ВКС, се установява, че останалите трима участници в процесната организирана престъпна група, по отношение на която е и повдигнатото процесно незаконно обвинение, са получили на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от на практика същото незаконно обвинение, по което и спрямо тях наказателното производство е прекратено на основание чл. 369, ал. 3 НПК, с приложена мярка за неотклонение също „задържане под стража“ за срок от 1 година, в размер по на 60 000 лв. за всеки един от тримата. При определяне на този размер съдилищата са взели предвид по – високия интензитет на претърпените неимуществени вреди и специфичния им характер, произтичащ от общественото положение на пострадалите и упражняваната отпреди незаконното обвинение професия – служители на МВР, в каквото качество им е повдигнато и обвинението, чиято основна функция е защита на правата на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В тази връзка са отчетени различни от процесните неимуществени вреди, изразяващи се в накърнен професионален авторитет, в завишеното очакване и изискване на обществото за почтеност и съблюдаване на закона, при които незаконното обвинение в престъпления се отразява особено тежко върху емоционалната, психическа и социална сфера на засегнатото лице. Взети са впредвид и други различни от процесните вреди при тримата полицейски служители, произтичащи от обусловеното от наказателното преследване дисциплинарно уволнение на Н. И. Я., Д. М. Д. и К. Д. Д. от органите на МВР, дискредитирало ги като професионалисти пред обществеността и колегите, отразило се неблагоприятно върху кариерата им до степен на безперспективност. Съобразени са и други конкретни факти, установени във водените други три дела /конкретната личност на полицаите с чисто съдебно минало, предполагаща по – висок интензитет на понесените морални вреди; установеното влошаване на здравето вследствие на незаконното обвинение и наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ с медицинска експертиза и др./, които отсъстват по настоящото дело, спрямо личността на ищеца, осъден условно за друго престъпление през времетраенето на процесното наказателно преследване, макар за значително по-леко престъпление. Ищецът за разлика от Н. И. Я., Д. М. Д. и К. Д. Д., не е бил полицейски служител, а управител и съдружник в търговско дружество, занимаващо се с продажба на алкохол, не е бил уволнен, а доброволно е напуснал търговското дружество като управител и съдружник, продавайки дяловете си от него, преди и към момента на повдигане на процесното обвинение, като не е установено тези действия да са били в причинно – следствена връзка със самото незаконното обвинение. Следователно касае се за различни неимуществени вреди, претърпени от различни пострадали от едно и също незаконно обвинение за участие в организирана престъпна група, като съществените различия са по отношение на ищеца Р. Б. и те произтичат от неговата личност, упражняваната от него професия като управител и съдружник в търговско дружество и осъждането му за друго по – леко престъпление, както и от други установени конкретни обстоятелства от значение за критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обуславящи по – ниска степен на интензивност на търпените морални вреди. Конкретно установените по настоящото дело факти от значение за справедливия размер на претендираното обезщетение изключва идентично или сходно разрешаване на настоящия спор със споровете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по отношение на другите трима обвиняеми по процесното незаконно обвинение /бивши полицаи/, доколкото не се касае за аналогични, а за различни случаи.
При съобразяване с всички горепосочените обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 20 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпления, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като за разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 300 000 лв., като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде уважен за разликата над присъдената от САС сума от 5 000 лв. до сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от 08. 08. 2014г.. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди е отхвърлен, въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 570. 75 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и касационната инстанция, съставляващи държавни такси и хонорар за един адвокат, пропорционално на уважената част от иска.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2237 от 01. 11. 2017г. по гр. дело № 2208/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта му с която е отменено решение от 15. 03. 2017г. по гр. д. № 15275/2016г. на СГС, ГО, 22 състав в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 20 000 лв. и вместо това е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за горепосочената разлика е отхвърлен като неоснователен, както и в частта му, с която е реализирана отговорността на ответника за съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за сумата 159 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Р. Б. Б., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ - разликата над присъдената сума от 5 000 лв. до сумата 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления: организиране и ръководене на организирана престъпна група /чл. 321 НК/ за извършване на престъпления в различни хипотези и случаи по чл. 143 НК /принуда, в съучастие и като подбудител/, чл. 214, ал. 1 НК /изнудване/, чл. 286, ал. 2 НК /подбудител, представяне на неистински доказателства/, производството по което е прекратено поради неизпълнение на задълженията на прокуратурата по чл. 369, ал. 3 НПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08. 08. 2014г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2237 от 01. 11. 2017г. по гр. дело № 2208/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в останалата му обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Б. Б., ЕГН: [ЕГН], сумата 570. 75 лв. /петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – съдебно – деловодни разноски пред първата и касационна инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|