Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 30.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Емил Марков
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 419 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ал.1 ГПК.
Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК на влязлото в сила Определение № 1656 от 20.05.2015 год. по гр.д.№ 890/2015 год. на Варненския окръжен съд с което на основание чл.233 ГПК е обезсилено Решение № 488/30.01.2015 год. по гр.д.№ 10016/14 год. на Варненския районен съд 41 с-в и е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, поради отказ от него.
Твърдението по молбата за отмяна на едноличното дружество е, че по предявените от него искове срещу [фирма] е било образувано гр. дело № 10016/14 год. по описа на Варненски районен съд, 41-ви състав. Искът с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД е бил уважен. По жалба на ответника е било образувано гр.д. № 890/2015 год. на Варненския окръжен съд. По време на висящността на въззивното производство, вписаният в Търговския регистър нов управител на въззиваемия - К. Д. е направила отказ от иска от името на [фирма] и ВнОС е постановил определението, чиято отмяна е предмет на настоящето производство.
С влязло в сила на 28.09.2017 год. Решение № 764 от 25.10.2016 год. по т.д.№ 762/2015 год., Окръжен съд Варна по реда и на основание чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТР е приел за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство.
Тезата на молителя е, че през периода от 15.05.2015 - 12.10.2017 год. [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от иска не е произвел правно действие. Заявените основания за отмяна са по: 1./ Чл.303 ал.1 т.1 ГПК – нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство и материализиращи ги доказателства; 2./ Чл.303 ал.1 т. 3 ГПК - определението се основава на недействително вписване в Търговския регистър, което е отменено/обявено за такова; 3./ При условията на евентуалност - чл.303 ал.1 т.2 ГПК - поради установено престъпно действие на представител на страната.
В хода на производството пред ВКС, молителят е оттеглил искането си за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение.
Становището на ответника [фирма], изразено чрез депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмен отговор, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание и чрез представена по делото писмена защита е, че молбата за отмяна е неоснователна.
Основава тезата си за липсата на предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК на разбирането, че не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, обуславящи отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Обстоятелството (установяване недействителността на вписването в търговския регистър) е новонастъпило, а материализиращото го доказателство – новосъздадено. Т.е. не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които по обективни причини страната не е могла да докаже. Позовава се на задължителните разяснения на ППВС № 2/1977 год., както и на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, съобразно което за съда, като трето добросъвестно лице отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл.365 т.3 ГПК вр.чл.29 ЗТР има действие занапред. Изтъква и доводи по приложението на чл.141 ал.6 ТЗ.
Всяка от страните има искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС, като възражения по чл.78 ал.5 ГПК не са направени.
Молбата на [фирма] по чл.303 ал.1 ГПК е депозирана на 18.12.2017 год. и е допустима, като депозирана в срока по чл.303 ал.5 т.1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл.233 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Молбата за отмяна е основателна.
Преди всичко, съдебният състав дължи преценка и произнасяне относно правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна – установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство досежно представителството по отношение на страната по същинския спор [фирма] и материализиращото го доказателство - влязло в сила на 28.09.2017 год. Решение № 764 от 25.10.2016 год. по т.д.№ 762/2015 год. на Окръжен съд Варна. Както бе посочено по-горе, с това решение по реда и на основание чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТР ВнОС е приел за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството (настоящ молител) представлява несъществуващо обстоятелство. Релевантен за настоящото производство е периода 15.05.2015 - 12.10.2017 год. – вписването на Д. като управител и влизане в сила на решението на ВнОС, обуславящо последицата по чл.604 ГПК – заличаване на това вписване.
Становището на настоящия съдебен състав е, че спрямо висящото производство по гр.д.№ 890/2015 год. на Варненския окръжен съд, въззиваемият [фирма] не е бил надлежно представляван и депозираната от К. Д. на 19.05.2015 год. молба с вх.№ 15269 за отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. Това е така, поради факта, че процесуалната представителна власт на Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва. В т.3 на ТР № 1/2002 год. ОСГК на ВКС изрично сочи, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в Търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. От това следва, че изявлението за отказ от иска, не е изхождало от ищеца-въззивник и не го обвързва. Възниква въпросът, доколко това изявление обвързва съда към когото е било отправено, доколкото ответникът по молбата се позовава на чл.141 ал.6 ТЗ и действието на вписването за третите добросъвестни лица.
Становището на състава е, че в случая хипотезата на чл.141 ал.6 ТЗ, а и на чл.599 ал.2 вр.ал.1 ГПК която ТЗ до голяма степен възпроизвежда, няма отношение към преценката на съда в производството по отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК.
Към момента на отправяне на изявлението на Д. за отказ от иска, тя е била вписана в Търговския регистър като управител. Съобразно това вписване, ВнОС е приел, че изявлението изхожда от законния представител (по смисъла на чл.30 ал.1 ГПК) на страната по делото [фирма] и е прекратил производството по иска. Процесуалните действия на ВнОС, обаче, не са обект на проверка в настоящето производство, доколкото не е въведено основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и по-конкретно, тази негова хипотезата, предвиждаща нарушаването на съответните правила да е извършено от съда.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че и при основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, нарушеното право на участие на страната, вследствие ненадлежно учредено процесуално представителство (напр.: адв.пълномощно не е подписано от доверителя, посочен в него), въпросът дали за съда упълномощаването е произвело действие или не стои. При установяване на ненадлежното учредяване на процесуално представителство в рамките на самото производство по чл.303 ГПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна. Т.е. дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител е без значение. В настоящия случай, изявлението за отказ от иска, отправено от Д., съставлява процесуално действие, ненуждаещо се от приемане или неприемане от насрещната по делото страна и това процесуално действие не обвързва [фирма].
Същността на изявлението по чл.233 ГПК е, че то десезира съда със спора и преклудира правото на „КНМ Г.” да предяви иск срещу същата страна за същото вземане и на същото основание – чл.299 ал.1 ГПК. Това, че последицата от определението по чл.233 ГПК е като по влязло в сила решение, (принадлежност на имущественото право, предмет на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД на [фирма]), обуславя единствено допустимостта на производството по чл.303 ал.1 ГПК, но не и основателността/неоснователността на отмяната.
Както бе посочено по-горе, въведените от [фирма] основания за отмяна са по чл.303 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Въпреки предвидена в т.13 на ППВС № 2/1977 год. възможност за съда да се произнесе и на друго основание при констатирано противоречие между действително твърдяното и формално посоченото такова, в случая това не се налага, тъй като основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице. В случая, новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна не касае същинския спор между страните – съществуване/несъществуване на вземането по чл.55 ал.1 ЗЗД. То касае преклудиращо материалното право на страната процесуално действие, поради което и производството по отмяна с което е сезиран съставът на ВКС до голяма степен съдържа белезите на процес относно процеса.
Новото обстоятелство (ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент по чл.233 ГПК) не е новонастъпило. То е съществувало по време на висящността на спора пред ВнОС, но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на този процес, доколкото законът (365 т.3 и чл.604 ГПК) предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на Д. е било и процесуално такова по чл.30 ал.1 ГПК. Затова е без значение дали преди или след отказа по чл.233 ГПК заличеният управител К. е уведомил съда за порока. Това уведомяване не би могло да произведе правно действие, освен, че изхожда от процесуално нелегитимирано лице, още и поради предвидения самостоятелен исков ред по чл.365 т.3 ГПК, посочен по-горе.
В това се състои и разликата с чл.303 ал.1 т.5 ГПК при която порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство по отмяна. Обстоятелство, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор, е установено в друг спорен исков процес и материализиращото го доказателство е именно Решение № 764 от 25.10.2016 год. по т.д.№ 762/2015 год. на ВнОС.
С оглед наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне досежно основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по отношение на основанията за отмяна не е налице кумулативност.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че определението по чл.233 ГПК, постановено по молба на К. Д. следва да се отмени и делото да бъде върнато на ВнОС за продължаване на процеса по въззивната жалба на [фирма] от стадия на опороченото процесуално действие.
Съобразно задължителните указания, съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя [фирма] в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК по молба на [фирма] влязлото в сила Определение № 1656 от 20.05.2015 год. по гр.д.№ 890/2015 год. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане и продължаване на процесуалните действия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |