10 Р Е Ш Е Н И Е № 127 София,10.02.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3197/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 272 от 13.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 25.02.2013 г., постановено по в. т. д. № 741/2012 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната от [фирма] част, с която е потвърдено решение № 22 от 21.10.2011 г. по т. д. № 5/2011 г. на Разградски окръжен съд. С първоинстанционното решение, по иск на съдружника Д. В. К., са отменени на основание чл.74, ал.1 ТЗ решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 26.01.2009 г. В касационната жалба на [фирма] - [населено място], се прави искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо или за отмяната му като неправилно. Недопустимостта на решението е аргументирана с доводи, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск на съдружник в О., който е съпритежател на дружествен дял и в това качество не разполага със самостоятелна процесуалноправна легитимация да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ, отделно и независимо от останалите съдружници - съпритежатели на общия дял. К. поддържа, че като не е констатирал служебно недопустимостта на иска и на първоинстанционното решение, с което същият е уважен, въззивният съд е нарушил съществено разпоредбата на чл.269 ГПК и е постановил недопустим, евентуално неправилен, съдебен акт. Неправилността на решението е обоснована с оплакване, че въззивният съд не е изложил мотиви в подкрепа на извода за императивен характер на клаузата на чл.25 от дружествения договор, уреждаща участието и гласуването в общото събрание на съдружниците - съпритежатели на дружествен дял. Наведени са и доводи за необоснованост и незаконосъобразност на извода, че оспорените решения подлежат на отмяна по реда на чл.74, ал.1 ТЗ, тъй като са взети в нарушение на чл.25 от дружествения договор и на чл.132 ТЗ. Ответникът по касация Д. В. К. със съдебен адрес в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Производството по т. д. № 5/2011 г. на Разградски окръжен съд е образувано по предявени от Д. В. К. против [фирма] искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 26.01.2009 г. за приемане на актуализиран дружествен договор и за промяна на адреса на дружеството. Отмяната е поискана на няколко кумулативно заявени основания, сред които вземане на решенията без необходимия кворум по чл.27 от дружествения договор /приложим според ищеца в редакцията от 14.10.1997 г./ и в нарушение на чл.25 от договора. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно чл.25 от дружествения договор общото събрание се състои от съдружници, чиито дялове са разпределени в дял „М” и дял „Р”, като съдружниците - съсобственици на всеки от двата дяла гласуват чрез избран от тях пълномощник, а за общото събрание на 26.01.2009 г. не са избирани пълномощници и „не е ясно как е гласувано”. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдяното от ищеца нарушение на изискването за кворум по чл.27 от дружествения договор, приложим в редакцията от 30.03.2000 г., и е отменил решенията на общото събрание на това основание. Сезиран с въззивна жалба от дружеството - ответник, Варненски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е преценил, че решението е правилно като краен резултат, но не е възприел съображенията, с които първоинстанционният съд е мотивирал отмяната на дружествените решения. След анализ на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че редовно свиканото за 26.01.2009 г. общо събрание е проведено при наличие на необходимия кворум, предвиден в чл.27 от дружествения договор в приложимата към спора редакция от 30.03.2000 г. Изложил е аргументи, че неучастието в събранието на част от съдружниците не е довело до липса на кворум, тъй като неоправданите откази на тези съдружници да приемат поканите за събранието следва да се приравнят на предварително съгласие по чл.27, ал.3 и ал.4 от договора за провеждане на събранието без тяхно присъствие. За да потвърди първоинстанционното решение, Варненски апелативен съд е приел за осъществено поддържаното от ищеца нарушение на чл.25 от дружествения договор, обуславящо отмяна на взетите от общото събрание решения. Въззивният съд се е позовал на раздел V от дружествения договор, според който капиталът на [фирма] е разпределен на два дяла - дял „М”, притежание на шестима съдружници, и дял „Р”, притежание на двадесет и осем съдружници, и на чл.25 от договора, в който е предвидено, че съдружниците - съсобственици на дял „М” и на дял „Р”, гласуват в общото събрание чрез избран от тях пълномощник. Изхождайки от разбирането, че договорната клауза на чл.25 възпроизвежда императивната разпоредба на чл.132 ТЗ, съдът е изразил становище, че за законосъобразното вземане на решения от общото събрание е необходимо съпритежателите на всеки от двата дяла да изберат единодушно лице, което да ги представлява на събранието и да гласува от тяхно име. Като е съобразил удостовереното в протокола от 26.01.2009 г., че една част от съдружниците са присъствали и гласували лично, а друга част са гласували чрез индивидуално упълномощени за целта представители, въззивният съд е направил извод, че оспорените от ищеца решения подлежат на отмяна, тъй като са взети в нарушение на императивните разпоредби на чл.132 ТЗ и чл.25 от дружествения договор. Касационното обжалване е допуснато във връзка с поставения от касатора процесуалноправен въпрос, значим за допустимостта на въззивното решение, дали в хипотезата на чл.132 ТЗ отделният съдружник - съпритежател на дружествен дял в О., разполага със самостоятелна процесуална легитимация да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание или за предявяване на такъв иск се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници - съпритежатели на дела. Освен за проверка на допустимостта на въззивното решение, касационното обжалване е допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за начина на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците - съпритежатели на дял в О. в хипотезата на чл.132 ТЗ, разрешаването на който е обусловило изхода на делото. По поставените въпроси настоящият състав на ВКС приема следното : Съвместната процесуална легитимация в гражданското процесуално право предпоставя съвместно предявяване на иска от или срещу няколко лица като условие за допустимост на иска и на съдебния процес. Изискването за съвместно предявяване на иска произтича от съвместното притежание на защитаваното субективно материално право, естеството на което налага необходимост от общо и еднакво решение по спора спрямо всички носители на правото. Приложението на съвместната процесуална легитимация е свързано с института на задължителното необходимо другарство, при което поради еднаквостта на спорното правоотношение участието на всички другари като ищци или ответници по делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Искът по чл.74, ал.1 ТЗ е способ за съдебна защита срещу решения на общото събрание на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество, които противоречат на дружествения договор и/или на императивни разпоредби на закона. Правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ принадлежи на всеки съдружник, а правен интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника. Предвид правилото на чл.26, ал.2 ГПК, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, съдружникът е легитимиран да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за защита на собствените си членствени права, но не и за защита на правата на други съдружници, дори те да са засегнати от същите порочни решения на общото събрание. В разпоредбата на чл.132 ТЗ е уредена особена хипотеза на участие в дружество с ограничена отговорност, при която един дружествен дял се притежава в съсобственост от няколко съдружници и в това качество съдружниците са титуляри на едно единно членствено правоотношение с дружеството. Членственото правоотношение се формира от предвидените в закона и в дружествения договор имуществени и неимуществени права и задължения, чрез които съдружникът участва в дейността на дружеството и в резултатите от нея. В хипотезата на чл.132 ТЗ, с оглед общността на дружествения дял, включените в съдържанието на единното членствено правоотношение права и задължения принадлежат общо на всички съдружници - съпритежатели на дела, които по разпореждане на закона упражняват правата съвместно и отговарят за задълженията солидарно. Уредената в чл.132 ТЗ съвместност на дела не следва да бъде абсолютизирана до степен, отричаща възможността всеки от съдружниците да упражнява лично и независимо от останалите съпритежатели на дела отделни членствени права в рамките на единното членствено правоотношение и да отговаря лично за изпълнението на отделни задължения. Личната отговорност е приложима за задълженията, чието изпълнение изисква лични усилия, действия или бездействие от страна на съдружника, които не могат да бъдат „заместени” от поведението на другите съдружници - съпритежатели на същия дял, и по тази причина неизпълнението им е основание за санкциониране само на неизправния съдружник. Такива задължения са задължението за оказване на съдействие при осъществяване на дейността на дружеството, задължението за въздържане от действия против интересите на дружеството, задължението за изпълнение на решенията на общото събрание и др. Личното упражняване на правата е допустимо и възможно по отношение на всички неимуществени права, които имат строго личен характер, изключващ съвместното им упражняване едновременно от няколко съдружници, дори когато те са съсобственици на един дружествен дял и титуляри на едно общо членствено правоотношение. С оглед на естеството им строго личен характер имат правото на непосредствено участие в дейността на дружеството, правото на участие в работата на общото събрание, контролните права на информация за хода на дружествените дела и др. Според настоящия съдебен състав, личен характер има и защитното право на иск по чл.74, ал.1 ТЗ, тъй като предявяването на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е обусловено от личната преценка на всеки съдружник дали конкретно решение на общото събрание засяга негови признати от закона и дружествения договор членствени права, а и законът не овластява изрично отделния съдружник - съпритежател на дружествен дял чрез предявяване на иск по чл.74, ал.1 ТЗ да търси съдебна защита не само на своите членствени права, но и на правата на другите съпритежатели на общия дял. Като аргумент за личния характер на правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ могат да се посочат и хипотезите, при които порочността на решението на общото събрание е резултат от нарушения на закона и на дружествения договор, допуснати само по отношение на някой от съдружниците - съпритежатели на дружествен дял /например невръчване или ненадлежно връчване на покана за събранието по чл.139, ал.1 ТЗ или на предупреждение за изключване по чл.126, ал.3 ТЗ, недопускане до участие в общото събрание/. В тези хипотези правен интерес от предявяване на иск по чл.74, ал.1 ТЗ ще съществува само за съдружника, по отношение на който е осъществено нарушението, не и за останалите съдружници, които, макар да са титуляри на същото членствено правоотношение, няма да имат основание да искат отмяна на решението и няма да са процесуално легитимирани да предявят иска по чл.74, ал.1 ТЗ, съвместно със засегнатия съдружник. Съвместното предявяване на иск по чл.74, ал.1 ТЗ от всички съдружници с общ дял по чл.132 ТЗ не би било допустимо и тогава, когато с решението на общото събрание се санкционира поведението на един или на няколко от съдружниците като последица от неизпълнение на техни лични задължения към дружеството /например изключване на съдружник за извършване на действия във вреда на дружеството или за неизпълнение на предходно решение на общото събрание, изискващо негови лични действия или бездействия/. Въпреки единството на дружествения дял и на членственото правоотношение, правен интерес от предявяване на иск по чл.74, ал.1 ТЗ ще съществува само за санкционирания съдружник, но не и за другите съпритежатели на дела, доколкото санкциониращото решение няма да рефлектира върху правните им сфери и върху правото им на членство. Предявяването на иск по чл.74, ал.1 ТЗ от всички съдружници би било недопустимо и в случаите, когато решението на общото събрание е обусловено от неизпълнение на задължения, които нямат строго личен характер, каквито са имуществените задължения. За изпълнението на тези задължения съдружниците отговарят солидарно - чл.132, изр.2 ТЗ, а солидарните длъжници са обикновени другари в исковия процес и съвместната процесуална легитимация, присъща на задължителното другарство, е неприложима към предявяваните от тях искове. Изложените съображения мотивират настоящия състав на ВКС да приеме, че в хипотезата на чл.132 ТЗ всеки от съдружниците - съпритежатели на дружествен дял разполага със самостоятелно право на иск по чл.74, ал.1 ТЗ и е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ, отделно и независимо от останалите съпритежатели на дела, за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, когато тези решения противоречат на повелителни разпоредби на закона и/или на дружествения договор и засягат неговото право на членство или отделни негови членствени права. За предявяването на иск по чл.74, ал.1 ТЗ в хипотезата на чл.132 ТЗ не се изисква съвместна процесуална легитимация на всички съдружници - съпритежатели на дружествен дял. Разпоредбата на чл.132 ТЗ не съдържа изрична правна уредба относно начина на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците - съпритежатели на дружествен дял. Законовата регламентация на участието в О. чрез съпритежание на дружествен дял се изчерпва с правилата, че съдружниците - съпритежатели на общ дял упражняват съответстващите на дела членствени права само съвместно, отговарят солидарно за задълженията по дела и определят лице, което да ги представлява в дружеството. Отсъствието на детайлна законова уредба не препятства възможността начинът на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците с общ дял да бъде уреден изчерпателно в дружествения договор, но при съблюдаване на законовите принципи и правила за членство в О. и за съпритежание на дружествен дял по чл.132 ТЗ. Правилото на чл.132, изр.3 ТЗ, че съпритежателите на дружествен дял определят лице, което да ги представлява пред дружеството, не е основание да се отрече правото на всеки от съпритежателите да участва лично в работата на общото събрание. Правото на участие в общото събрание е едно от основните лични права на всеки съдружник в търговско дружество, признато в закона - чл.123 ТЗ. Определянето на представител по чл.132, изр.3 ТЗ не лишава съдружника от правото да участва лично в работата на събранието и това право, признато и гарантирано от закона, не може да бъде дерогирано с дружествения договор. В същия смисъл е и произнасянето в постановеното при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ решение № 423/10.06.2004 г. по гр. д. № 1432/2003 г. на ВКС, Търговска колегия, в което е прието, че избирането на представител не изключва правото на съпритежателите на дружествен дял по чл.132 ТЗ да участват в общото събрание, тъй като чрез участието си в събранието те ще реализират правото си да бъдат информирани за дружествените работи и по този начин ще могат да определят мандата на представителя си при гласуване на решенията от дневния ред. Правото на участие в работата на общото събрание е неразривно свързано с правото да се гласува на събранието. Правото на глас също принадлежи на всеки съдружник, но с оглед съвместното притежание на дела в хипотезата на чл.132 ТЗ и правилото на чл.137, ал.2 ТЗ, че всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, упражняването му от всички съпритежатели на дружествения дял трябва да е еднопосочно. Еднопосочното упражняване на правото на глас предполага чрез гласуване на всеки съдружник да се формира един общ глас, пропорционален на размера на общия дял. Формирането на общ глас е възможно само при постигнато от съдружниците съгласие /с единодушие или с мнозинство - според вътрешните уговорки помежду им/ относно начина на гласуване - за или против приемане на конкретно решение от дневния ред на събранието, и гласуване на събранието в съответствие с постигнатото съгласие. В противен случай, ако не е постигнато съгласие между съпритежателите на дела относно начина на гласуване и посредством личното гласуване всеки от тях изразява разнопосочна воля за приемане или неприемане на подложеното на гласуване решение, индивидуалните гласове на съдружниците ще бъдат правно ирелевантни за дружеството и няма да формират общ глас, съответстващ на дружествения дял. Тогава индивидуалните гласове на съдружниците - съпритежатели на дела не следва да се вземат предвид, а следва да се приеме, че съответстващото на съвместния дял право на глас не е упражнено с произтичащите от това последици. В съответствие с така възприетите разрешения и на основание чл.291, т.1 ГПК настоящият съдебен състав обявява за правилна практиката във влязлото в сила решение № 183/13.11.2008 г. по т. д. № 227/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е аргументирано допускането на въззивното решение до касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според тази практика, дори когато не са определили лице, което да ги представлява пред дружеството, съдружниците - съпритежатели на дружествен дял по чл.132 ТЗ могат да участват в работата на общото събрание и да гласуват лично, но упражнявайки правото на глас, инкорпорирано в притежавания в съсобственост дружествен дял. Предвид изложеното, отговорът на поставения във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК правен въпрос е : В хипотезата на чл.132 ТЗ съдружниците - съпритежатели на дружествен дял могат да участват и да гласуват лично в общото събрание - съобразно предвижданията на дружествения договор и вътрешните уговорки помежду им, независимо от изискването на чл.132, изр.3 ТЗ за избор на общ представител; Упражняването на правото на глас от всеки съдружник трябва да е еднопосочно, за да формира един общ глас, пропорционален на размера на общия дял; Ако поради несъгласие на съдружниците е невъзможно формиране на общ глас, техните индивидуални гласове не следва да се вземат предвид и припадащото се на общия дял право на глас следва да се счита за неупражнено. По основателността на касационната жалба : С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на въззивното решение, аргументирано с липсата на самостоятелна процесуалноправна легитимация за ищеца Д. В. К. да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание от 26.01.2009 г. В рамките на касационния контрол по чл.290 ГПК съдебният състав на ВКС констатира, че въззивното решение не е недопустимо на поддържаното в жалбата основание. В исковата молба ищецът Д. К. се е позовал на клаузата на чл.25 от дружествения договор, предвиждаща разпределяне на капитала на [фирма] в два дяла, правата по които се упражняват съвместно от съдружниците - съпритежатели на дяловете. От изразеното по-горе становище, че в хипотезата на чл.132 ТЗ правото на иск по чл.74, ал.1 ТЗ принадлежи лично на всеки от съдружниците - съпритежатели на дружествен дял, се налага извод, че дори да е имал качеството на съпритежател на дружествен дял по смисъла на чл.132 ТЗ, ищецът е разполагал със самостоятелна процесуална легитимация да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание от 26.01.2009 г., отделно от останалите съдружници - съпритежатели на дела. За предявяването на иска не е била необходима съвместна процесуална легитимация на всички съдружници от общия дял и поради това решенията на инстанциите по същество, с които е разгледан искът, не са недопустими. Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.132 ТЗ. Въззивният съд е отменил решенията на общото събрание, след като е направил извод, че те са взети в нарушение на разпоредбата на чл.132 ТЗ, възпроизведена в клаузата на чл.25 от дружествения договор. Като нарушение е квалифицирано личното участие и гласуване в събранието на 26.01.2009 г., респ. участието и гласуването чрез индивидуално упълномощени представители, на отделните съдружници, които - според преценката на съда, имат качеството на съпритежатели на дружествени дялове, съответно дял „М” и дял „Р”, и на това основание е следвало да участват и да гласуват в събранието само чрез избрани общи представители. Изводът за допуснато нарушение на чл.132 ТЗ и на чл.25 от дружествения договор е изграден при неправилна преценка на съдържанието на дружествения договор в приложимата към спора редакция от 30.03.2000 г. Действително, в клаузите на чл.7 и чл.8 на раздел V от дружествения договор, в които е възпроизведена съдържащата се в учредителния договор от 14.10.1997 г. уредба на структурата на капитала на дружеството, е предвидено, че капиталът на [фирма] се разпределя между съдружниците в два дяла - дял „М” и дял „Р”; Първият дял е притежание на мениджърския екип, включващ шестима съдружници, сред които и ищецът Д. К., а вторият дял е притежание на двадесет и осем съдружници - работници и служители на дружеството. Едновременно с това обаче е посочено, че всеки от съдружниците притежава дял на определена стойност - по 420 лв. за съдружниците от дял „М” и по 80 лв./90 лв. за съдружниците от дял „Р”. Индивидуализирането на размера на членственото участие на всеки съдружник разкрива, че указаното в чл.7 и чл.8 разпределение на дружествения капитал в два дяла, пренесено от учредителния акт от 14.10.1997 г., е само условно и има за цел да разграничи съдружниците от мениджърския екип и тези от работническия състав, които чрез участие в процедура за приватизационна продажба на [фирма] са учредили [фирма]. За условен характер на обособяването на двата дружествени дяла сочи и приложеният към дружествения договор от 14.10.1997 г. списък на съдружниците, в който при идентична структура на капитала е отбелязано колко дружествени дяла притежава всеки от съдружниците в дял „М” и дял „Р”. Въззивният съд се е позовал буквално на текстове от дружествения договор, без да анализира смисъла на клаузите на чл.7 и чл.8 и без да съобрази клаузите на чл.14 и чл.23, ал.2, които въпреки правилото на чл.25, че общото събрание се състои от съдружниците, съсобственици на дял „М” и дял „Р”, които гласуват чрез избран от тях пълномощник, признават на отделните съдружници право на участие в общото събрание и предвиждат възможност /”могат”/, а не задължение, съдружниците от всеки дял да изберат пълномощник, който да ги представлява в общото събрание. В резултат на буквалното тълкуване на текстовете на чл.7 и чл.8 във вр. с чл.25 от дружествения договор и игнориране на други значими клаузи от договора съдът е достигнал до необоснован извод, че договорът урежда съвместно притежание на дружествени дялове по смисъла на чл.132 ТЗ и че поради общността върху дяловете отделните съдружници не са имали право да участват и да гласуват лично или чрез индивидуално упълномощен представител в общото събрание на 26.01.2009 г. Посоченият извод е и незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл.132 ТЗ не изключва правото на съдружниците - съпритежатели на дял в О. да вземат лично участие в работата на събранието и да упражнят лично правото си на глас в рамките на общия глас, припадащ се на размера на общия им дял. Съгласно чл.26, ал.2 от дружествения договор, решенията за изменение и допълване на дружествения договор се вземат с единодушие от всички съдружници, а останалите решения - с мнозинство повече от ½ от капитала. От съставения на 26.01.2009 г. протокол е видно, че на общото събрание са присъствали лично и чрез пълномощници 28 съдружници, които формират повече от ¾ от капитала на дружеството, и са отсъствали шестима съдружници. По отношение на отсъстващите съдружници въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.27, ал.4 от дружествения договор, при която събранието може да бъде проведено без участие на някой от съдружниците при изрична тяхна декларация за това. В протокола е удостоверено, че всички присъствали съдружници са гласували „за” приемане на решенията за актуализиране на дружествения договор и за промяна на адреса на дружеството. При вземане на решенията не е допуснато нарушение на дружествения договор и на чл.132 ТЗ, както неправилно е приел въззивният съд, и не е налице релевираното от ищеца основание за отмяна на решенията по реда на чл.74, ал.1 ТЗ. Като е уважил иска по чл.74, ал.1 ТЗ при отсъствие на предпоставки за отмяна на дружествените решения от 26.01.2009 г., Варненски апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част. Поради това, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната на решението спорът следва да се разреши по същество с отхвърляне на иска по чл.74, ал.1 ТЗ. В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъждането на разноски в полза на Д. К.. На основание чл.78, ал.3 ГПК Д. К. да бъде осъден да заплати на [фирма] направените в процеса разноски в размер на 520 лв., отразени в списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 57 от 25.02.2013 г., постановено по в. т. д. № 741/2012 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 22 от 21.10.2011 г. по т. д. № 5/2011 г. на Разградски окръжен съд за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 26.01.2009 г., и за осъждане на [фирма] да заплати на Д. В. К. разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 510 лв., и вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. К. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.10, офис № 26, против [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 26.01.2009 г. ОСЪЖДА Д. В. К. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на сумата 520.00 лв. /петстотин и двадесет лв./, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :