Р Е Ш Е Н И Е № 456 град София, 02 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2299/ 2011 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Осъденият Г. И. Б. е направил искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, тъй като е „издадена задочна присъда в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода”, и наказанието било завишено.В искането, наименовано „въззивна жалба” не се излагат конкретни съображения в негова подкрепа.В съдебното заседание осъденият заявява искане за връщане на делото за ново разглеждане , а назначения му служебен защитник намира, че съдът неправилно е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия и само на това основание присъдата подлежи на отмяна по реда на възобновяването. Гражданският ищец не се явява и не взема становище по искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно и на двете основания- чл.422, ал.1, т.5 от НПК и чл.423, ал.1 от НПК, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, независимо, че не е конкретизирано основанието, тъй като е направено от легитимно лице в допустимия от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Искането на осъдения за отмяна на влязлата в сила присъда, поради неучастието му в съдебното производство е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК.Обстоятелството, че производството е проведено в негово отсъствие се е достатъчно за възобновяване на наказателното дело по негово искане.От материалите по делото се установява, че осъденият е знаел за наказателното производство, участвал е в досъдебното производство, където е ползвал и адвокатска защита.След внасяне на обвинителния акт в съда, препис от същия му е бил връчен и е била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК.Уведомен е бил за съдебното заседание, на което поради неявяването му съдът е променил мярката за неотклонение в „задържане под стража”.Въпреки предприетите действия за привеждане в изпълнение на мярката за неотклонение той не е бил открит и една тогава съдът с участието на назначен защитник е разгледал делото в негово отсъствие и постановил атакуваната присъда.При тези факти очевидно е, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК, осъденият е знаел за воденото съдебно производство срещу него, не се е явил в съдебното заседание, за което е бил редовно призован, с което сам се е поставил в положение съдебният акт да бъде постановен в негово отсъствие. Искането е неоснователно и разгледано на плоскостта на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Влязлата в сила присъда не е проверявана по касационен ред, поради което и подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателните дела.Соченото в искането касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 от НПК- явна несправедливост на наказанието не е налице. При определяне на наказанието съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието.Извършеното от осъдения престъпление по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК е с много висока степен на обществена опасност, такава е и личността на осъдения, който макар и осъждан не само не е коригирал поведението си, но и в един много кратък период от време очевидно е възприел грабежа като единствен начин за набавяне на средства за живот.Правилно при преценката на относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства съдът е наложил наказанието от седем години и шест месеца лишаване от свобода, макар и в рамките на смекчаващите обстоятелства, но над минималното предвидено за престъплението наказание.Това наказание по размер в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 от НК и чрез него би могло да се очаква постигане на поправителен и превъзпитателен ефект върху осъдения. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влязлата в сила присъда искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Б. за възобновяване на н.о.х.д.№ 1322/ 2010г. по описа на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: