РЕШЕНИЕ № 273 София, 10.09. 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева Мими Фурнаджиева При участието на секретаря Б.Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 382 по описа за 2009г., приема следното: Производството е по чл.290 и следв. от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Н. А. С. от гр.С. като едноличен търговец под фирма “ВАРОШ-91-Н. С.” С. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 09.ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 398/2008г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 1222/31.VІІІ.2009г. на основание чл.280 ал.1 от ГПК по въпросите: 1. неизпълнени указания по тълкуването и прилагането на нормите относно доказателствената тежест, на чл.56 от ЗН, какво включва съдържанието на понятието „имущество на длъжника” и значението на вземането по запис на заповед с оглед на това, че същото не представлява част от имуществото на длъжника; 2. необсъждане на всички събрани доказателства, непреценка на доводите и възраженията на ищеца за нищожност на записа на заповед; 3. предвидено ли е в чл.56 от ЗН условие кредиторът да не може да се удовлетвори от личното имущество на наследника; 4. какво съдържа понятието „имущество на наследника” по смисъла на чл.56 от ЗН, представляват ли такова реално непритежавани от ответника трудово възнаграждение, стойността на товарния автомобил и вземането по записа на заповед, следва ли да се включи към задължението на ответника обезщетението за забавено плащане от 14.VІІ.2004г. до 14.Х.2008г., щом не е съдебно установено, с оглед разпоредбата на чл.56 от ЗН, и 5. въпросите относно нищожността на записа на заповед. Ответникът по касационната жалба А. З. Г. от гр.С. не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Софийският окръжен съд след връщането на делото за ново разглеждане от ВКС на РБ е оставил в сила решението на С.ския РС от 15.ІІІ.2006г. по гр.д. № 176/2005г., с което е отхвърлен предявеният от Н. С. като ЕТ под фирма “Варош-91-Н. С.” срещу А. З.Г. иск за унищожаване в негова полза на отказа на ответника от наследството на баща му З. Ал.Г., починал на 25.VІ.2004г., вписан в книгата за откази при РС С. под № 5/04.VІІІ.2004г. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не е налице предвидената в чл.56 от ЗН предпоставка за уважаване на предявения иск – кредиторът – ищец да не може да се удовлетвори от личното имущество на ответника за остатъка от вземането си в размер на 39507.25лв., в т.ч. обезщетение за имуществени вреди, причинени от извършено от ответника след предварително сговаряне с още три лица на 30/31.VІІІ.1999г. престъпление – отнемане на движима вещ на ищеца, обезщетение за забавено плащане за периода 28.VІІІ.2003г. – 14.VІІ.2004г. и разноски, с приспадане на заплатените на ищеца към 29.ІХ.2008г. суми от солидарните длъжници, включително от ответника в размер на 2052лв. Ответникът, чиято е била тежестта, е установил, че притежава лично имущество, от което ищецът може да се удовлетвори: товарен автомобил “Г.” на стойност 1000лв., върху който е насочено принудително изпълнение, но не е открит за опис, възнаграждение за трудова дейност, получавано в затвора, банкова сметка с наличност 803лв. и вземане от А. Д.Момчилов по запис на заповед за сумата 30000лв. с настъпил на 07.VІІІ.2008г. падеж, ликвидно и изискуемо, върху което съдебният изпълнител е наложил запор със запорно съобщение от 01.ІХ.2008г. Към вземането на ищеца не следва да се включва обезщетението за забавено плащане на дължимата сума за периода 14.VІІ.2004г. – 14.Х.2008г. в размер на 22402.94лв., тъй като то не е съдебно установено и за него реално не е възникнало ликвидно и изискуемо задължение на ответника. Относно вземането на ответника по записа на заповед съдът е приел, че то се включва в имуществото на ответника, тъй като може да бъде възложено на ищеца като взискател по образуваното изпълнително дело и той да се удовлетвори и чрез него. Оставащата сума до пълния размер на задължението ответникът има реална възможност да издължи от трудовото си възнаграждение, което той прави. Касационната жалба на Н. А. С. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението, като не е изпълнил указанията на ВКС по приложението на нормите за доказателствената тежест и последиците от недоказването, относно тълкуването на чл.56 от ЗН и съдържанието на понятието “имущество” на длъжника и за значението на вземането по записа на заповед, и без да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи по отделно и в съвкупност. Липсват мотиви по възражението на ищеца за нищожност на записа на заповед. Неправилно е прието, че искът по чл.56 от ЗН съдържа условие кредиторът да не може да се удовлетвори от личното имущество на наследника. Неправилно е приетото, че ищецът може да се удовлетвори от имуществото на ответника. Последният не притежава налично, реално имущество – товарният автомобил не е открит за изпълнение; няма доказателства по изпълнителното дело да постъпват суми от трудово възнаграждение на ответника, с оглед срока на наложеното му наказание “лишаване от свобода” то очевидно е изтърпяно, с оглед периодичният характер на възнаграждението то не съществува реално в патримониума на ответника, а и удръжките в размер на 60лв. не са в състояние да удовлетворят вземането на ищеца; записът на заповед е нищожен, а и вземането по него на ответника не съставлява част от имуществото му, тъй като за да се реализират правата по него, са необходими допълнителни действия на поемателя. Неправилно не е включено към задължението на ответника обезщетение за забавено плащане за периода 14.VІІ.2004г. – 14.Х.2008г. – в чл.56 от ЗН няма изискване вземанията на кредитора да са изискуеми, или ликвидни, или съдебно установени, качеството кредитор възниква с възникването на вземането, т.е. от деня на увреждането, от когато се дължи и обезщетение за забава. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски. По релевирания от касатора процесуалноправен въпрос за неизпълнени указания по тълкуването и прилагането на нормите относно доказателствената тежест, на чл.56 от ЗН, какво включва съдържанието на понятието „имущество на длъжника” и значението на вземането по запис на заповед с оглед на това, че същото не представлява част от имуществото на длъжника настоящата, инстанция счита следното: Съгласно чл.218з ал.1 от ГПК /отм./ когато делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, производството следва да започне от онова опорочено действие, което е послужило като основание за касиране на отмененото въззивно решение. Новото разглеждане е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. В тази фаза на производството указанията на касационния съд по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закони са задължителни, следователно въззивният съд не може да се произнесе по различен начин по доводи, по които касационният съд е дал разрешение с отменителното решение, тъй като тези доводи вече са били преклудирани. По въпроса с оглед разпоредбата на чл.56 от ЗН следва ли да се включи към задължението на ответника обезщетението за забавено плащане, щом то не е съдебно установено, ВКС на РБ счита, че отговорът е отрицателен. Съгласно чл.56 ал.1 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че с оглед употребеният израз „доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника”, предпоставка за искането е невъзможност вземането на кредитора да бъде покрито, удовлетворено, от личното имущество на наследника. Преценката за наличието или не на тази предпоставка налага съпоставяне между стойностите на имуществото на длъжника-наследник и на задължението му към кредитора. Следователно задължението трябва да бъде установено безспорно по основание и по размер, т.е. да е ликвидно. С оглед на това непредявеното и неустановено по този начин вземане за забавено плащане не се включва в задължението на наследника – то може въобще да не бъде поискано или срещу него да се заявят правопогасяващи го възражения, т.е. то не е безспорно. С оглед изложените в отговора по първия въпрос съображения по останалите релевирани като основания за допускане на касационно обжалване въпроси настоящата инстанция не следва да се произнася, тъй като с даденото им в отменителното решение разрешение по заявените от ищеца в първата касационна жалба доводи те са преклудирани. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е постановил атакуваното решение в противоречие с изискванията на чл.218з ал.1 изр.2 от ГПК /отм./. В отменителното решение на ВКС от 22.ІІ.2008г. по гр.д № 2220/2007г. са разрешени въпросите относно естеството на иска по чл.56 от ЗН и какво се включва в имуществото на длъжника-наследник, включително и за значението на вземането по записа на заповед. Прието е в тази връзка и то има силата на задължително за въззивния съд тълкуване по смисъла на посочената процесуална разпоредба, че тъй като имуществото на длъжника следва да е такова, че от него кредиторът да може да се удовлетвори, то следва да се вземе предвид само това имущество, което той реално притежава – права, които са част от патримониума му и вземания, които са изискуеми, че в производството по иск по чл.56 от ЗН не следва да се преценяват като част от имуществото на длъжника вземания, които не са станали изискуеми, или права, които кредиторът може да упражни от негово име, но чрез отделен иск в друго производство, че тъй като вземането по записа на заповед не е прехвърлено на кредитора-ищец, нито ценната книга му е джиросана, той не може да упражни правата на поемателя-ответника, поради което не може да се приеме, че той може да се удовлетвори директно от това вземане. Като не е съобразил това разрешение по приложението на материалния закон и е включил в имуществото на ответника вземането му по записа на заповед, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на въззивното решение и решаването на спора по същество. Предявеният иск е основателен. Несъмнено установено е, че ищецът е кредитор на ответника по вземане, установено с влезли в сила съдебни решения по основание и в размер на 39507.25лв. към момента на приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд. От събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответникът има имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора, тежестта за установяване на което по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./ е била негова. В това имущество не се включва вземането му по записа на заповед, тъй като кредиторът не може да се удовлетвори директно от него. Не може да се приеме, че ответникът реално притежава и товарния автомобил, тъй като тази вещ не е открита, за да бъде описана от съдебния изпълнител, както и евентуални бъдещи вземания за осъществявана от него трудова дейност в затвора. При това положение единственото установено по категоричен начин имущество, притежавано от ответника, са 803лв. по негова банкова сметка, които са недостатъчни за удовлетворяване на кредитора-ищец. За пълнота следва да се посочи, че дори в имуществото на длъжника да се включат вземането по записа на заповед и стойността на товарния автомобил, размерът му пак би бил недостатъчен за удовлетворяване на кредитора, а той по силата на чл.66 от ЗЗД не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части. Следователно налице са в случая всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване отказа от наследство на ответника, като се даде възможност на ищеца да събере вземането си от наследственото му имущество. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл78 ал.1 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 2295.50лв. разноски за всички инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Софийския окръжен съд, ГО, № 763 от 09.ХІІ.2008г. по гр.д. № 398/2008г. и ПОСТАНОВЯВА: УНИЩОЖАВА на основание чл.56 от ЗН в полза на Н. А. С. от гр.С., действащ като едноличен търговец под фирма „ВАРОШ-91-Н. С.” със седалище С., заявеният от А. З. Г. от гр.С. и вписан в „Книга за отказ от наследство” при Районен съд С. под № 5/04.VІІІ.2004г. отказ от наследството, останало след смъртта на баща му З. А. Г., починал на 25.І.2004г. ОСЪЖДА А. З. Г. от гр.С. да заплати на Н. А. С. от гр.С., действащ като едноличен търговец под фирма „ВАРОШ-91-Н. С.” със седалище С., 2295.50лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: