1 Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 18 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1004/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Кюстендил, срещу присъда от 07.12.2010г. на Окръжен съд-Кюстендил, постановена по внохд № 208/10г. В протеста се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за неговото уважаване.Твърди, че оценката на доказателствата, дадена от въззивната инстанция е неправилна и това от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Защитата на подсъдимия пледира за оставяне без уважение на протеста, който намира за неоснователен и немотивиран.Счита, че правилно Кюстендилският окръжен съд е приел, че липсват доказателства, установяващи по несъмнен начин авторството на деянието.Въззивната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде оставена в сила. Подсъдимата М., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 37 от 07.04.2010г., постановена по нохд №318/06г., РС-Кюстендил е признал подсъдимата Е. Е. М. за виновна в това, че на 20.11.2006г. в района на ГКПП Г., обл.Кюстендилска е излязла през границата на страната , без разрешение на надлежните органи на власт и не през определеното за това място, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба в размер на 300лева. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение, наложеното на подсъдимата наказание по нохд № 815/05г. на РС-Шумен, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимата са възложени деловодните разноски. С въззивна присъда от 07.12.2010г., постановена по внохд № 208/10г., Окръжен съд –Кюстендил е отменил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимата Е. М. за невиновна и я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.279, ал.2 вр. ал.1 от НК. Протестът е допустим и основателен.Въззивната инстанция е допуснала процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствената съвкупност, което е касационно основание по чл.354, ал.1, т.2 от НПК. Съвкупната доказателствена маса изисква да бъде оценена от съда, при спазване на правилата, визирани в разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК.Това не е било сторено от окръжния съд, който в мотивите на въззивната присъда изключително лаконично и без необходимата задълбоченост е интерпретирал доказателствата както тези, събрани от първия съд, така и новосъбраните в хода на въззивното съдебно следствие.Установяването на обективната истина изисква пълно и всестранно анализиране на доказателствените източници, което е гаранция за правилността на възприетата фактология, респективно за верността на правните изводи. Доказателствата следва да бъдат обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, още повече когато става въпрос за противоречиви доказателства, при това само косвени, сред които има и такива с производен характер. В случая, отказвайки доверие на показанията на св.С., въззивният съд е оставил без какъвто и да е коментар безспорните факти, че подсъдимата М. е пристигнала на Аерогара София не като редовно завръщаща се в страната българска гражданка, а като депортирана от Република Гърция заради нелегалното й пребиваване там, ползваща чужда самоличност (което е поводът с нея да се занимават по служба служителите на гранична полиция П. и С.), както и че няма как тя да е била зад граница през 2005 и 2006 г. с нейни документи за самоличност поради наложената й забрана заради криминални проявления. В тази връзка са дерогирани протоколът за доброволно предаване от М. на чуждия паспорт на М. М. Ш., експертната справка и заключението на вещото лице К. за манипулирането му, за да може да се ползва именно от подсъдимата (носещ нейна снимка), анкетната карта на принудително върнат български гражданин, носеща подобни подписи като поставения под спорното “обяснение”. Изводът на вещото лице А. подписа под това “обяснение” да не е на М. е налагало съобразяване с тези факти, още повече, че и житейски, и фактически трудно може да се изведе мотив у двамата свидетели – граничните полицаи да не казват истината, а няма как и добросъвестно да се заблуждават относно личността на подсъдимата просто защото няма друго лице, което вместо нея, по тази преписка, да е депортирано от Гърция (а то се потвърждава и от баща й, св.И.). От друга страна, подписът под обяснението, снето от св.С., е изследван със сравнителен материал, даден от подсъдимата години по-късно и при основното й възражение, че не е нейн, а не са сравнявани с подписите й под някои от изброените по-горе документи (л.15, 22 от ДП). Съдът е следвало да разпита като свидетел и лицето, подписало се накрая на обяснението като “свидетел”, за да си изясни съзряните противоречия в показанията на св.С., към които толкова критично се е отнесъл. Също без анализ окръжният съд е оставил и несигурните показания на св.В.И., мотивирано отхвърлени от първоинстанционния съд. В крайна сметка, отричайки истината да е разкрита в мотивите на първоинстанционната присъда, в новата си оправдателна присъда съдът не е описал каквато и да е нова (друга) фактическа обстановка, която да му дава основание за правните изводи за невиновност на подсъдимата М.. Съвсем формално се е отнесъл и към факта на коя дата е било осъществено деянието, като именно от показанията на св.П., чиито съмнения за подправката на ползвания от подсъдимата паспорт и неистински печати в него са се оказали верни и на които показания съдът се позовава (а тези факти са отразени в “обяснението” от името на М., написано от св.С.), става ясно, че от разказа на подсъдимата той разбрал тя да е пристигнала в К. и се насочила с водача си и други лица за преминаване през границата към Република М. и на следващия ден, 21.11.2006 г. (след преспиване в “някакво село”, без да може да уточни кое и къде се е намирало) преминали в Република Гърция – факт, безспорно установен и от показанията на св.И. – че тя е била именно в Гърция и оттам е депортирана. Това, видяно като второ основание за оправдаването й (и поради “бездействието” на прокурора да измени обвинението по реда на чл.287 от НПК) не съобразява главния по делото факт - напускането на страната от нея не на установените места без разрешението на съответните органи, станало в периода 20-21.11.2006 г., който период нито тя, нито баща й (поискан от нея за свидетел, защото “знаел повече и по-подробно фактите около отиването й в Гърция”), без да сочат каквато и да е друга дата, не свързват с други установени по делото обстоятелства, които да изключват осъществяването на деянието й по описаните от обвинението място, начин и време, т.е. “промяната” в датата на осъществяването му не е факт, по който тя да не се е защитавала и да ограничава правото й на защита. В мотивите на въззивната присъда липсват каквито и да било правни изводи и аргументация.Съдът се е задоволил с едно единствено изречение, а именно, че обвинението не е доказано, което е в разрез с изискванията на чл.339, ал.3 от НПК досежно съдържанието на въззивния акт. Предвид горното, касационната инстанция намира, че следва да отмени атакувания въззивен акт и върне делото за ново разглеждане, при което следва да бъдат събрани указаните по-горе доказателства и доказателствени средства, а също така да бъде извършен анализ на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на НПК, което ще гарантира правилно формиране на вътрешното убеждение на съда, респективно ще доведе до верни правни изводи. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 07.12.2010г., постановена по внохд № 208/10г., по описа на Окръжен съд-Кюстендил. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилски окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: