Р Е Ш Е Н
И Е
№ 707
София, 22.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 3164 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Г” ЕООД-с. Болярско,Ямболска област срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд,постановено на 02.06.2008г. по гр.д. №193/2008г. в частта,с която ,с която дружеството е осъдено да заплати на Б. К. К. сумата 7650лв. на основание чл.225,ал.1 КТ.
С определение №33/10.10.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконно уволнение вреди по реда на чл.225,ал.1 КТ.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че след като уволнението е признато за незаконно и отменено,претенцията по чл.225,ал.1 КТ е основателна за целия,посочен в тази разпоредба период,доколкото по делото не е установено наличие на друго трудово правоотношение през този период,нито са налице твърдения в тази насока,като в тежест на работодателя е да докаже наличието на друго трудово правоотношение през исковия период.
Ответникът по касационна жалба Б. К. К. изразява становище,че с оглед новите процесуални правила,въведени в чл.153 ГПК досежно изискването за предмета на доказване,на доказване подлежат само спорните факти и доколкото работодателят не е направил оспорване на твърдението му,че е останал без работа и не е въвел същото като предмет на въззивното производство,то правилно въззивният съд е приел,че уволненият работник не следва да доказва този факт.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ Б. К. К. е предявил срещу “Г”Е. иск за отмяна на уволнение като незаконно,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за претърпени вреди като последица от незаконното уволнение. В частта,с която извършеното със заповед №1/26.09.2007г. уволнение е признато за незаконно и в частта, с която Б. К. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “агроном растителна защита” решението на въззивния съд е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение в частта,с която “Г”Е. е осъдено да заплати на Б. К. К. на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ обезщетение за целия исков период в размер общо на 12750лв.,Ямболският окръжен съд е приел,че претенцията е основателна за целия исков период, тъй като по делото не е установено наличието на друго трудово правоотношение през този период,нито са налице твърдения в тази насока, като в тежест на работодателя е да установи,че предвидените в чл.225,ал.1 КТ предпоставки не са налице.
Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае разпределението на доказателствената тежест по предявени по реда на чл.344,ал.1,т.3 КТ претенции за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ при признаване на уволнението за незаконно,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №854/30.05.2006г.,постановено по гр.д. №2670/2003г. по описа на ВКС,ІІІ ГО е прието,че основателността на претенцията по чл.225,ал.1 КТ е обусловена не само от признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна,но и от доказването на дължимостта на претендираната сума чрез представяне на доказателства за оставане без работа за шестмесечния период след уволнението,като доказването на това обстоятелство е в тежест на уволнения работник или служител съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Ямболския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема следното:
По отношение разпределението на доказателствената тежест и предмета на доказване в настоящия случай приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК/отм./,а именно разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./, тъй като производството е започнало на 13.11.2007г. и съгласно разпоредбата на §2,ал.1 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г., делото се разглежда по реда на ГПК/отм./ в производството пред първата и пред въззивната инстанция. В този смисъл наведените от пълномощника на ответника по касационна жалба доводи досежно приложимостта на правилата на ГПК/обн. ДВ.бр.59/2007г./ по отношение на необходимостта от доказване на определени факти с оглед направените оспорвания,разпределението на доказателствената тежест при липса на оспорвания и ограниченията на въззивното обжалване следва да се приемат за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.127,ал.1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения,като не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда,за които той е длъжен да съобщи на страните. И след като уволненият работник или служител твърди,че е останал без работа за исковия период и основава на това обстоятелство искането си за заплащане на съответното обезщетение, негова е доказателствената тежест да установи,че през целия период е останал без работа като годно доказателство за това е справка от Бюрото по труда за периода,през който работникът или служителят е бил регистриран като безработен, изходящата от работника или служителя декларация,както и представената за констатация трудова книжка,в която се извършват отбелязвания за сключените трудови договори. Съгласно разпоредбата на чл.347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,свързани с трудовата дейност на работника и служителя,в който съгласно чл.349,ал.2 КТ всеки работодател е длъжен да вписва точно и своевременно данните по чл.349,ал.1 КТ. Трудовата книжка следователно представлява официален документ,удостоверяващ времето,през което работникът или служителят е полагал труд по трудово правоотношение. Това доказателство съгласно чл.348,ал.3 КТ се съхранява от работника или служителя,т.е. намира се в негово държане и същият по правилата на чл.127 ГПК/отм./ е длъжен да го представи,за да установи осъществяването на факт,от който претендира да са настъпили благоприятни за него последици,а именно,че през посочения в чл.225,ал.1 КТ период не е полагал труд по трудово правоотношение,което пък му дава правото да получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение.
По така изложените съображения настоящият състав приема,че в тежест на работника или служителя е да докаже твърдението си,че е останал без работа през периода,за който претендира заплащане на обезщетение по реда на чл.225,ал.1 КТ независимо дали работодателят е оспорил това негово твърдение,освен ако не е налице изрично признаване на релевантните факти.
С оглед разпоредбата на чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема,че правилна е практиката,обективирана в решение №854/30.05.2006г.,постановено по гр.д. №2670/2003г. по описа на ВКС,ІІІ ГО.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Уволнението на Б. К. К.,извършено със заповед №1/26.09.2007г. е признато за незаконно и отменено. За да бъде уважена обаче и предявената по реда на чл.344,ал.1,т.3 КТ претенция за заплащане на обезщетение за оставане без работа по причина незаконното уволнение, служителят следва да установи,че не е работил по друго трудово правоотношение в предвидения в чл.225,ал.1 КТ срок. В случая по делото е установено,че Б. К. е бил регистриран като безработен в Бюрото по труда за времето от 04.12.2007г. до 04.01.2008г.,т.е. за периода до 04.01.2008г. предявената по реда на чл.344,ал.1,т.3 КТ претенция за заплащане на предвиденото в чл.225,ал.1 КТ обезщетение за оставане без работа по причина незаконното уволнение е основателна за сумата 5100лв.. За останалата част от исковия период,доколкото не са представени доказателства,вкл. и трудова книжка за констатация,следва да се приеме,че наличието на предвидените в чл.225,ал.1 КТ предпоставки не е установено и за разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна. В частта,с която “Г”Е. е осъдено да заплати на Б. К. К. сумата 7650лв.,представляваща разликата над присъдения размер от 5100лв. до пълния предявен размер от 12750лв. обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно по реда на чл.293,ал.2 ГПК и вместо това за сумата 7650лв. предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на “Г”Е. следва да бъде присъдена сумата 180лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Ямболския окръжен съд, постановено на 02.06.2008г. по гр.д. № 193/2008г. в частта,с която “Г”Е. е осъдено да заплати на Б. К. К. обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за разликата над сумата 5500лв. до пълния предявен размер от 12750лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. К. против “Г”Е. иск с правно основание чл.225,ал.1 КТ за сумата 7650лв. /седем хиляди шестстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Б. К. К. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на “Г”Е. сумата 180лв. /сто и осемдесет лева/,представляваща направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част на иска.
Председател:
Членове: