4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 341 гр. София, 09.08.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 2583 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д., приподписана от М. Г.-Д., негова съпруга и пълномощник срещу определение №250 от 01.02.2022г. по в.ч.гр.д. №2471/2021г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение №260448 от 09.06.2021год., постановено по гр.дело №257/2021год. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по отношение на претенцията за имуществени вреди срещу ответника СГС за сумата 29 500лв.-частичен иск от 50 000лв., за сумата от 15 000лв.-за лекарства, лечение и усилена храна, поради неотстраняване на указани от съда нередовности- липсата на изложени твърдения за обстоятелствата на които се основават претенциите. Според жалбоподателя обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, като смята, че са отстранени всички нередовности на исковата молба. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СОС за продължаване на процесуалните действия по дело. В приложена молба, в което е посочено, че представлява изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи като основание само бланкетно чл.280, ал.1 т.2 ГПК, но не се излага конкретно по кой въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с актове на Конституционния съд на РБългария или на Съда на ЕС. Смята, че обжалваното определение е постановено от незаконен състав тъй като съдиите, участвали в постановяването му са си давали отводи по други дела, които е водил в СГС и с което са показали, че са предубедени, а в случая не са се отвели. Излага съображения по същество, като смята, че е уточнил предявения иск с основание чл.2в от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 1 500 000лв., както и фактология по въпросите, изложени в исковата молба. Ответникът по частната касационна жалба Софийски градски съд не е заявил становище по същата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, ищец по делото срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение Апелативен съд - София след като е разгледал частна жалба от М. Д. Д. срещу определение от 09.06.2021год. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.дело №257/2021год., с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото по претенцията за имуществени вреди, поради неотстраняване на указани от съда нередовности. В останалата част по отношение на претенцията за неимуществени вреди е отменено определението на СОС за връщане на исковата молба по отношение на обезщетението за неимуществени вреди от 55 000лв.-частичен иск от 300 000лв. и в тази част е върнато делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия. За да потвърди определението, че правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба като нередовна в частта по исковете за обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания на ищеца по предявените от него искове срещу СГС с искане за осъждането да заплати обезщетение за имуществени вреди от 29 500лв.-частичен иск от 50 000лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000лв.- за лекарства, лечение и усилена храна и обезщетение неимуществени вреди от 55 000лв.-частичен иск от 300 000лв. и с първоначална квалификация по чл.2в ЗОДОВ, с последваща молба уточнение от ищецът е посочил друга сума за обезщетението за имуществени вреди и липсва каквото й да е уточнение във връзка с дадените указания да се изложат обстоятелства, в какво именно се изразяват имуществените вреди и твърдения за това какво е налагало лечение, лекарства и разходи за усилена храна, поради което отново исковата молба е била нередовна. В тази връзка първоинстанционният съд изрично е дал подробни указания, възможност да се отстранят нередовностите и съответно е предупредил страната за последиците. След като не е последвало изпълнение на указанията е постановено връщане на исковата молба в тази част по претенциите за обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че действията на първоинстанционният съд са правилни както за оставяне на исковата молба без движение, за даване срок за отстраняване на нередовностите, така и за връщане на исковата молба в тази част. По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 55 000лв.- частичен иск от 300 000лв., въззивният съд е приел, че в исковата молба са посочени отделни емоционални състояния и е заявено в какво се изразяват неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение, поради което не е следвало да се дават указания и в тази част е прието, че неправилно е върната исковата молба, пореди което е отменено първоинстанционното определение и е върнато делото за продължаване на процесуалните действия. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Тези тълкувателни постановки са приложими и в производството по частни касационни жалби. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Оплакването относно това, че въззивният съд, постановил обжалваното определение е действал в незаконен състав защото е следвало да се отведе от разглеждане на частната жалба, поради това, че се отвеждал от други дела на ищеца срещу СГС не може да обоснове допускане до касационно обжалване и по чл.280, ал.2 ГПК при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на обжалвания акт. Прието е в практиката на ВКС, че уважаване от същите съдии на направено от жалбоподателя искане за отвод по други дела само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, наличието на факти, пораждащи съмнение в безпристрастието на членовете на състава по настоящото дело/ определение по ч. гр.дело №180/2012год. на ІІІ г.о. на ВКС, определение по гр.дело №5826/2015год. на ІІ г.о. на ВКС, определение №172/12.03.2018год. по гр.дело №3577/2017год., ІІІ г.о. на ВКС/. Също така по образуваното производство пред САС няма надлежно искане от жалбоподателя за отвод на състава на съда и което да поражда задължение на същия да се произнесе по искането, включително и заради постановени отводи по други дела и когато членовете на състава са били съдии в СГС. В случая в изложението не е поставен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, още повече, че те са само бланкетно посочени, че се касае за касационно основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- въпрос решен в противоречие с актове на КС на РБ или на съда на ЕС, каквито и не са посочени в изложението. Предвид изложеното касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №250 от 01.02.2022г. по в.ч.гр.д. №2471/2021г. на Апелативен съд – София, Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: