Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. София, 05 февруари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
със секретар Марияна Петрова
при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 1007 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Е. М. И., чрез защитника му адв. Е. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 201/2020 по описа на Окръжен съд - Хасково и отмяна на одобреното от съда споразумение.
В искането са изложени подробни съображения, обосноваващи наличието на заявените касационни основания. Посочено е, че привличането и осъждането на И. за престъпление по чл.242, ал.1, б. „Д“ от НК е неправилно, тъй като в нарушение на закона пренесените през границата на страна златни накити са третирани като обикновени контрабандни стоки за търговски цели, в големи размери, а не като недекларирани над разрешеното количество изделия от благородни метали, т.е. касае се не за престъпление, а за административно нарушение по Валутния закон, тъй като стойността на пренесеното не е в особено големи размери, каквото изискване за състовомерност съществува в разпоредбата на чл.251, ал.1 от НК. Допуснатото нарушение на материалния закон, изразяващо се в ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия по чл.242 от НК, вместо с прилагането на съответните административно наказателни разпоредби, е довело и до съществено нарушение на процесуалните правила, като не е приложена разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НПК. Според защитника, тъй като в случая се касае за административно нарушение наложеното наказание е явно несправедливо – не е съответно на извършеното деяние, като неправилно са отнети процесните златни накити в полза на държавата. Претендира се да се възобнови наказателното производство, да се отмени одобреното от съда споразумение, на И. да се наложи съответното, предвидено във Валутния закон, административно наказание и да му се върнат отнетите златни накити.
В съдебно заседание осъденият Е. И., редовно призован, не се явява. Защитникът адв. Е. П. поддържа искането и пледира същото да се уважи по изложените в него подробни съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането е подадено на 26.11.2020 г., т.е. в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от 30.06.2020 г., от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С протоколно определение № 23/30.06.2020 г., по нохд № 201/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, на основание чл.384 от НПК, е одобрено постигнатото между Окръжна прокуратура - Х. и подсъдимия Е. М. И., чрез упълномощения му защитник адв.А. П., споразумение по силата, на което И. се е признал за виновен в това, че на 05.08.2019 г., през ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград, обл.Х., е пренесъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без знанието и разрешението на митниците, стоки – гривни, колиета и обеци, за търговски цели в големи размери, представляващи златни изделия, с общо тегло 780,50 гр., всичко на стойност 48 391 лв., поради което и на основание чл.242, ал.1, б. „Д“ от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. На основание чл.242, ал.7 от НК в полза на държавата са отнети процесните златни накити като предмет на контрабандата. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. Определението е влязло в сила на 30.06.2020 г.
Касационният състав счита, че няма основание да бъдат споделени изложените в искането доводи за наличие на нарушение на материалния закон. В пълно съответствие с разпоредбата на чл.242, ал.1, б.„Д” от НК първоинстанционният съд, преди да одобри споразумението, законосъобразно е достигнал до извода, че с инкриминираното деяние са осъществени всички обективни и субективни признаци на вмененото във вина на И. престъпление, в извършването, на което, той се е признал за виновен. Действително разликата между административното нарушение по чл.14а, ал.1 от Валутния закон и престъплението по чл.251, ал.1 от НК се състои в степента на обществена опасност на засегнатите отношения, изразяваща се в стойността на предмета на недекларираните изделия от благородни метали, като, за да е съставомерно деянието по чл.251 от НК, се изисква тази стойност като паричен еквивалент да е в „особено големи размери“. По-съществен е въпросът за съотношението между съставите на валутното престъпление по чл.251 от НК, съответно - административното нарушение по Валутния закон, от една страна и квалифицираната контрабанда по чл.242, ал.1, б. „Д“ от НК - от друга. В правната доктрина и съдебната практика този въпрос е разрешен на основата на различията в непосредствения обект и предмета на престъплението. Непосредствен обект на престъплението против паричната и кредитната система са обществените отношения, свързани с установените ограничения или изключения от свободния обмен, изразяващи се в неизпълнението на задължението за деклариране на пренесените през границата на страната благородни метали, докато при квалифицираната контрабанда се касае за отношения, свързани със свободния пренос на стоки и предмети за търговски/производствени цели. Предмет на престъплението по чл.251 от НК са посочените ценности, а по чл.242 от НК – стоки, които имат търговско предназначение, т.е. те не са за лична употреба. Следователно, когато благородните метали, скъпоценните камъни и изделията с и от тях са предназначени за търговия, те представляват стока и с пренасянето им през границата на страната се осъществява състава на квалифицираната контрабанда по чл.242, ал.1, б. „Д“ от НК, т.е. съставът на чл.242 от НК има по-широк обхват в сравнение с чл.251 от НК, а последният се прилага, доколкото не се осъществява състава на общата разпоредба. /в този смисъл са Решение № 496/01.12.2010 г. по н.д. № 471/2010 г. ВКС, I н.о.; Решение № 51/26.03.2013 г. по н.д. № 2244/2012 г. на ВКС, II н.о.; виж проф. Д. М. „Проблеми на наказателното право“ – особена част./ Дали предметът е в „големи“ или „особено големи размери“ се преценява с оглед неговата стойност, в зависимост от това дали надвишава съответно 70 или 140 пъти установената в страната минимална работна заплата към инкриминирания момент.
В конкретния случай, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с оглед установените като вид, брой, асортимент и количество на златните накити е правилен направеният извод, че пренесените контрабандно стоки, укрити в личния багаж и в жабката на управлявания от И. автомобил, са с търговско предназначение, а не с цел да бъдат дарени на придружаващата го жена, с която той живеел на семейни начала, по повод очакваното от съвместното им съжителство дете. Този извод, макар и косвено, се подкрепя допълнително и от другите, установени по делото обстоятелства, които същевременно оборват застъпената в искането теза. Такива се явяват – многократни, над 25 излизания и влизания в страната през ГКПП „Капитан Андреево“ на осъдения за по-малко от осем месеца – от 01.01.2019 до 21.08.2019 г., приложената справка от ОД на МВР - Пазарджик, според която И. като управител на „Г. голд“ ЕООД в стопанисвания търговски обект в централната част на [населено място] – на [улица], освен осъществяваната търговия с „телефонни апарати и други устройства за далекосъобщения“ е извършвал и нерегламентирана продажба на изделия от благородни метали като при претърсванията - в търговския обект, в жилищата на И. и на брат му, са открити и иззети общо 8,900 кг. златни накити, за които е образувано друго наказателно производство. Нещо повече – самият И. е заявил, че фирмата му стопанисва второ помещение в [населено място], находящо се на [улица], което представлява магазин за покупко-продажба, ремонт и обмяна на злато, за който притежава необходимите документи, като е подчертал, че още неговият дядо се е занимавал със злато и те са „златарска фамилия“. С оглед изложеното и настоящият състав счита, че процесните златни накити не са били предназначени за лични цели - за подаръци, а имат качеството на стоки с търговско предназначение и след като имат тава качество, с пренасянето им през границата на страна без знанието и разрешението на митниците се осъществява състава на квалифицираната контрабанда по чл. 242 от НК.
При установеното правилно приложение на материалния закон, при одобряването на постигнатото между страните споразумение не са нарушени процесуалните правила, изразяващи се в неизпълнение на задължението на съда да прекрати наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1, предл. 2 от НК, както се твърди в искането, тъй като извършеното деяние не е административно нарушение по Валутния закон, а представлява престъпление по чл.242 от НК, т.е. осъденият не може да бъде оправдан в рамките на възприетите фактически положения. В този смисъл постигнатото между страните споразумение и в частта относно определеното на И. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, включително и относно отнемането на златните накити в полза на държавата, е съответно на извършеното деяние, т.е. не е явно несправедливо, поради което не могат да бъдат приети за основателни направените в искането възражения.
Ето защо съдът не констатира да е налице някоя от предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното и на основание чл.426, ал.1 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Е. М. И., чрез защитника му адв. Е. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 201/2020 по описа на Окръжен съд - Хасково и отмяна на одобреното от съда споразумение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|