Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                         №  325   София,  02 юли  2009 година                             В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 юни, две хиляди и девета година, в състав:     Председател: Лидия Стоянова        Членове: Юрий Кръстев                                                                              Елена Авдева     При участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 329/2009 година.     Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура гр. В., против въззивна присъда на Великотърновския окръжен съд, постановена по внохд № 515/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, иска се да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от същия съд.   Защитникът на подс. И. Х. И. изразява становище, че протестът е неоснователен и не следва да бъде уважен.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, не поддържа протеста.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 74/15.04.2009 г., Великотърновският окръжен съд, е отменил присъда № 1079/30.09.2008 г., постановена по нохд № 330/2008 г., на Районен съд гр. В., като вместо нея е признал подс. И. Х. И., за невинен в това, че на 29.04.2005 г., в гр. В., в качеството си на длъжностно лице – ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, лично и чрез Б. Н. Х. – главен счетоводител на ВТУ, присвоил чужди пари в размер на 5 701.35 лв., собственост на университета, поверени в това му качество да ги пази и управлява, като присвоените парични средства са внесени до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението, по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 НК. Постановил е направените разноски по делото, да останат за сметка на държавата.   По довода за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията на окръжната прокуратура по този довод се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод за несъставомерност на деянието.   При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените нови правни изводи, че подс. И. И. не е осъществил състава на посоченото престъпление, за което е бил обвинен и осъден от първоинстанционния съд, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните гласни и писмени доказателства и на техния сериозен и задълбочен анализ. Следователно, вътрешното убеждение на този съд, не се основава на произволно възприети фактически положения.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 205, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, направените изводи, че не се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са законосъобразни.   Второинстанционният съд в мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от тях, защо не възприема изводите на районния съд, за съставомерност на деянието. Правилно е било прието, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, поради което законосъобразно е бил оправдан. Не могат да бъдат направени други изводи, с оглед на приетите данни по делото освен тези, че подс. И. , не е извършил инкриминираното деяние.   Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тази насока, въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на събраните доказателства, на които се позовава касатора и в настоящото производство, е мотивирал обоснован отказ, защо не ги възприема.   По повдигнатото и предявено обвинение, е законосъобразен изведения след преценка на доказателствата извод от второинстанционният съд, че извършеното не съставлява престъпление, поради несъставомерност от обективна и субективна страна. Както точно е посочено в мотивите, за да е осъществен състава на това престъпление е необходимо подсъдимият в качеството си на длъжностно лице, със поверените му за управление парични средства, да е погасил свое лично задължение, безспорно установено със влязъл в сила акт. В случая, производството е било висящо пред ВКС, като решението по делото е постановено около една година и шест месеца след изплащането на сумата. Факът, че в ГПК е предвидена възможност за предварително изпълнение по невлезли в сила решения на въззивен съд, не може да служи за основание за търсене на наказателна отговорност, преди да е влязло в сила съдебното решение.   Обстоятелството, че подс. И. е обжалвал наложения „запор” върху трудовото му възнаграждение пред ВТОС, не обосновават извод, че ВТУ е погасило негово задължение. С извършеното плащане е погасено задължение и на ВТУ, установено с решения по гр. д. №№ 374/2002 г., на ВТРС и 599/2003 г., на ВТОС и прекратено производството в тази част пред ВКС по гр. д. № 318/2004 г., поради недопустимост на касационно обжалване, доколкото всеки един от солидарните длъжници отговаря за целия дълг, същото е станало въз основа на депозирана молба за изпълнение към двамата длъжници – У-ние 207/17.03.2009 г. на ВТУ и след дадено предварително становище от адвокат обслужващ ВТУ. От посоченото следва, че по никакъв начин не е бил променен солидарния характер на дълга, че следва не дължимост на вземането и от тук плащане без основание от университета. Този извод следва и от изключената по ГПК възможност за предварително принудително изпълнение, въз основа на невлязло в сила съдебно решение, по отношение на държавните учреждения. Следователно е правилен извода, че ВТУ в качеството си на солидарен длъжник е погасил целия дълг – чл. 74 ЗЗД и чл. 326, ал. 1 ГПК и се суброгира в правата на кредитора срещу другия длъжник, като може да иска изпълнение от последния за разликата над своя дял.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е налице несъставомерност на деянието от обективна и субективна с. , че не е извършено престъпление от подс. И. , по посоченият текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационния протест, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 74/15.04.2009 г., постановена по внохд № 515/2008 г., на Великотърновския окръжен съд.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател :     Членове :