Р Е Ш Е Н И Е № 395 София, 22.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 144/2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 395 от 29.05.2012г. по касационна жалба на К. П. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 548 от 24.11.2011г. по гр.д.№ 454/2011г. на Окръжен съд-Добрич, с което е оставено в сила решение № 219 от 06.11.2009г. по гр.д.№ 7/2006г. на РС-Балчик. С последното е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на О. “Земеделие и гори” Б., при участието на [община], че наследници на Д. Н. К. притежават правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя с площ 800 кв.м. в землището на [населено място], Община. Б., м. “Д.” при граници: гробища, останалата част от имота на наследодателя Д. Купенов, която е в регулацията и имот на А. Т. Т.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 11, ал.2 и чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изпълнени задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС при първото разглеждане на делото пред него и за необоснованост. Ответницата по касация ОСЗГ Б. и [община] не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Добрички окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Ищецът е наследник на Д. Н. К., починал 1951г. Между заявените от наследниците му земеделски земи не фигурира имот в м. “Д.”, т.е. иска е допустим. От СТЕ е установено, че в първия план на [населено място] изготвен 1956г., приет 1961г. имот пл. № 2 е записан на името на наследодателя, но в разписната книга не е посочена площ, а в плана имота не е затворен изцяло. В списък на подлежащите на оземляване селяни от [населено място] е записано, че наследодателят притежава къща и стопански двор, но не е отразена квадратурата. За частта от този имот, попадаща в регулацията с площ 655 кв.м. успешно е проведен иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР срещу Д. Н. Н.. За останалата част от имота същия иск е бил насочен срещу [община], тъй като тя попада извън регулацията и имота е записан от ОСЗГ като общински поради това, че не е заявен за възстановяване. За тази част съдът е приел, че е земеделска земя, на която ищецът не се легитимират като собственици към момента на влизане в сила на плана, тъй като не са провели процедура по възстановяване правото на собственост. Затова искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР за процесните 800 кв.м. от имота е отхвърлен. Обжалваният акт е постановен при второ възивно разглеждане на делото, след отмяна на първото решение на окръжния съд с решение по гр.д.№ 821/2010г. на ВКС І гр.о. С това решение са дадени указания относно характера на имота, останал извън регулацията. Прието е, че той е със статут на земеделска земя. Съдът е приел, че при наличие на писмени доказателства по чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ не е необходимо установяване на придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС. Не са дадени конкретни указания за събиране на доказателства. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се установява на каква площ извън регулацията наследодателят е бил собственик поради това, че тя не е отразена в плана, а не е посочена и в писмените доказателства. Отказал е разпита на свидетели за индивидуализиране на имота поради това, че свидетелски показания са недопустими по искове по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно чл. 12, ал.2 от същия закон. Прието е, че влязлото в сила решение не създава сила на пресъдено нещо по настоящия иск относно площта на имота, извън регулацията и за характера на земята като земеделска, защото не се доказва, че тя е кооперирана. Касационно обжалване е допуснато по два въпроса По първия въпрос: допустими ли са свидетелски показания по иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване индивидуализацията на имота, предмет на иска, с Р № 249//13.07.2010г. по гр.д.№ 559/2009г. І гр.о. е даден положителен отговор. Начинът, по който е процедирал въззивния съд е в противоречие с това решение, тъй като е прието, че не са допустими свидетелски показания, въпреки, че такива са били необходими за определяне пространствените предели на правото на собственост до колкото имота на наследодателя е бил заснет в първия кадастрален план, изработен 1956г., но с незатворена граница от северозапад. Следва обаче да се има предвид, че в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ само се установява правото на възстановяване и не е необходимо точно установяване пространствените предели на имота. Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е “какво е значението на влязлото в сила решение по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, с което е уважен иск за част от имота, която попада в регулацията за индивидуализиране на останалата част от имота, попадаща извън регулацията по предявен иск по чл. 11, ал.2 за нея”. Съдът правилно е приел, че това решение не създава сила на пресъдено нещо относно площта на имота, който е притежавал наследодателя на ищеца до приемане на първия регулационен план от 1961г. Следва обаче да се има предвид, че предмет на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР са пространствените предели на правото на собственост на недвижим имот, който не е заснет, или е неправилно заснет в кадастралната карта. За формиране на този извод се изследват предходните планове и доказателствата по делото. Когато в производството по този иск са установени и границите на имота, които не са предмет на спора, то това следва да се отчете в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Решението по чл. 53, ал.2 от ЗКИР не създава сила на пресъдено нещо за площта на имота, изключена от регулацията, но то съставлява доказателство наред с всички останали доказателства, приети по делото. Обстоятелството, че регулационния план отделя част от имота, за да го изключи от регулацията не води автоматично до промяна на собствеността. Изключената от регулацията част остава в собственост на същото лице и ако е включена в блок на ТКЗС само тогава губи реалните си граници, съгласно чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г. и следващия ПРТКЗС от 1963г. Ако имота не е включен в блокове на ТКЗС например поради това, че попада в строителните граници, или е част от стопански двор към жилищен имот той запазва реалните си граници. За производството по признаване правото на възстановяване е достатъчен количествения показател, т.е. за каква площ се признава правото на възстановяване, а начина на възстановяване на собствеността и индивидуализацията на имота, ако се извършва възстановяване в съществуващи реални граници се извършва от ОСЗГ, съгласно чл. 11, ал.2 изр. Последно ЗСПЗЗ. По приложеното гр.д.№ 300/2004г. е установено, че частта от имот пл.№ 2, останала извън регулацията е около 800 кв.м., че този имот е записан на името на наследодателя. И сега на скиците към заключението на вещото лице е ясно, че има площ от имот пл.№ 2, която попада извън регулацията. Площта не може точно да се определи само поради незатваряне на имота, но претендираната площ от 800 кв.м. попада в съседен имот по плана сега, който поради това, че не е възстановен е записан на Общината. С Р № 113/13.04.2011г. по гр.д.№ 463/2010г.ІІ гр.о., Р №211/09.06.2010г. на ВКС,І гр.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№212/2009г. е прието, че отбелязванията за принадлежността на правото на собственост в разписен лист към кадастрална карта, изработена преди обобществяването на имотите е друго доказателство по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ, което доказва правото на собственост към същия момент с оглед възстановяването му. Имот № 2 по плана от 1961г. е записан на името на наследодателя. Не е посочена площта му и конкретно частта от нея, която попада извън регулацията, предмет на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, но е ясно, че такава част е имало, тя е приблизително определена в производството по чл. 53, ал.2 от ЗКИР и за нея правото на възстановяване следва да се признае. Обжалваното решение е необосновано, поради което е неправилно, поради което следва да се отмени, като вместо това – иска да се уважи. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 548 от 24.11.2011г. по гр.д.№ 454/2011г. на Окръжен съд-Добрич и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ по отношение на Общинска служба “Земеделие и гори” Б., при участието на [община], че наследници на Д. Н. К., починал на 17.03.1951г. притежават правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя с площ около 800 кв.м. в землището на [населено място], Община. Б., м. “До гробището” при граници: гробища, останалата част от имота на наследодателя Д. К., която е в регулацията и имот на А. Т. Т.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: