Ключови фрази
Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * доказателства и доказателствени средства * доказателствена стойност


10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. София, 03 май 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Ружена Керанова
при участието на секретар Марияна Петрова и
на прокурор Долапчиев,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 191 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по обща жалба на подсъдимите С. Р. Н. и И. Д. Н., срещу нова присъда № 9 от 29 септември 2016 година, постановена от Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, по внохд № 354 / 2016 година, след отмяна на присъда № 44 от 16 май 2016 година на Пловдивския окръжен съд, по нохд № 2367 / 2015 година, в частта, с която подсъдимите С. Н. и И. Н. са оправдани изцяло по повдигнатите на всеки от тях обвинения по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354в, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е ангажирана наказателната им отговорност за тези престъпления.
Касационната жалба съдържа формално позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Изложените в допълнението към жалбата доводи обаче поставят акцент върху допуснати, според жалбоподателите, съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд, довели до ненадлежно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите относно участието на двамата подсъдими в общата инкриминирана престъпна дейност с участието и на подсъдимия Д. Г..
Отправеното до ВКС искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий за отстраняване на процесуалните нарушения.
В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателите-подсъдими С. Н. и И. Н. не участват лично, редовно призовани. Не участва и защитникът им – адвокат Р. Н. от АК – [населено място], също редовно призован. Не е представена писмена защита по съществото на делото.
Подсъдимият Д. Л. Г. и защитникът му – адвокат Д. З. от същата АК, не се явяват пред ВКС, редовно призовани. Представено е писмено становище по касационната жалба, в което се заявява, че жалбата е неоснователна, а постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като по отношение на подсъдимия Г. същият е влязъл в сила, тъй като не е атакуван по касационен ред от страните по делото.
В същото съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Първоинстанционният съд е оправдал изцяло подсъдимите С. Р. Н. и И. Д. Н. по повдигнатите от обвинения:
- по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 08. 10. 2015 година, в [населено място], Пловдивска област, в съучастие помежду си и с подсъдимия Д. Г., като извършители, без надлежно разрешително, са държали с цел разпространение, високорискови наркотични вещества в особено големи размери – марихуана с тегло 10 705.30 грама, на обща стойност 64 231.80 лева и
- по чл. 354в, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на същата дата и същото място, в съучастие помежду си и с подсъдимия Д. Г. като извършители, в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) са отглеждали 19 броя растения от рода на конопа, установени по експертен път като канабис, с общо тегло на отделената зелена суха листна маса 9 118 грама, със съдържание на активен компонент ТХК 4.1 тегловни процента, на обща стойност 54 708 лева.
По същите обвинения подсъдимият Д. Г. е признат за виновен и осъден, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и при определено общо наказание при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Зачетено е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Оправдан е частично относно стойността на предмета на престъпленията и за това те да са извършени в съучастие с подсъдимите С. Н. и И. Н..
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК наркотичното вещество – предмет на престъпленията, е отнето в полза на държавата.
Съдът се е произнесъл надлежно по веществените доказателства и по дължимите разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия Г..
Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при Окръжната прокуратура – гр. Пловдив, с който е оспорено цялостното оправдаване на подсъдимите С. Н. и И. Н. по повдигнатите им обвинения и частичното оправдаване на подсъдимия Г. относно стойността на предмета на престъпленията. Подадена е и въззивна жалба от подсъдимия Г. срещу осъждането му от първоинстанционния съд.
В производството пред въззивния съд подсъдимият Г. е оттеглил жалбата си, при спазване на изискванията на чл. 324 от НПК и въззивното производство в тази част е прекратено (протокол от с. з. от 29. 09. 2016 година по внох дело). Съдебно следствие не е провеждано (същият протокол).
По реда на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, въззивният съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част и е постановил нова присъда, с която е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите С. Н. и И. Н. по повдигнатите срещу тях обвинения, описани по-горе, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и на чл. 23, ал. 1 от НК, е определил на всеки от тях общо наказание за двете престъпления в размер на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съобразно факта на осъждане на двамата подсъдими, съдът е признал подсъдимия Г. за виновен в това, да е извършил двете престъпления по чл. 354а, ал. 2 и по чл. 354в, ал. 1 от НК, в условията на съизвършителство с подсъдимите С. Н. и И. Н. и във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и за стойността на предмета на престъпленията, както тя е посочена по първоначално предявените обвинения.
Въззивният съд се е произнесъл надлежно по разноските по делото.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По отношение на подсъдимия Д. Г. присъдата е влязла в законна сила поради липса на касационно обжалване от негова страна.
ВКС намира жалбата на подсъдимите С. Н. и И. Н. за неоснователна и съображенията за това са следните:
Жалбоподателите твърдят, че:
- доказателственият анализ на въззивния съд не е прецизен, детайлен и задълбочен;
- мотивите на новата присъда не позволяват да се проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на въззивния съд, постановил обратна (осъдителна) присъда при идентични факти;
- неправилно са кредитирани за достоверност обясненията на подсъдимия Д. Г.;
- неправилна е оценката за достоверност и на показанията на свидетелите Х. и Г. относно „самопризнанията” на подсъдимата Н..
- като цяло, събраните по делото доказателства не установяват несъмнено участието на Н. и Н. в инкриминираните деяния.
Преди всичко следва да се отрази констатацията, която ВКС прави, че съдържанието на допълнението към бланкетната касационна жалба е твърде общо и лишено от конкретика. То сочи по-скоро на оплакване за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, която е извън предмета на касационния контрол. Очакването третата инстанция да пререши делото по същество е неоправдано, защото възложените й от закона компетенции принципно изключват такава възможност. Затова формални твърдения за недоказаност на обвинението, вкл. и авторството, няма как да бъдат обсъждани в третоинстанционното производство.
В допълнението все пак са изложени съображения, от които могат да се установят действителните причини за недоволството на подсъдимите от въззивната нова присъда и те са свързани с надлежността на доказателствената основа на фактическите изводи на съда, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Всъщност, основният спорен по делото въпрос е този за съпричастността на жалбоподателите-подсъдими С. Н. и И. Н. към инкриминираната тяхна съвместна престъпна дейност с подсъдимия Д. Г. по отглеждане и държане с цел разпространение на наркотичното вещество – марихуана, каквато съпричастност двамата подсъдими отричат, заявявайки недоказаност на това обстоятелство по делото и затова претендират оправдаване по повдигнатите им обвинения. Съответен на това е и акцентът в жалбата, поставен върху изразеното там несъгласие с извършения от предходната съдебна инстанция доказателствен анализ и формираните в резултат изводи по фактите за задружна престъпна дейност на тримата подсъдими. Доводи и съображения по приложението на закона и справедливостта на наказанието практически липсват.
Преди всичко, мотивите на новата въззивна присъда не са лишени от аналитичност и задълбоченост, както се твърди от жалбоподателите.
Вярно е, че доказателствената съвкупност не изобилства от първични доказателства относно главния факт на процеса, но от обстоятелството, че деянието по отношение на Н. и Н. не е установено от свидетели-очевидци, не могат да се черпят аргументи в полза на тезата за негова и на автора му недоказаност по изискуемия от закона начин. Косвените доказателства могат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, наред и във взаимодействие с преките доказателства, макар и от производни доказателствени източници, ако всички те представляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на процеса и водят до изводи, които са единствено възможни и изключващи всички останали.
Всъщност, по делото са налице доказателствени източници, събрани по надлежния ред, които позволяват коректни фактически изводи при тяхното пълно, обективно и всестранно обсъждане и оценка, каквато в случая е направена от въззивния съд (л. 9-12 от мотивите на присъдата).
Не може да бъде споделено заявеното от жалбоподателите, че осъждането се основава преимуществено на обясненията на третия подсъдим по делото Д. Г. – баща на подсъдимата Н. и тъст на подсъдимия Н.. Вярно е, че неговите обяснения уличават другите двама подсъдими не само в активно тяхно участие при засаждане, отглеждане, обгрижване, бране, сушене, пакетиране и пр. на растенията коноп и листната маса от тях, но и в иницииране на цялата тази дейност, пренесена от техния дом в неговия като по-сигурно и безопасно място. Съдът надлежно е анализирал и оценил тези обяснения, съобразно цялата останала доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите Х., Г. и Г. (полицейски служители, л. 75, 105 и 106 от нох дело), веществените доказателства по делото (наркотичното вещество от инкриминирания вид и обем, сушилници и дървени рамки, иззети от домовете на подсъдимия Г. и на подсъдимите Н., листчета с обозначения на листната маса, написани от Г. и от Н., пакетирана изсушена листна маса и пр.). Обясненията на подс. Г. правилно са оценени като последователни и безпротиворечиви в хода на цялото наказателно производство. Основателно е приета липса на данни по делото за влошени и конфликтни отношения между подс. Г. и семейството на дъщеря му, вкл. и с оглед обясненията на подсъдимата Н. (л. 108 от нох дело). Отчетени са и обстоятелствата, несъмнено установени по делото от обилни писмени доказателствени източници, за влошеното здравословно състояние на подс. Г. и напредналата му възраст, оценени на плоскостта на обективните му възможности сам да извършва цялата дейност по отглеждане, изсушаване и реализиране на наркотика.
Поради това, няма причини изложените от въззивния съд съображения за кредитиране за достоверност на обясненията на този подсъдим да не бъдат споделени, поради което не се налага да бъдат повтаряни. Следва да се акцентира единствено върху несъмненото положение, че действително „оговорът” не може да се поставя в основата на присъдата, но само ако тази част от обясненията на подсъдимия не е щателно проверена и не е подкрепена от други доказателства по делото. Преценката на съда в тази насока трябва да е особено внимателна, но от това не следва бездруго, че обясненията на подсъдимия, с които той уличава друг съподсъдим в съучастие в задружна престъпна дейност, не отговарят на обективната истина и подлежат на елиминиране. Тази дължима преценка в случая е направена от въззивния съд.
На следващо място, не могат да бъдат споделени направените от касаторите възражения срещу процесуалната годност и доказателствената достоверност на показанията на свидетелите Х., Г. и Г., участвали в полицейския екип за проверка на получения сигнал за отглеждане на марихуана в двора на подсъдимия Г.. Тези показания не могат априори да бъдат изключени от доказателствената съвкупност като процесуално негодни. Свидетелите са възприели и възпроизвеждат по делото информация, която е от значение за правилното решаване на делото, без значение че тя им е станала известна във връзка с изпълнявани от тях служебни задължения като служители на МВР. Техните показания не са ценени като доказателства, а като доказателствени средства, източник на преки доказателствени факти, вкл. относно авторството на деянието и съпричастността на подсъдимите Н. и Н. по отношение на инкриминираното деяние. На тази плоскост е ценена от съда и частта от показанията на свидетелите Х. и Г. относно направеното пред тях изявление от подсъдимата Н. за нейно участие в инкриминираната дейност, но само по отношение на пакетирането на листната маса и получена от нея за това сума от 200 лева от подс. Г. (показания на свидетелите на л. 76 и л. 105 от нох дело).
Поради това, направеното възражение срещу използването на показанията на тези свидетели като доказателство за участието на Н. и Н. в общата инкриминирана престъпна дейност, следва да бъде преценено като неоснователно. Свидетелите са възпроизвели лично възприети от тях доказателствени факти, вкл. и предпроцесно изявление на подс. Н. за съпричастност към инкриминираното деяние. Последното е производно доказателство и е включено в процеса не за да подмени първични доказателства, а за да бъдат те проверени, което е допустимо. Снемането на обяснения от задържано лице, по отношение на което има данни и съмнение да е съпричастно към извършено престъпление, с цел получаване на информация за начало и насоки на разследването и за разработване на следствени версии, не е доказателствено средство по смисъла на НПК, а полицейските служители не са разследващи органи, така че те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса. Депозираните от тях показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Отделен е въпросът за тяхната доказателствена достоверност, което е оценка, различна от тази за процесуалната им годност и която в конкретния случай е направена по надлежния процесуален ред, като се основава на анализ на действителното им съдържание и на правилата на формалната логика (с. 10-11 от мотивите на присъдата). В посочения смисъл са и р. № 15/2012 година на ВКС, І НО, р. № 19/2012 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 524/2012 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 294/2013 година на ВКС, ІІ НО, р. № 198/2013 година на ВКС, І НО, р. № 556/2012 година на ВКС, І НО, р. № 299/2011 година на ВКС, ІІ НО, р. 256/2009 година на ВКС, І НО и др.
Касационната инстанция преценява като неоснователно и възражението, основаващо се на обстоятелството, че в дома на подсъдимите Н. не е намерена марихуана. Несъмнено е установено по делото, че отглеждането, изсушаването, пакетирането и пр. е било изцяло пренесено в дома на подс. Г., а в дома на Н. са останали само един сушилник, три дървени рамки и листчета за обозначаване, идентични с намерените в дома на подс. Г.. По експертен път, от заключенията на началната и на допълнителната почеркови експертизи е установено, че ръкописният текст е изпълнен от подс. Н. (експерт Ч., л. 83 от нох дело, л. 129 от ДП).
В заключение, ВКС намира, че няма причини направената от съда оценка за годността и достоверността на доказателствените източници, вкл. и гласните такива, да не бъде споделена, доколкото тя не разкрива превратност или игнориране в дейността на съда. Разборът, анализът и оценката на доказателствените източници, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от въззивния съд. Така че, вътрешното убеждение на съда е резултат на надлежна процесуална дейност, която гарантира неговата формална и логическа правилност.
Както вече бе посочено, в касационната жалба и допълнението към нея практически липсват доводи относно приложението на закона и справедливостта на наказанието. ВКС намира за необходимо да отрази единствено констатацията си, че към надлежно установените факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Целта за разпространение на отглежданото и държано инкриминирано наркотично вещество несъмнено се извежда от обективните данни по делото за неговото количество, вид, начина на организирането на отглеждането му. Дадена е правилна правна оценка на наличието и формите на съучастническа дейност между тримата подсъдими. Известни са характеристиките на съучастието като задружна дейност, възможна само при умишлените престъпления и при участие на най-малко две наказателно-отговорни лица, при задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. Всички те са налице в конкретния случай.
При изложените съображения, ВКС не съзира наличие на нарушения на материалния и процесуалния закони от предходните съдебни инстанции, предпоставящи отмяната на атакувания съдебен акт.
Доколкото в жалбата се възразява ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите Н. и Н. като цяло, съдът провери параметрите и конкретната тежест на тази отговорност и не констатира допуснати нарушения на правилата при индивидуализирането й. Наказанията са определени при условията на чл. 55 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, под минимума на предвиденото в закона, като не е наложено по-лекото, предвидено наказание „глоба”. Изтърпяването на наказанията е отложено при условията на чл. 66 от НК за максимален изпитателен срок. ВКС не намира основания за допълнително смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимите. При индивидуализацията на наказанията въззивният съд е съобразил всички установени по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства и ги е оценил в светлината на постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Отчетени са липсата на конкретни отрицателни характеристични данни за подсъдимите, извън наличието на предходни осъждания за подс. Н., за които е настъпила реабилитация по право, наличието на здравословни проблеми и при двамата подсъдими, трудовата им ангажираност, непълнолетното им дете, за което полагат грижи, невисоката им лична обществена опасност като цяло. Несъмнено е и обстоятелството, че се касае за организирана дейност, при осъществена предварителна подготовка и проявена престъпна упоритост при осъществяването й. Всички обстоятелства от значение за правилното определяне на наказанията са надлежно оценени и в пълнота са съобразени от съда. Така индивидуализирани, наказанията не разкриват очевидното несъответствие по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, удовлетворяват правилата на чл. 54 от НК и изпълняват целите на наказанието по чл. 36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 9 от 29 септември 2016 година, постановена от Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, по внохд № 354 / 2016 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.