Р Е Ш Е Н И Е № 84 Гр. София, 15.08.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1308/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби от пълномощниците на страните по делото: Д. - О. З. ЕАД и М. Б. Б. срещу решение № 2397/22.12.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 4284/2014 г. Д. - О. З. ЕАД обжалва въззивното решение, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 23.06.2014 г. по гр.д. № 14101/2013 г. на СГС, І ГО, 1 състав в ЧАСТТА, с която предявеният против касатора – ответник иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е уважен разликата над 78 000 лв. до 100 000 лв. с оплаквания за неговата неправилност. Според касатора, присъденото обезщетение е завишено - не отговаря на критериите за справедливост и не отчита действителния принос на пострадалата ищца за настъпване на вредоносния резултат, който е по-голям. Моли решението в тази част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, с присъждане на сторените разноски. М. Б. Б. обжалва същото решение в следните ЧАСТИ: 1/ с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за сумата над 105 000 лв. до претендираните 150 000 лв.; 2/ с която е отменено решението на първата инстанция за уважаване на иска за разликата над 100 000 лв. до 105 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което исковата претенция за горната разлика се отхвърля. В касационната жалба на ищцата се сочат подробни доводи, че решението на САС е необосновано и незаконосъобразно, противоречащо на нормите на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД, като доводите са противоположни на изложените от ответника. Моли се за отмяната му в атакуваните части и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в пълния й предявен размер, с присъждане на разноските в касационното производство. С определение № 59 от 26.01.2016 г. решението е допуснато до касационно обжалване в посочените по-горе части на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за критериите и обстоятелствата, въз основа на които се обезщетяват неимуществени вреди според мерилото на чл.52 ЗЗД за справедливост, както и за предпоставките за отчитане на съпричиняване и определяне на неговия размер, при приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните с оглед поддържаните в жалбите основания за касационно обжалване, приема следното: По спорния между страните въпрос – относно размера на дължимото обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ за претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 30.06.2013 г. ПТП, съставът на въззивния съд е посочил, че взема предвид следните обстоятелства: 1. Брой и тежест на травматичните увреждания – ищцата е получила съчетана открита черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма с множество и изключително тежки увреждания, подробно описани /кръвоизливи под твърдите мозъчни обвивки, фрактури на теменна, тилна, слепоочна, пирамидална кост на черепа, кръвоизлив в средното ухо, контузия на бели дробове с тотален пневмоторакс на десния дроб, реактивен кръвоизлив в коремната кухина и много други/; 2. Продължителност на лечебно-възстановителния период – от 12 до 18 месеца с конкретизация на периодите с интензивни болки и състояние към настоящия момент; 3. Наличие на три оперативни интервенции, причинили допълнителни болки и страдания /отваряне на черепа, отваряне на коремна кухина, дренаж на гръдна кухина, операция за поставяне на титаниева пластина в лява теменно-тилна област на черепа/; 4. Наличието на двигателни затруднения и такива от битов характер в първите месеци, довели до допълнителни неудобства, притеснения, емоционален дискомфорт; 5. Съобразяване, че част от травмите са били опасни за живота; 6. Последици за здравето след възстановителния период, като негативни такива са останали в резултат на ЧМТ - нарушения в слуха, обонянието, равновесието, координацията и др.; 7. Наличие на загрозяващ козметичен дефект /белези в областта на лицето с обща дължина 18 см., белег от трахеотомията в шийната област/; 8. Невъзможност да упражнява професията си на състезател и треньор по спортни танци, вкл. носител на национални и международни отличия, докторант; 9. Младата възраст на ищцата /28 годишна към момента на ПТП/; 10. Факта, че вестибуларните нарушения при адекватно лечение не биха се отразили негативно при забременяване, износване на плода и раждане; 11. Обществено-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие, намерили отражение в нивата на застрахователните лимити. Отчитайки всички тези факти и съобразно нормите на чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД съдът е определил обезщетение в размер на 120 000 лв., което е редуцирал на 100 000 лв., т.к. по възражение на ответника е приел наличие на съпричиняване в размер на 1/6. За този извод съдът се е доверил на СМЕ, изпълнена от в.л. д-р Б., безспорно установяваща, че ищцата е пътувала без предпазен колан. Вещото лице е заключило, че при наличие на поставен предпазен колан би могло ищцата да получи тежка гръдно-коремна травма, но главата би била предпазена от получените интензивни множествени травматични увреждания. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. 1. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият въззивен състав, независимо от подробно описаните, релевантни за определянето на обезщетението обстоятелства, неточно е приложил въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В недостатъчна степен са отчетени конкретните множество и с изключително тежък характер увреждания, получени от М. Б. в резултат на произшествието, вида и продължителността на проведеното лечение, включващо няколко сериозни оперативни интервенции и протеклия дълъг възстановителен период, след който ищцата продължава да търпи неблагоприятни последици в неимуществената си сфера. Сред тях са невъзможността да упражнява и постига успехи в професията, на която е била отдадена, значителното загрозяване на лицето, нарушенията на слуха, обонянието, равновесието и координацията, които ограничават личната, професионална и социална реализация на пострадалата – жена в активна млада възраст, а освен това емоционално и психически я затормозяват. Част от тези конкретни значими обстоятелства, макар и отразени в съобразителната част към решението, не са съотнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. В резултат на това би могъл да се направи извод за допуснато от въззивния съд отклонение от съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни указания по приложението на закона и занижаване на приетия за справедлив общ размер на дължимото обезщетение, който настоящият съдебен състав намира, че съответства на поисканото в исковата молба, а именно – 150 000 лв. 2. Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Въз основа на тези задължителни указания е създадена трайна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според която съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. С оглед горните постановки, възззивният съд се е отклонил частично от задължителната съдебна практика за приноса на пострадалия, като не е преценил точно съотношението между предотвратими и непредотвратими вреди. В конкретната хипотеза е безспорно установено обстоятелството, че увреденото лице, пътувало на задната дясна седалка на автомобила, не е било обезопасено с предпазен колан по време на инцидента. Заключението на вещото лице е повече от категорично, че е налице причинно-следствена връзка между липсата на поставен защитен колан и част от травматичните увреждания на ищцата в областта на главата. Вещото лице, след подробно обследване на механизма на ПТП, уврежданията по самия автомобил, както и получените от ищцата травми, сочи, че наличието на правилно поставен предпазен колан би ограничило броя на ударите по главата, а оттам ищцата би получила по-ниска по степен и интензивност черепно-мозъчна травма /но не и пълна липса на такава/, като не би осуетило тежката гръдно-коремна травма. Липсата на достатъчна категоричност какъв би бил намаленият обем на нараняванията в областта на главата от една страна, но и сериозността на получената комбинирана черепно-мозъчна травма, чиито последици не са отшумели – от друга, обуславят извода на настоящия съдебен състав, че с непоставянето на предпазен колан пострадалата ищца е допринесла за увреждането в рамките на 20 %, т.е. определеното обезщетение следва да бъде намалено с 1/5 или с 30 000 лв. С оглед изложеното, предявеният срещу застрахователя пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен за сумата от 120 000 лв., т.е. следва в полза на ищцата допълнително да се присъдят още 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293 ал.2 ГПК съдът следва да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в неговата отхвърлителна част за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., да уважи иска за сумата от 20 000 лв., както и да остави в сила решението в останалата обжалвана част – с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за разликата над 78 000 лв. до 100 000 лв., и с която искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта относно разноските, като в полза на ищцата се присъди сумата 1 200 лв., а в полза на ответника – 2 837 лв., за всички инстанции. Ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса, на база уважения размер на иска, от 760 лв. /след спадане на част от надвнесената такса за настоящото производство/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2397/22.12.2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 12-ти състав по в.гр.д. № 4284/2014 г. в неговата отхвърлителна част за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта относно разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. - О. З. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Б. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 30.06.2013 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1 200 лв. – съдебно-деловодни разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2397/22.12.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12-ти състав по в.гр.д. № 4284/2014 г. в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА М. Б. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. - О. З. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 2 837 лв. – съдебно-деловодни разноски. ОСЪЖДА Д. - О. З. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд дължима държавна такса в общ размер от 760 лв. за уважената част от иска. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: