О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 172 София, 20.07.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА изслуша докладваното от съдията Балевска ч. гр. дело № 2764/2016 година и за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл.274 ал. 3 т. 1 ГПК. С частна касационна жалба вх. № 1594/25.04.2016 г. Б. П. Н., чрез адв. В. И. И., САК, обжалва и иска да се отмени Определение № 1839 от 31.03.2016 г. по възз. ч. гр.д. № 171/2016г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено Определение № 8034 от 19.10.2015г. по гр.д. №83/2015г. на РС-Благоевград за връщане на исковата молба като нередовна и е прекратено производството по предявения иск за съдебна делба. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а с отмяната му се иска делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявената искова претенция по същество. В изложение към частната касационна жалба, искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, като се поддържа незаконосъобразност на дадените от РС-Благоевград указанията по отстраняване нередовности на исковата молба и се извежда като обуславящ изхода на делото правен въпрос за задълженията на въззивния съд, свързани с обстойно мотивиране на акта си по наведените възражения срещу правилността на първоинстанцион ния съдебен акт- определение за връщане на искова молба и прекратяване на производството, с частната въззивна жалба Поддържа се довод , че произнесеното определение на въззивния съд е в противоречие с - ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Противоречива практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не е приложена. В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК няма постъпил писмен отговор от насрещната стана В. П. Н.. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274 ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК (в ред. на ДВ бр. 50 от 2015г. в сила от 07.07.2015г.) и е процесуално допустима. Производство е образувано по искова молба на Б. П. Н. срещу В. П. Н. /негов брат/ , Н. Е. Н. , Д. С. Б., Т. Г. Б., и дружество [фирма] за делба на дворно място - УПИ с идентификатор 02676.501.1155, с площ от 321 кв.м. и построените в него - триетажна жилищна сграда с идентификатор 02676.501.1155.1, едноетажна сграда за обитаване с идентификатор 02676.501.1155.2, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 02676.501.1155.3 и едноетажна сграда за обитаване с идентификатор 02676.501.1155.4 по одобрената КК на [населено място]. С исковата молба са приложени скици и удостоверение за наследници № 1597/09.09.2004г. на В. Н. Х., починал на 24.01.1948г., наследници К. В. В., съпруга, починала 1867г. и С. В. Н., дъщеря, починала 1987г., удостоверение за наследници №001550/09.09.2004г. на С. В. Н., починала на 06.02.1887г., наследници П. Б. Н., съпруг, починал 1991г., В. П. Н./син/ и Б. П. Н. /син/ и удостоверение за наследници № 001514/03.04.2004г. на П. Б. Н., починал на 14.08.1991г., наследници В. П. Н./син/ и Б. П. Н. /син/ и констативен нотариален акт от 1966 г., с които е признато в полза на К. Д. В. и С. В. Н. правото на собственост върху едно дворно място с къща, с характеристични данни - парцел I, кв. 61, пл. № 1150, находящо се в [населено място], както и удостоверение, от което видно, че К. Д. В. и К. В. В. са едно и също лице. Образуваното гр.д № 41/2014г. по описа на ОС-Благоевград е прекратено на основание чл. 118 ГПК и делото е изпратено на родово и местно компетентния съд – РС-Разлог. С Определение № 1128/20.03.2014г. по гр.д. 254/2014г. на РС- Разлог исковата молба е оставена без движение с указания да се уточни основанието на поддържаната съсобственост по отношение на сочените лица. С молба с вх. № 2743/10.04.2014г. ищецът уточнява, че е налице съсобственост с ответника В. П. Н. при равни квоти, тъй като процесното дворно място и триетажната жилищна сграда, подробно описани и индивидуализирани съобразно актуалните им технически характеристики, са придобити по силата на наследствено правоприемство от починалите им родители - С. В. Н. и П. Б. Н., а по отношение на останалите имоти, предмет на делбата, се подържа придобиване по приращение в полза на сънаследниците. По отношение на останалите лица, срещу които е насочен искът, отричайки права на собственост , ищецът излагат твърдения за незаконно надстрояване на наследствената къща с изграждане на трети етаж и незаконни прехвърляния на обособени обекти от нея, извършени от брат му В. П. Н. в полза на семейство Д. и Т. Б.. С Определение № 1872/13.05.2014г. по гр.д. № 254/2014г. по описа на РС-Разлог исковата молба е върната и производството прекратено, след като съдът е приел, че с уточнението от страна на ищеца не са изпълнени , дадените указания. С Определение № 2973/10.07.2014 г. по възз.ч.гр.д. № 597/2014г. на ОС-Благоевград е отменено Определение № 1872/13.05.2014г. по гр.д. № 254/2014г. по описа на РС-Разлог, в частта, с която производството е прекратено по отношение на ответника В. П. Н., а делото е върнато на РС-Разлог, а след направен отвод , с Определение № 144/13.01.2015г. по гр.д. № 22/2015г. на ОС-Благоевград, в производство по реда чл. 23 ГПК, делото е изпратено по компетентност на РС-Благоевград. С отговора си по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Н. възразява, че съсобствеността е прекратена преди предявяване на иска по силата на договор за доброволна делба на наследство от 18.05.1992г. и договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 156, том II, нот.дело № 356/2003г. на нотариус К. М., рег.№ 1720, по силата на който договор Д. С. Б. и Т. Г. Б. се легитимират като собственици на ½ ид.ч. от процесното дворно място и самостоятелно жилище, обособено от наследствената къща, предявеният спрямо него иск е недопустим, тъй като не е собственик. Като счита , че приетата теза на втората инстанция относно редовността на исковата молба за съдебна делба на Б. П. Н. срещу В. П. Н. не може да се сподели , предвид на възраженията на ответника за липса на съсобственост и данните за извършено разпореждане на дела му в полза на трети лица, първоначално посочените като ответници Д. С. Б. и Т. Г. Б. , районният съдия е оставил отново исковата молба без движение , като нередовна , давайки указания да се посочи отново придобивното основание за възникване на съсобственост по отношение на всеки един от обектите , предмет на иска за съдебна делба. Искането за представяне на поправен искова молба е изпълнено, като е направено отново искане и за конституиране на ответници, лицата по отношение на които производството е прекратено с оглед на новите обстоятелства, изложени по ПОПРАВЕНАТА искова молба.. С Определение № 8034 от 19.10.2015г. по гр.д. № 83/2015г. на РС-Благоевград исковата молба е върната и производството прекратено, с общите мотиви , че с поправената исковата молба не са отстранени нередовностите, „констатирани“ от районния съдия и като нередовна , същата следва да се върне на ищеца. С Определение № 1839/31.03.2016г. по ч.гр.възз..д. № 171/ 2016год. на ОС-Благоевград,определението на първата инстанция е потвърдено като правилно и законосъобразно. За да постанови определението си , въззивният съд приема, че делбата дадените указания за уточняване на въведените търдения са правилни, тъй като в конкретния „казус“ определянето кръга на съделителите е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на иска за съдебна делба , за която съдът следи служебно в производството по съдебна делба. След преценка на данните по делото, състав на второ отделение на гражданската колегия намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Изведеният правен въпрос относно задълженията и рамката на проверка на втората инстанция в производството по реда на обжалване на прекратително определение с частна жалба е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Изводите на съда , обосновали постановяването на обжалвания съдебен акт са вътрешно противоречиви и несъвместими .Мотивите, изложени от въззивния съд не касаят отговор на оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобраност , а се излагат неверни разсъждения за същността на делбения процес и „изисквания за редовност на исковата молба за делба“ , който не почиват на закона. С обжалваното определение въззивният съд приема, че един от въпросите, който следва да бъде разрешен в първата фаза на делбата е установяване кръга от лицата, между които следва да се подели процесния имот . Базирайки се на разпоредбата на чл. 344 ал.1 ГПК безсъмнение в въпросът касае основателността на иска , тъй като тези лица се определят според материално-правната им легитимация на носители на спорното материално право/ съпритежатели на правото на собственост по отношение на обекта на съдебна делба / , поради което е абсурден извода , че изясняването на този въпрос с исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на иска за делба, за която съдът следи служебно. В първата фаза на съдебната делба съдът следи служебно дали искът за делба е насочен срещу лицата, за които се твърди, че е налице съсобственост, но не и за това дали те действително са съпритежатели на спорното право. Процесуалната легитимацията на ответника се определя не от действителното правно положение, което се изяснява в хода на процеса, а от изложените с исковата молба твърдения и приложените доказателства. В разглеждания случай ответникът по иска за делба е възразил, че не е налице съсобственост между него ищеца върху процесните имоти. Настоящият състав намира, че с изложените мотиви по обжалваното определение , въззивният съд е игнорирал основното възражение на жалбоподателя срещу правилността на обжалвания съдебен акт, а именно, че е уточнено както основанието , така и лицата по отношение, на които се поддържа , че е налице съсобственост , което следва да се трансформира в индивидуална собственост по силата на заявеното потестативно право. С оглед изложените съображения и при данните по делото, настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия намира частната касационна жалба за основателна.Определението на въззивния съд е неправилно, тъй като не е съобразно нито с предметната рамка на частната жалба , нито със закона. Уреденото в ГПК двуфазно производство за съдебна делба е от категорията на „особените искови производства“ и решаващият съд следва да е наясно какво отличава това производство от общия исков процес. Съдебната практика е категорична , е отклоненията от правилата на общия исков процес са в насока на изрично уредената възможност страната , инициирала делбения процес да ангажира и представи с исковата си молба само определена категория писмени доказателства относно имотите, предмет на делбата , без това да са такива доказателства, съставляващи надлежен титул за собственост/ чл. 341 ал.1 ГПК/, дадена е възможност на ответника да включи и други имоти, да релевира възражения, правоизключващи съсъобствеността на конкретен обект в първото по делото заседание, която разпоредба – чл. 342 ГПК, обосновава извод за неприложимостта на чл. 131 ГПК и ранната преклузия до първото редовно съдебно заседание. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира , че обжалваните определения като неправилни следва да бъдат отменени, а делото се върне на РС—Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане за заявения иск. След връщане на делото, решаващия съд въз основа на ПОПРАВЕНАТА искова молба следва да проведе открито по делото заседание, в което , ако има неясни твърдения на ищеца да съдейства за тяхното ясно формулиране като твърдения респ. възражения по повод на заявения иск, да се изясни срещу кои лица се поддържа заявения иск и тяхното надлежно конституиране , предвид на забавеното развитието на процес до този момент. С оглед на горните съображения, и на основание чл. 278 ал 2 ГПК, ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по чатна касационна жалба вх. № 1594/25.04.2016 г., заявена от Б. П. Н., чрез адв. В. И. И., САК. ОТМЕНЯВА Определение № 1839 от 31.03.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 171/2016г. на ОС-Благоевград и потвърденото с него Определение № 8034 от 19.10.2015г. по гр.д. №83/2015г. на РС-Благоевград и ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за изпълнение на дадените указания. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: