Ключови фрази
съдебни разноски * адвокатско възнаграждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       № 153

Гр.София, 03.02.2010  г.

     

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          

                                                                                                                Тотка Калчева

 

при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 63 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Л”ООД, гр. П. срещу определение № 3193/26.11.2009г., постановено по ч.гр.д. № 3057/2009г. от Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение № 8813/06.10.2009г. по гр.д. № 9348/09г. в частта, с която Г. Й. Ш. е осъден да заплати на “Л”ООД разноски над 650 лв. до пълния размер, за който е осъден от 2340 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът Г. Ш. , гр. С. оспорва частната жалба.

 

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.

Първоинстанционният Пловдивски районен съд е присъдил разноски на ответника по делото в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 2340 лв. Въззивният съд е приел, че договореното адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на спора и е четири пъти по –високо от определеното в чл.7, ал.2, т.3 Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждение на адвокатските възнаграждения, като на основание чл.78, ал.5 ГПК го е намалил до сумата от 650 лв.

Според частния жалбоподател определението противоречи на практиката на ВКС – О. От 28.05.2007г. по ч.гр.д. № 190/2007г. на ІІ т.о., Опр. № 657/03.11.2009г. по ч.т.д. № 322/09г. на ІІ т.о. и Р. 25/26.02.2009г. по гр.д. № 4651/07г. на ІІІ г.о., според които при прекомерност на платеното от страната възнаграждение за адвокат, то може да бъде намалено, но до размер, не по-нисък от трикратния размер на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г.

 

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение намира, че са налице условията за допускане на касационното обжалване. В представените с частната жалба актове на ВКС е възприето разрешение, различно от даденото в обжалвания акт, поради което съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК частната касационна жалба следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът може, по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в наредба на В. адвокатски съвет.

Съгласно П. 2 от Д. р-ба на Наредба № 10/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при присъждане на възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК, същото следва да е в размер, не по-нисък от трикратния размер на минималното възнаграждение, посочено в наредбата.

В случая, минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. на ВСА е в размер на 650 лв., респ. трикратно то възлиза на сумата от 1950 лв.

Въззивният Пловдивски окръжен съд неправилно е приложил закона, като не е съобразил разпоредбата на П. 2 от ДР на Наредба № 1/2004г., поради което определението следва да се отмени, като се присъди и сумата от 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, платено съобразно с отбелязването в договора за правна защита и съдействие от 15.07.2009г. Върху присъденото по Наредба № 1/2004г. възнаграждение не се начислява ДДС, а според уговорката между страните пълният размер на договореното възнаграждение от 2340 лв. е бил формиран като 1950 лв. плюс 390 лв. ДДС, т.е. начисляването на данък би означавало да не се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът не обсъжда въпроса за дължимостта на ДДС върху възнаграждение за процесуално представителство, с оглед на датата на сключване на договора.

На частния жалбоподател се дължат разноските за настоящото производство в размер на 30 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ частично определение № 3193/26.11.2009г. по ч.гр.д. № 3057/2009г. на Пловдивския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Й. Ш., ЕГН : 5909084489, гр. С., ул.”В” № 71, да заплати на “Л” ООД, гр. П., ул.”И” № 46, ет.2, сумата от още 1300 лв. /Хиляда и трита лв./ - разноски по гр.д. № 9348/09г.по описа на Пловдивския районен съд, както и сумата от 30 лв. /Тридесет лв./ - разноски за настоящото производство.

ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата част.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.