Р Е Ш Е Н И Е   №  215   София,  14 май  2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..деветнадесети април.......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА….............................…и в присъствието на прокурора...ИСКРА ЧОБАНОВА..........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 142 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Р. Х. М. срещу въззивна присъда №21/ 28.01.2010 г. по внохд № 568/2009 г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея основания. Подсъдимият и неговият защитник молят жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:   С присъда № 1041/ 08.10.2009 г. по нохд № 1204/08 г. Великотърновския районен съд признал подсъдимия А. А. Б. за виновен в това, че на 10.08.2008 г. обидил публично Р. Х. М., казвайки унизителен за честта и достойнството му израз в негово присъствие и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, като му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Осъдил Б. да заплати на М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на хиляда лева. Великотърновският окръжен съд отменил присъдата изцяло, като вместо това признал подсъдимия А за невинен и го оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение.   Оплакването за допуснати процесуални нарушения се мотивира с няколко основни довода. На първо място, жалбоподателят счита, че като е уважил искането на подсъдимия за събирането на нови гласни доказателства, въззивният съд е нарушил основни принципи на наказателния процес по чл.11 и чл.12 от НПК- принципите за състезателност и за равенство на страните. Възражението е неоснователно. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото и е задължена да извърши цялостна проверка на атакуваната присъда. Служебно или по искане на страните тя може да събира нови доказателства във всички случаи, когато прецени, че това е необходимо за правилно изясняване на фактите, включени в предмета на доказване и имащи основно значение за решаване на въпроса извършено ли е престъпление и извършено ли е то от подсъдимия. В конкретния казус, съдът е намерил за необходимо да допусне до разпит исканите от подсъдимия свидетели, който е оспорил основните факти, изложени от тъжителя- датата на деянието и произнесената обидна реплика. Така съдът не само не е допуснал процесуално нарушение, а е дал възможност на подсъдимия да реализира в пълен обем правото си на защита. Същите процесуални възможности да иска събирането на още доказателства в подкрепа на обвинението е имал и частния тъжител. По делото липсват данни той да е правил доказателствени искания, които да са му отказани, поради което оплакването за нарушаване на принципа за равенство на страните е лишено от фактическо основание. Неоснователно е и възражението, че показанията на разпитаните пред окръжния съд свидетели са недостоверни, тъй като те са близки роднини на подсъдимия. Това възражение е обсъдено от Великотърновския окръжен съд, който е посочил защо не го възприема. Видно от съдържанието на мотивите, съдът внимателно е подходил към съобщеното от свидетелите Е, вземайки предвид, че те са дъщеря и зет на подсъдимия и са заинтересовани от изхода на делото. Затова е съпоставил техните показания с тези на работниците А. Т. , М. В. , Д. П. и В. А. и е констатирал, че всички свидетели твърдят убедително, че изливането на бетонната плоча е станало не на 10 август, а на трети август, както и че подсъдимият въобще не се е намирал на работната площадка и не е псувал тъжителя М. Анализирал е и показанията на свидетелите Б, които е намерил за недостатъчно убедителни, както поради близостта им с тъжителя, така и поради колебливостта относно датата, проявена от Й. Не може да се възприеме и възражението, че съдът неправилно е оправдал подсъдимия, изследвайки събитията на дата, различна от инкриминираната с частната тъжба. Оплакването е лишено от фактическо основание. В обстоятелствената част на тъжбата е посочено, че деянието е осъществено на 10 август, когато подсъдимият изливал бетон на незаконния си строеж и присъствали много хора, които възприели обидите и псувните на Б. Времето, мястото и начинът на извършване на престъплението са основните факти от предмета на делото, подлежащи на доказване от частното обвинение. Затова, когато съдът установи, че на сочената от частния тъжител дата и при описаната с тъжбата фактическа обстановка деянието не е осъществено и поради това оправдае подсъдимия, не може да се говори за подмяна на фактите, а за тяхната неустановеност по начина, посочен в чл. 303 ал.2 от НПК. Затова настоящият касационен състав прие, че изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин почиват на пълната и обективна оценка на събраните по делото доказателства, формирани са при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК и поради това не подлежат на преоценка от касационната инстанция. Основателно е оплакването на частния тъжител, че Великотърновският окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не се е произнесъл по гражданския иск. Съгласно разпоредбата на чл.307 от НПК, съдът се произнася по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен, защото е задължен да прецени дали деянието не ангажира отговорността на извършителя по чл.45 от ЗЗД. Ако е пропуснал да стори това, съдът може да се произнесе с допълнителна присъда в срока за обжалване /чл.301 ал.3 НПК/. Съгласно ППВС №1/81 г., когато съдът не се произнесъл по гражданската претенция е налице непълнота на съдебния акт и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.301 от НПК. Това налага отмяна на въззивната присъда в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. При тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК       Р Е Ш И :       ОТМЕНЯВА присъда № 21/28.01.2010 г. по внохд № 568/09 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, в която не се е произнесъл по основателността на гражданския иск и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: