Р Е Ш Е Н И Е   № 52   София, 22.05.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на  14.05.  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБКА ИЛИЕВА           ЧЛЕНОВЕ:    РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря  МИЛЕНА МИЛАНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева т.дело № 695 /2008 година Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Е” АД, гр. К. против решение №186 от 01.10.2008 год. по в.д. №676/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, в частта, с която е оставено в сила осъдителното решение №75 от 09.05.2007 год. по гр.д. №373/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд. Той е уважил изцяло предявените от “А” О. , гр. П. против касатора при условие на обективно съединяване иск за връщане на предоставената му като временна финансова помощ сума в размер на 101 600 лв. и иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 13 535.15 лв. Приел е, че главницата за сумата 101 600 лв. се дължи на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, като дадена на заем от ЕТ “З” на касатора “Е” АД,гр. Кърджали/с бивше название “Б” АД/, а ищецът се легитимира като носител на вземането на основание чл.15, ал.1 ТЗ, поради продажбата на търговското предприятие на заемодателя ЕТ “З” на “А” О. като съвкупност от права задължения и фактически отношения. Претендираното обезщетение за забава произтича от неизпълнение на задължението на ответника-касатор за връщане на заетата сума от деня на получаване на нотарилната покана до предявяване на иска. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че прехвърленото с продажбата на предприятието на едноличния търговец на ищцовото дружество вземане за главницата произтича от договор за заем/чл.240 ЗЗД/, защото основанието на вземането е доказано от отметките ”договор” върху приходен касов ордер №7 от 08.01.1999 год. за сумата 39 000 лв., авизо по платежно нареждане от 19.12.2001 год. за сумата 40 000 лв. и такова от 20.12.2001 год. за сумата 22 600 лв., всичките подписан от ответника като получател на сумите, след като той не е посочил друго правно основание на договорната връзка, различно от договор за заем. Въззивният съд е отменил частично първоинстанционото решение само в частта за уважената сума по главница над 62 600 лв. и за уважената лихва за забава само в частта за сумата над 13 535.15 лв., като по реда на чл.208 ал.1, ГПК ги е отхвърлил до пълния размер, като е приел, че е извършено частично плащане по главницата от ответника/вж. разходен касов ордер №470 от 05.04.2002 год. с платец “Б” АД на ЕТ З. С. /. Касаторът “Е” АД, гр. П. подържа, че въззивното решение в обжалваната си осъдитела част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, защото съдът неправилно е определил правното основание на иска за главницата по чл.240, ал.1 ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1 ЗЗД, какъвто иск фактически не е предявен. Навежда и довод, че липсва уведомление на кредиторите и длъжниците на прехвърленото предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 ТЗ, защото нотариалната покана, съдържаща уведомлението, отправено от ищеца до “Б” АД, е връчена в гр. К. от Софийски нотариус извън района на действието му, поради което е заверена в нарушение на чл.469, ал.1 във вр. с чл.466, ал.2 ГПК, отм. С определение №110 от 17.02.2009 год. на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване, поради противоречивото разрешаване от съдилищата на съществения процесуалноправен въпрос за презюмирането от решаващия съд на заемното основание, на което е дадена сумата от ЕТ “З” на бившето “Б” АД. Касационната жалба е основателна. Основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Презумпцията е процесуално средство за разместване на доказателствената тежест на ищеца при наличие, обаче, на презумптивните предпоставки, доказани от него/чл.127, ал.1, ГПК, отм. В случая неправилно Пловдивският апелативен съд е приел, че между страните е сключен неформален договор за заем с правно основание чл.240 ЗЗД, тъй като ответникът- получател не е посочил друго основание за получаване на паричната престация. Правилна е практиката, застъпена в решение №37 от 25.06.1969 год. по гр.д. №32/69 год. на ОСГК, че не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Правното основание на иска не се презюмира, а се извежда от фактите и обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба. Съдът не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание на иска. Съдът е длъжен да квалифицира спорното право, но въз основа фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба/чл.154, ал.1 ГПК/. При това те представляват основания за квалификация на спорното право, а не презумптивни предпоставки, относими към разместването на доказателствената тежест. Самият ищец “А” О. в исковата си молба не твърди, че процесните суми са дадени на заем, а като временна финансова помощ. В платежните документи за тяхното предаване е посочено само договорното основание за извършеното плащане, без да е конкретизиран вида на договора, поради което при липсата на каквито и да е доказателства в тази насока, съдът не може да презюмира, че задължението им за връщане произтича от сключен между страните договор за заем. Основателен б. бил и доводът за нарушение на чл.15, ал.1, изр.второ ТЗ, поради липса на уведомление на длъжника-ответник “Е” АД, гр. К., р.п. “Б”АД от страна на предоставилия сумите ЕТ “З” при извършената с договор от 14.10.2004 год. продажба на търговското му предприятие на ищеца ”А” ООД. Такова уведомление въобще не е представено по делото. На стр.4 от първоинстанционното производство е приложена само нотариална покана с рег. №0395 , том І, №6 , изходяща от ищеца “А”О. , гр. П. до праводателя на ответника “Б” АД гр. К. с правно основание чл.84, ал.2 ЗЗД, с която кредиторът-ищец определя срок за връщане на процесните суми. Нещо повече, в посочената покана като приложение е описано уведомлението по чл.15, ал.1, изр.второ ТЗ. Дори и да се приеме, че тази покана играе ролята на такова уведомление, то тя представлява нотариално удостоверение за връчване на нотариална покана, издадено от нотариус, което той не може да го издаде извън района на своето действие. Още повече, че и връчването не може да стане чрез обратна разписка, а само лично от нотариуса, или негов служител по чл.50 ЗННД. Този довод, обаче е недопустим, защото се прави за първи път в касационното производство. Във въззивната жалба въобще не е навеждан, а в писмената защита на жалбоподателя тази покана и твърдените й пороци са посочени само във връзка с изпадането на ответника в забава по главното задължение и евентуалната изискуемост на обезщетението за забава. По изложените до тук съображения, обжалваното решение е постановено в нарушения на закона. След отмяната му и на основание чл.293, ал.1 ГПК ще следва да бъде отменено, а предявеният от “А” О. , гр. П. иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлен. Заемно основание за предоставянето на сумите не е доказано, а предявеният иск не може да се квалифицира на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, поради липса на каквито и да е било твърдения или излагане на факти и обстоятелства в тази насока. Разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като не са поискани /чл.78, ал.3 ГПК/ В. от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение №186 от 01.10.2008 год. по в.д. №676/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, в частта, с която е оставено в сила осъдителното решение №75 от 09.05.2007 год. по гр.д. №373/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от “А“ О. гр. П. против “Е” АД, гр. К. иск с правно основание чл.240 за връщане на сумата 62 600 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 13 535.15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: