Ключови фрази
Непозволено увреждане * непозволено увреждане * обезщетение за имуществени вреди * сила на пресъдено нещо * разваляне поради неизпълнение * право на ползване

РЕШЕНИЕ
№ 416

София, 20. януари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2198 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 2628/12.12.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3136/2013, с което е потвърдено и поправено решение № 2797/10.06.2013 на Варненския районен съд по гр.д. № 12596/2012, допълнено с решение № 4050/16.08.2013, като са уважени частично предявените искове за сумата 2.480,00 лева обезщетение за имуществените вреди от недопускане в съсобствен имот на основание чл. 45 ЗЗД със закони лихви на основание чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по владелчески иск (относно противоправността и момента на отнемане на владението) и по иск за разваляне на договор поради неизпълнение (относно недопускането на прехвърлителя до прехвърления имот при незачитане на запазеното право на ползване), както и за възможността въззивният съд да събира нови доказателства и по материалноправните въпроси за правната квалификация на иска за вреди от недопускането до имот на един съсобственик от друг съсобственик, за значението на участието в съсобствеността и правото на ползване за размера на пропуснатите ползи от препятстването на ползването.
По първите два процесуалноправни въпроса Върховният касационен съд намира, че влязлото в сила решение по владелчески иск установява със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на вземането на ищеца да получи владението или държането на вещта, а влязлото в сила решение по иск за разваляне на договор поради неизпълнение – съществуването или несъществуването на потестативното право за разваляне на договора (то не установява нито преюдициалните правоотношения, нито правната промяна). Нито едно съдебно решение, което има за предмет материално субективно право не установява със сила на пресъдено нещо юридическите факти, които пораждат, променят или погасяват материалното субективно право. Факти може да бъдат установени със сила на пресъдено нещо само с иск за установяване на съответния факт.
Чрез обвързваща сила на мотивите на съдебното решение може да бъдат установени факти в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна, но това установяване не е със сила на пресъдено нещо, а само доколкото тези факти са релевантни за определено правоотношение (предмет на бъдещия обратен иск). До подобна обвързаност се стига и в отношенията между молителя и заинтересованите лица в охранителното производство за установяване на факти.
Що се отнася до противоправността, тя може да бъде установена с влязла в сила присъда по обвързващ начин за гражданския съд, който разглежда иск за гражданските последици от деянието.
По третия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че въззивният съд може да събира нови доказателства, ако страната не е могла да ги посочи или представи, при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, в първоинстанционното производство; ако първоинстанционният съд неправилно не е допуснал събирането им; както и ако непосочването или непредставянето им се дължи на съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд.
По материалноправните въпроси Върховният касационен съд намира, че отговорността за вреди от недопускането на един съсобственик от друг съсобственик до съсобствения имот е извъндоговорна, но не е деликтна. За правната квалификация на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е без значение придобиването на държането (фактическата власт) или на владението върху вещта и дали то е противоправно, тъй като основанието за възникването на тази отговорност не е ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик. Ако общата вещ не е обременена от вещно право на ползване (или обитаване), всеки съсобственик може да ползва вещта наред с другите съсобственици според участието им в съсобствеността, но ако вещта е обременена (изцяло или частично) от вещно право на ползване (или обитаване), титулярят на ограниченото вещно право може да ползва вещта, според обема на притежаваното от него ограничено вещно право, наред с другите титуляри на такива права и съсобствениците, доколкото тяхното право на собственост не е ограничено. Това определя и размера на пропуснатите ползи от препятстването на ползването – част от наема на общата вещ, съответна на правото на препятствания съсобственик и/или титуляр на ограничено вещно право на ползване (или обитаване).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, ги намира частично основателни поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, който е осъден по владелчески иск да предаде на ищцата владението на процесното жилище е възпрепятствал ищцата да го ползва през времето от 01.06.2011 г. (постановяване на осъдителното решение по владелческия иск) до 30.11.2011 г. (осъществяване на въвода във владение), в следствие на което тя е пропуснала да реализира ползи в размер на пазарния наем за имота за този период в размер на 2.480 лева. По делото не е установено препятстването на ползването от 03.07.2010 г. (възникването на основанието ответникът също да ползва жилището) до постановяване на съдебното решение, тъй като само и единствено диспозитива на решението по владелческия иск формира сила на пресъдено нещо.
Правилно въззивният съд е приел, че размерът на претендираната вреда следва да бъде определен според пазарната наемна цена на жилището, но в нарушение на материалния закон е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 45 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 07.03.2010 г. владението й е отнето противоправно от ответника, но не претендира обезщетение за вредите от отнемането, а вредите от недопускането й да ползва имота в периода от 07.03.2010 до 30.11.2011 г. Също в нарушение на материалния закон съдът е приел, че пропуснатата полза за ищцата е пазарната наемна цена за целия имот. Ищцата е титуляр на учреденото от съпруга й вещно право на ползване върху половината жилище и като е лишена от ползването му, не може да пропусне ползи в размер на повече от половината наем за съответния период от време. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че ответникът не е препятствал ищцата да ползва жилището преди 01.06.2011 г. В отговора на исковата молба той е оспорил нейното право на ползване и изрично е заявил: „Като съсобственик на жилището … съм упражнявал правото си да владея и ползвам имота в посочения в исковата молба период.”
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ответникът е придобил от баща си половината от голата собственост на процесното жилище срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя и съпругата му (ищцата), като правото на ползване е запазено за прехвърлителя и съпругата му. Със смъртта на прехвърлителя неговото ограничено вещно право на ползване се прекратява, с което половината от правото на собственост на приобретателя се възстановява в пълния си обем. С развалянето на договора с ответника поради неизпълнение по отношение на бенефициерката с обратна сила притежаваната част от него се редуцира до 2/8 (необременена с вещно право на ползване), както и правото на ползване на бенефициерката (ищцата) – до размера на 1/4, а придобитият от нея дял от съсобствеността 1/8, й дава право да ползва още 3/32 от имота. През процесния период от 07.03.2010 до 30.11.2011 г. ответникът е препятствал ищцата да ползва жилището, както се установява от признанието му в отговора на исковата молба. Ищцата не е посочила, кога е поканила ответника писмено да й осигури достъп до жилището, но най-късно на 15.04.2010 г. той е поканен за това, тъй като тогава е изтекъл срокът, даден му от прокуратурата по писменото оплакване на ищцата срещу неговото поведение. Месечният пазарен наем на жилището през периода от 15.04.2010 до 30.11.2011 г. е 8.790,00 лева.
Видно от изложеното като е препятствал ищцата да ползва жилището според нейните права, ответникът й е причинил вреда в размер на 11/32 от наема на жилището, поради което й дължи обезщетение в размер на 3.021,56 лева със законната лихва от предявяването на иска 30.08.2012 г. тъй като иск за изтекли лихви до предявяването на иска не е надлежно предявен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 447,42 лева разноски по компенсация за всички инстанции.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2628/12.12.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3136/2013.
ОСЪЖДА К. П. Р. от В. да заплати на Д. Т. Д. – Р. от В. сумата 3.021,56 лева на основание чл. 31, ал. 2 ЗС със законната лихва от 30.08.2012 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 447,42 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.