Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 27 ноември 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 994/2017 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от повереника на частните обвинители М. В. И., Т. Д. И. и Б. Н. Г. срещу решение № 116 от 08.06.2017год. на Апелативен съд-Пловдив, постановено по внохд № 136/2017г. В нея се релевира оплакване за явна несправедливост на наказанието във връзка с отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” определено на подсъдимия В. Н. П. за извършеното от него престъпление. В подкрепа на соченото основание се изтъква, че въззивният съд е стигнал до неправилни изводи, че приложението на „условното осъждане” в конкретиката по случая е справедливо и законосъобразно. За постигане целите, не само на личната, но и на генералната превенции, според частните обвинители, е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което ще оправдае общественото очакване за прилагане на закона с цялата му строгост при индивидуализиране наказанията на водачите на МПС, чиито действия са довели до настъпването на тежки общественоопасни последици. Прави се искане касационната инстанция да измени обжалваното решение и го отмени в частта, с която на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание е отложено за изпитателен срок, като постанови ефективното му изтърпяване. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд частните обвинители М. И. и Б. Г., както и поверениците им поддържат общата им жалба по изложените в нея основание и доводи. Подсъдимият и защитникът му молят въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, тъй като не е явно несправедливо и с него ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като при определяне на наказанието съдът не е допуснал нарушение, представляващо основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а искането касационната инстанция да измени въззивното решение и отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НПК е недопустимо, тъй като тя не притежава такова правомощие. При констатация, че е налице явна несправедливост, по това основание касационната инстанция може само да отмени постановения съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 1 от15.02.2017год. по нохд № 9/2017 год. Кърджалийският окръжен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, е признал подсъдимия В. Н. П. за виновен в това, че на 03.05.2016 год., в [населено място], на [улица], кръстовище „име”, при управление на моторно превозно средство-л.а.”марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. И., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1, във вр. ал. 1,б.”в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1, във вр. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен и е оправдан да е извършил и нарушения по чл. 5, ал. 2, т.1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на определеното на подсъдимия наказание съдът е отложил за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, във вр. чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен ред. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените деловодни и съдебни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба на частните обвинители М. В. И., Т. Д. И. и Б. Н. Г. Пловдивският апелативен съд е извършил въззивна проверка и с обжалваното решение е изменил присъдата, като е увеличил наложеното на подсъдимия наказание от две години на три години лишаване от свобода, а определеният на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок от четири години е увеличил на пет години. Присъдата е коригирана и в частта по осъждането на подсъдимия по чл. 343г от НК, като лишаването му от право да управлява МПС от две години и шест месеца е увеличено на пет години. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери, че преди да се произнесе, следва да отбележи следното: Във връзка с направеното искане, съдържащо се в касационната жалба на частните обвинители, е необходимо да се посочи, че касационната инстанция не притежава правомощието да утежни положението на подсъдимия като увеличи наказанието или постанови ефективното му изтърпяване, дори и да счита, че наказанието е явно несправедливо. При тази хипотеза, когато срещу въззивното решение е постъпил протест от прокурора или жалба от частния обвинител и ако протестът /жалбата/ бъде намерен за основателен, касационният съд трябва да върне делото на въззивния съд. Вън от направената забележка, по същество, жалбата на частните обвинители е основателна. Налагането на наказание, включително, в рамките на диференцираните процедури в наказателно-процесуалния кодекс, се основава на нормативно регламентирани и последователно провеждани начала – на принципа на законоустановеност на наказанието и на принципа на индивидуализацията му в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, при съобразяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по делото. В тази дейност съдът е длъжен да отчете обективните фактически данни за конкретната престъпна проява, за личностните качества на дееца и за останалите очертани в правната уредба обстоятелства и надлежно да ги съобрази в своята аналитична и оценъчна дейност при индивидуализацията на наказателната отговорност. По същия начин стоят нещата и при възложената компетентност на съда да прецени начина на изпълнение на определеното наказание лишаване от свобода, с който ще се постигнат целите по чл. 36 от НК. От приобщената доказателствена съвкупност с несъмненост е установено - управление на моторно превозно средство от В. Н. П. със скорост от 100.96км/час, която значително надвишава максимално разрешената такава за населено място - 50км/час, отнемане на абсолютното предимство на пресичащия по пешеходна пътека тип „Зебра” пешеходец Д. Т. И. и настъпилият тежък общественоопасен резултат - смъртта на пострадалия, явяваща се в причинно-следствена връзка с посочените груби нарушения на правилата за движение по пътищата. Отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” предпоставя кумулативната даденост на определените в чл. 66 от НК изисквания относно размера на определената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е оправомощен да съобрази във връзка с постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. При тази преценка следва да се обсъдят индивидуалните особености на дееца и обществената му опасност от гледна точка на поправително-възпитателната и възпиращата функция на наказателната дейност, но генералната превенция също е цел на наказанието и тя не бива да бъде подценявана, независимо от отдадения приоритет на специалната превенция в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.Характеристиките на осъщественото от В. П. инкриминирано деяние, с квалификация по престъпния състав на чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. последно от НК и социалният отзвук на този вид транспортни посегателства не мотивират прилагане на института на условното осъждане, поради предписаната наложителност от съответно предупредително и поправително-възпитателно въздействие на наказанието спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото. В коментирания смисъл, настоящият съдебен състав установи подценяване на обществената опасност на инкриминираното престъпление при отчитане честотата на този вид неправомерни деяния в обсега на общата престъпност и на причинените с тях тежки загуби и реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят и адекватна строгост при санкционирането им от правоприлагащите органи. Фактическите данни за личността на подсъдимия - това, че В. Н. П. не е осъждан и е направил самопризнание в рамките на проведената диференцирана процедура по Глава ХХVІІ от НПК, не променят изложеното заключение за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе, че посоченият факт, свързан със съдебното минало на П. е формално, но недостатъчно условие за приложение разпоредбата на чл. 66 от НК, а самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК депозирано пред решаващия орган е необходимо изискване за законосъобразно провеждане на особеното производство и при индивидуализацията на наказателната отговорност във вр. чл. 58а от НК, без да създава наложителност за условно осъждане на лицето. Материалноправната норма на чл. 66 НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но не толерира игнориране на генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието. Престъпленията по транспорта, с оглед механизма на осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки права и юридически защитени ценности на мнозина и предвид възможните и настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото на невинни хора, мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива наказателна репресия. Прилагането на института на условното осъждане при извършените деяния по чл. 343 НК от водачи, управляващи моторни превозни средства с несъобразена или превишена скорост, които, освен това, отнемат и правото на пешеходците да пресичат пътното платно на обозначените за това места, в резултат на което настъпят тежки съставомерни резултати, поражда усещането на членовете на обществото за неоправдано снизхождение. Несъобразяването на горните изисквания при определяне на начина на изтърпяване на наказанието е довело до явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т.2 от НПК, което не е преодоляно от Пловдивския апелативен съд, въпреки наведените му и в тази насока доводи във въззивната жалба на частните обвинители. Определеният от съдилищата начин на изпълнение на наказанието не разполага с достатъчен възпитателен и предупредителен потенциал, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на другите членове на обществото. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за основателност на касационната жалба на частните обвинители по довода за явна несправедливост на наказанието, изразяващо се в неправилното прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия. Това налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд - от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1, във вр. чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 116 от 08.06.2017год. на Апелативен съд-Пловдив, постановено по внохд № 136/2017г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: