О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                      № 609                                                гр.София 12.11.2009 год.       Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА   разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №496 по описа  за 2009 год.   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. С определението от 20.05.2009г. по ч.гр.д. №206/2009г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.03.2009г. по ч.гр.д. №569/2009г. на Варненски окръжен съд е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, предявимо от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу М. А. В., срещу В. Г. В. , срещу Т. М. В. и С. М. В. , последните чрез законните им представители М. В. и В. Т. С. , всички от гр. В., с цена на иска 257 520,52лв., чрез налагане на възбрана на недвижими имоти и запор върху лек автомобил, вземания по банкови сметки и дружествени дялове. Определението е обжалвано от М. А. В. с доводи за неправилност. Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Ответникът по жалбата К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, оспорва жалбата като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Въззивният Варненски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния Варненски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД, предявимо от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу М. А. В., срещу В. Г. В. , срещу Т. М. В. и С. М. В. , последните чрез законните им представители М. В. и В. Т. С. , всички от гр. В., с цена на иска 257 520,52лв., чрез налагане на възбрана на недвижими имоти и запор върху лек автомобил, вземания и дружествени дялове. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на обезпечението. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД определението, с което се допуска или отказва налагане на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/ или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или працесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят е релевирал правния въпрос, разрешен от въззивния съд, относно началният момент, от който започва да тече срока за предявяване на бъдещия иск, когато искането за обезпечение се прави на основание чл. 3, ал. 1 - при започнало наказателно преследване за някое от посочените в закона престъпления по Наказателния кодекс. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основания за допускането на касационното обжалване на въззивното определение в обжалваната част е чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представил е определение на Добрички окръжен съд и определение на Търговищки окръжен съд, с които е прието, че срокът започва да тече от постановяване на съдебното определение за налагане на обезпечителните мерки. С обжалваното определение е прието, че срокът започва да тече от влизане в сила на осъдителната присъда. Посоченото обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата по релевирания от касатора процесуалноправен въпрос, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Разрешението, дадено от въззивния съд, на релевирания правен въпрос е правилно, по съображенията, въз основа на които с Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2008 г., ОСГК и ОСТК, е прието, че началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД след допускане на обезпечението по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД и чл. 390, ал. 2 ГПК е влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство. Правилни са и изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за допускане на обезпечение. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск /че предявеният иск да е допустим и вероятно основателен/ и че е налице нужда от обезпечаване. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция - чл.391, ал.4 от ГПК. Изложените от съда съображения по допустимостта на иска по чл.28 от ЗОПДИППД и вероятната му основателност са правилни. Срещу частния жалбоподател е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД. Обстоятелствата по хода на започналото срещу него наказателно преследване, на които се позовава частният жалбоподател /постановената оправдателна присъда, отмяната й и връщането на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения/ са правно ирелевантни за допускане на обезпечението, след като наказателно преследване не е преустановено. Съдът е приложил оборимата презумпция на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД, като е изходил от наличието на несъответствие между законните /декларираните/ доходи и стойността на придобитото имущество /равняваща се на 1 125 МРЗ, която е значителна стойност по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД, където като такава е фиксирана сумата 60 000лв. или 400 минимални работни заплати към датата на влизане на закона в сила/, позовавайки се на представените писмени доказателства. Доводите на частния жалбоподател за получен по-голям общ доход от установения от К. при проверка на имуществото, не се подкрепя от установения общ доход за проверявания период, въз основа на данните в годишните данъчни декларации и данните за полученото трудово възнаграждение, поради което са неоснователни и доводите за липса на несъответствие. Въззивният съд е извършил преценка за съответствие на обезпечителната мярка на обезпечителната нужда и интерес на ответника по частната жалба от запазване на имуществото, с оглед осъществяване на правата му при евентуално позитивно решение, и правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 20.05.2009г. по ч.гр.д. №206/2009г. на Варненски апелативен съд, по частна касационна жалба на М. А. В.. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 20.05.2009г. по ч.гр.д. №206/2009г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.03.2009г. по ч.гр.д. №569/2009г. на Варненски окръжен съд за допускане на обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: